Иван Вазов възпява превъзходния вкус на бозата, произвеждана от прочутата дряновска фамилия Далеви

Автор: Емилия Михайлова, уредник в ИМ-Дряново

Далеви е известна дряновска възрожденска фамилия бозаджии. Димитър Далев, роден около 1854 г., е създателят на модерна за времето си бозаджийница и сладкарница в Дряново.

Че бозаджия е бил и неговият баща става ясно от едно стихче, на което попада инж. Слави Главчев и което е писано от Иван Вазов. При посещенията си в града, впечатлен от вкусовите качества на дряновската боза, той римува:

„Бозата на Далето,
с дамско курабе,
прочута е на Земята
от турско мурабе.”
(Далето е фамилен прякор, а турско мурабе е наричана Руско-турската война от 1853 г., б.а.)


Дряновският род Далеви в началото на миналия век. Седналият мъж е старият бозаджия Димитър Далев, а правият с калпака е синът му Иван Далев - собственик на бозаджийница „Славей"

„От историята на бозата се знае, че тя е била много популярна в Турската империя. Нейната популярност се запазва у нас и след Освобождението, а бозаджиите са били от най-уважаваните занаятчии. Баща ми Генчо Далев е учил занаят при баща си (Иван Далев, б.а.), но е ходил „за усъвършенстване” при един сладкар в София.

Алъш-веришът е вървял и като разносна търговия. С две тенекиени бидончета на гръб баща ми е обикалял града и е продавал боза. Едното бидонче е за бозата, а другото за вода - за измиване на стъклените чаши. А дядо ми (същият Иван Далев, б.а.) е натоварвал на магаренцето две дървени буренца (саки) и е ходил из близките села да я продава"* - това четем в книга, издадена от Пенчо Далев.

Пенчо Далев е професор, учен химик, изследовател в областта на онкологията и наследник на достолепната дряновска фамилия. От мемоарите му става ясно, че около 1940 г. в Дряново имало две бозаджийници (сладкарници) като и двете били собственост на братовчеди от Далевия род - Генчо и Колю, синове на братята Иван и Къню, наследили занаята от своя баща Димитър Далев.

По това време дюкяните им се намирали един срещу друг в центъра, на ул. „Главна", и в тях освен боза, се приготвяли бяло сладко, еклери, курабии, масленки, орехови целувки, бишкоти, локум, кремове, пандишпанови блатове за пасти, сладолед и др., а за събора на града по Петковден, в работилниците им се правели червените ябълки на клечка, както и бяла халва за Заговезни.
    
Зад преуспяването на бозаджиите Далеви стоял големият им работохолизъм. „Сладкарницата се отваряше сутрин рано, преди да тръгнат учениците, и се затваряше вечер, докато имаше клиенти - до 11-12 часа"* - продължава разказа си Пенчо Далев и понеже имало и прясна, и резлива боза, според вкуса на клиента, на въпроса „Каква ти е бозата, бай Генчо?", отговорът традиционно бил: „Каквато я пиеш."

„Семейната сага разказва, че пред вратата на стария дюкян дядо ми (Иван Далев, б.а.) закачил клетка с малка черна птичка – кос, или по-точно „косе”, както са наричали птичката. Косето било научено да свири химна „Шуми Марица” и когато Фердинанд (малко след като станал княз) минал през градчето с файтон, отбил се специално в бозаджийницата да види и чуе косето”* - се разказва още около фамилната история на бозаджиите от рода Далеви.

А те безспорно освен занаятчии били колоритни личности, с непреклонни принципи и сериозно отношение към работата, оставили дълбок и траен отпечатък за историята с участието си в икономическото развитие на Дряново.

*цитатите са от книгата „Отечество любезно” на Пенчо Далев, изд. „Абагар”, 2008 г., 343 стр.

В категории: Добри Вести , Българските родове