Навършиха се 110 години от смъртта на видния преображенец
Автор: Атанас Коев
На 4 септември се навършиха 110 години от смъртта на преображенския войвода Стамат Икономов – един от изявените дейци на македоно-одринското революционно движение през първото десетилетие на ХХ век.
Бъдещият революционер е роден в Малко Търново на 18 юни 1866 г.
Първоначално учи в местното училище, а след това завършва гимназия във Варна. Впоследствие постъпва във Военното училище в София и взема участие в избухналата през есента на 1885 г. Сръбско-българска война. През 1887 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик и в продължение на цели 15 години служи в различни части на българската войска, като се уволнява с чин капитан.
В началото на ХХ век Стамат Икономов се включва дейно в македоно-одринското революционно движение. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание напуска армията, за да се отдаде изцяло на подготовката за бунта в останалите под османско владичество наши земи.
Той участва като делегат на конреса, провел се в местността Петрова нива през лятото на 1903 г. и е включен в състава на Главното боево тяло. Възложено му е инспектирането на селските милиции и т.нар. смъртни дружини. Като бивш офицер от българската армия се заема с военното обучение на бъдещите въстаници. Въпреки солидната си бойна подготовка и опит не проявява претенции за някакъв ръководен пост.
След избухването на Преображенското въстание през август 1903 г. капитан Икономов оглавява чета от стотина души, с която действа в Бунархисарско, сражавайки се смело с турския аскер.
Къщата на Стамат Икономов в родното му Малко Търново
В спомените си за бунта Христо Силянов споделя, че в навечерито на въстанието в ръководството се води ожесточен спор за тактиката на предстоящите бойни действия. По време на разискванията Стамат Икономов, като кадрови военен, предлага с обединени усилия да се нападне и превземе околийския център Малко Търново и така да се лишат от подкрепа останали части на областта.
На това обаче се противопоставят Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и самият Силянов, като по този начин се налага тактиката на разпокъсаните въстанически действия. Едва след разгрома на бунта се отчита погрешността на тази стратегия.
След като въстанието е смазано окончателно, видният български бунтар не унива и продължава революционната си дейност. На провелия се през 1904 г. Варненски конгрес на ВМОРО той е избран за член на Задграничното ръководство на Одринския революционен окръг. През следващата година отново е делегат на т. нар. Рилски конгрес на революционната организация.
През 1906 г. Стамат Икономов навлиза с чета в Одринска Тракия, но поради заболяване е принуден да се завърне набързо в България. В 1908 г. е избран за делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, но не присъства на форума, тъй като здравето му се влошава.
На 31 декември 1908 г. в Одрин е свикан конгрес на Одринския революционен окръг, на който Икономов е включен в състава на ръководството. Той полага големи усилия за укрепването на ВМОРО в Източна Тракия, въпреки че здравословното му състояние не е добро.
Съвет на одринските войводи
В навечерието на Балканската война, на 4 септеври 1912 г. видният български революционен и военен деец умира в София на 46-годишна възраст в крайна бедност. Така Стамат Икономов не доживява да види големите победи на нашата армия над турския аскер, както и последвалия крах на нашата национална кауза след разгрома на страната ни в Междусъюзническата война през лятото на 1913 г.
