Колекцията от артефакти от фондовете на НАИМ при БАН и русенския музей ще се покаже пред посетители за първи път в такъв вид
Автор: Десант
Русенският музей подготвя представителен каталог с археологически находки, открити при теренната работа на чешкия учен Карел Шкорпил в региона на Русе.
Това е уникална колекция, състояща се от артефакти от фондовете на Националния археологически институт с музей при БАН и Регионален исторически музей – Русе. В този си вид тя ще се покаже пред посетители за първи път. Част от експонатите вече са излагани като тематична изложба в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей, друга част никога не са ставали достояние на аудиториите.
Археологическото наследство, оставено от Карел Шкорпил, е от съществено значение и с висока стойност за изграждане на цялостен разказ за развитието на Русе и Поломието през вековете. Темата обвързва различните аспекти от развитието и изграждането на културния пейзаж на региона през отделни периоди с неговия съвременен облик като се създава обвързаност с общото европейско наследство.
Изготвянето на каталог с предмети от дейността на Шкорпил ще презентира първите теренни находки от русенско и тяхната значимост за последващите научни разработки в полето на археологията.
Създаването на каталога е поредната активност, която извежда на преден план знанието за дейността на Карел Шкорпил, след разпространението на книгата „Опис на старините по река Русенски Лом“.
Реализирането на каталог ще предостави още един начин за комуникация с местното наследство като в същото време го проектира в контекста на европейските културни практики в миналото и днес.
Каталозите са разпространен начин за визуализиране, систематизиране и презентиране на културното богатство на различни общности. Издаването на каталози с предмети от фондовете е обичайна практика в световните музеи. По този начин те показват богатствата на своите колекции и разнообразието от притежавани от институцията артефакти.
Каталогът става възможен благодарение на проекта „Намерено от Шкорпил“, който се реализира с подкрепата на Програма „Култура“ на Община Русе.
Още няколко думи за македонскиот jазик, история и книжевност, а и за хулите на нашите „братя отвъд Вардаро”
https://www.desant.net/show-news/59325
<<Нашите учени са категорични, че: „говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обхващат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика категорично показват, че по тези места никога не е имало компактно население, различно от българското, нито различен език от българския“.>>
[...]
<<Да, Македония, както го знаят и децата, е просто една географска област, каквито са и останалите български области или провинции: Добруджа, Мизия, Тракия.>>
Глупости: На територията на древна римска Мизия се говори и български, а и сръбски. Границата на Мизия беше р. Дрина.
Съ-славянски език.
В Тракия се говори гръцки език от преди български, това важи и за 20-30 още съществуващи гърци в Бг. и Турция, а особено за днешна гръцка Тракия. В турска част от Тракия се говори предимно турски.
Гръцки и турски не са славянски езици.
Каква е тази крадлива глупост: "Мизия, Тракия и Македония са български"?
Освен това, Добруджа не е географска област, понеже няма ясен природен/географичен западен предел.
<<А чисто българският характер на нашия, Кирило-Методиевския език е бил доказан категорично по научен път още през първата половина на ЬИЬ век, когато в Европа се полагат основите на славянското езикознание като наука. Затова и в историята езикознанието по света няма учен, който да е използвал подобен измислен термин като „старомакедонски”, вместо старобългарски.>>
Лъжа: понастоящем всичките не-български езиковеди по света (не само "македонските") използват името "староцърквонославяни", а не старобългарски за името на Кирило-Методиевския език.
По времето на създаването на този език славяните в Солунско още не бяха започнали да се нарекат себе си българи а се нарекоха себе си славяни.
От тук, и името на старобългарски като "староцърковнославянски", използван от езиковедите по цял свят (освен от българските).
Още доказателство: един кварталите на румънски град Брашов (Brasov) се казва Schei (Шкей) или Scheii Brasovului (Шкеи Брашовулуй) което се превежда като "славяните на гр. Брашов", докато на унгарски същата махала се казва Bolgarszeg (Болгарсег, което се превежда като "българите"). Тоест, за определено време румънците са възприели българите като славянци и не са си "обвновили" речника с думата bulgari ("булгарь" = българи), а са продължили да ви нарекат просто "славяни" ("schei").
scheau ("Шкяу"), множество schei ("шкей"), определено множествено число scheii ("шкеи") беше старото румънско име за българи.
То произхожда от латинската дума Sclavus ("склавус" = "роб"/"раб"), като sclavus и slavus ("славус"; ="славянин" на латински) бяха объркани от римляните. Иглежда че много от славяните бяха впленени от римляните.
На съвременен румънски за "роб" има думата "sclav" ("склав")
Същата латинска дума е станала "шкя" на албански.
https://en.wiktionary.org/wiki/shqa#Albanian
From Late Latin sclavus or Sclavus, from Byzantine Greek [...] sklábos, “Slav”) or [...] (Sklábos).[1] Compare Romanian scheau (“Bulgarian, (South) Slav”), schiau, Aromanian shcljau. Doublet of skllav (“slave”), a later borrowing.
Noun
shqa m (indefinite plural shqa, definite singular shqau, definite plural shqetë)
a Bulgarian (or generally any person of South Slavic ethnicity)
References
^ Orel, Vladimir (1998), “shqa”, in Albanian Etymological Dictionary, Leiden, Boston, Cologne: Brill, →ISBN, page 432
Интересно е че на словашки, "словашки език" се казва "словенски язик".
На словенски, "словенски език" се казва "словенски йезик".
Тези 2 имена са почти идентични с произношението на името на старобългарски език, изразено на старобългарски.
https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic
"The name of the language in Old Church Slavonic texts was simply Slavic [...] slověnĭskŭ językŭ).
[...]
The term Old Bulgarian[13] (Bulgarian: старобългарски, German: Altbulgarisch) is the only designation used by Bulgarian-language writers. It was used in numerous 19th-century sources, e.g. by August Schleicher, Martin Hattala, Leopold Geitler and August Leskien,[14][15] who noted similarities between the first literary Slavic works and the modern Bulgarian language. For similar reasons, Russian linguist Aleksandr Vostokov used the term Slav-Bulgarian. The term is still used by some writers but nowadays normally avoided in favor of Old Church Slavonic."
<<Да, Скопие отчаяно търси своята идентичност, тъй като е една изкуствено създадена нация, с изкуствен език, без собствена история. Затова се опитва да краде от историята на Гърция и България.>>
Обаче и вие, българите се опитвате да крадете от историята на Гърция, например името "Македония".
