Майстор от Габрово възстановява оригиналния часовников механизъм
Автор: Димитър Димитров
Преди повече от две столетия (1778 г.) трудолюбивите и предприемчиви дряновски еснафи издигат в центъра на града една от най-ранните часовникови кули в този край. Отмерил стотици години, изпълнени с борби и надежди, часовникът отброява и последните дни на петвековното османско владичество.
Започва бурен живот на преустройство. Градът нараства неколократно и преобразява облика си до неузнаваемост. За старото сгушено Дряново, с тесните калдаръмени улички и талпените къщи, днес напомнят само старите снимки и запазените отделни архитектурни образци – ценни паметници на културата.
Направено е немалко за съхраняването на това възрожденско богатство за поколенията. Но в началните години на растежа и преобразуванията неочаквано заглъхва мелодичният звън на стария градски часовник. Грохнал от времето, пропукан от земетресенията, вместо да бъде подкрепен и реставриран, за него с лека ръка се взема решение да бъде съборен. Това става на заседание на Общинския съвет на 18 октомври 1945 г.
Годините минават, но споменът за часовника не изтлява. С тъга си спомнят старите дряновци за онова, с което са били закърмени – екотът на звънката часовникова камбана. А по-младите с болка и завист минават покрай запазените и до днес часовникови кули в съседните градове. И у всички изниква въпрос, защо да не възстановим този възрожденски символ на града ни?
Цели градове, изпепелени от войните, възръщат своя облик и дряновци, потомците на прочути строители, начело с ненадминатия майстор Колю Фичето, са твърдо решени да дадат отново живот на своя градски часовник. И това се вписва в плановете на Общинския народен съвет, залегнало в проекта за новия център на града.
От години във фонда на музея се съхраняват часовниковият механизъм и камбаната на часовника, които по чудо са спасени от унищожаване от родолюбивите дряновци. След изграждане на музей „Колю Фичето”, механизмът беше поставен в експозицията, а камбаната намери място при входа на институцията.
Старият механизъм се бил износил и дряновци си поръчват нов през 1883 г. Той бива изработен изкусно от майсторите Генчо Колев и Христо Василев от Трявна. Двестакилограмовата камбана е също дело на прочути майстори от Габрово – Кънчо и Геню Сахатчийски.
Предстоеше на столетния механизъм да бъде вдъхнат нов живот. От 1980-1984 г. бях директор на музея. Разбрах, че в Габрово живее майстор часовникар, който ремонтира и поддържа тези часовникови механизми. Поканих го в музея.
Майстор Илия Ковачев – носител на „Златния пояс” на задругата на майсторите бе впечатлен от часовниковия механизъм и даде дума да го възстанови. А наред с това да ремонтира и камбаната, на която ухото за окачване беше олющено.
Отидохме заедно при кмета на общината Димитър Николов Димитров. Думите му бяха „всичко ще сторим, ще осигурим средства за възстановяването на механизма”. Той беше възстановен в уречения срок от майстор Илия Ковачев.
Докаран беше заедно с камбаната в музей „Колю Фичето” и тогава решихме отново да отидем при кмета с предложение за възстановяване на часовниковата кула и монтиране на механизма на камбаната.
Поет беше ангажимент тя да се възстанови в много кратък срок. Трябваше да се мобилизират всички усилия камбаната да чукне през 1984 г., по повод 40-годишнината от 9 септември и 90 г. от Дряновската комуна.
Уточнено беше мястото на строителство и изготвен проект за реставрация от архитект Илия Лефтеров от Велико Търново.
Започна усилена строителна дейност на дряновските майстори строители. Конструкцията беше бетонна, а стените бяха облечени с камъни. По възстановката работи инж. Иван Чичиков.
В уречения ден, с помощта на майстор Илия Ковачев, бяха монтирани часовниковият механизъм и камбаната. Възстановката на дряновския часовник беше открита тържествено на 7 септември 1984 г.
Когато днес преминавам около часовниковата кула и чуя звъна на нейната камбана, изпитвам вътрешно удовлетворение и от моя принос.
Копие на дряновската часовникова кула днес може да се види реставрирана и в двора на етнографския музей „Етъра“.
Бележка на редакцията: Статията е публикувана във фейсбук страницата на Исторически музей - Дряново. В един от коментарите под нея се споменава, че през същият период, когато е съборена часовниковата кула в Дряново, е бутната и тази в центъра на Ямбол, с мотива, че не се вписвала в новият соц облик на градския център.
