Под неговото вещо командване дивизията записва редица блестящи победи над войските от Антантата, превръщайки се в една от най-боеспособните български части
Автор: Атанас Коев
На 12 ноември се навършват 155 години от рождението на генерал Стефан Нерезов – командир на една от най-елитните ни военни части през Първата световна война – Девета пехотна плевенска дивизия.
Бъдещият славен военен деец е роден в Севлиево на 12 ноември 1867 г. в патриотично и родолюбиво семейство. Основно и средно образование получава в родния си град.
С голяма радост момчето посреща освобождението на България от турско робство през 1878 г., гледайки с възхита и преклонение нашите опълченци. Още оттогава в него са загнездва мисълта да се посвети на военната кариера в служба на Родината.
Когато през 1885 г. избухва Сръбско-българската война 18-годишният тогава младеж се записва като доброволец и се сражава храбро със сръбските нашественици. След края на войната постъпва във Военното училище в София. Завършва го през 1888 г. с отличие и е произведен в първи офицерски чин – подпоручик.
По време на службата си в различни гарнизони на страната се изявява като отличен командир, поради което е изпратен да следва във Военната академия в Торино, Италия. През 1896 г. той се завръща в България, продължавайки строевата си военна служба.
Заради солидното му образование и добрата военна подготовка по време на Балканските войни е назначен за началник на Оперативния отдел, като същевременно е помощник-началник щаб на Действащата армия. Той тежко преживява националната катастрофа, сполетяла страната ни.
След влизането на България в Първата световна война през 1915 г. на страната на Централните сили генерал Нерезов е командир на Девета плевенска пехотна дивизия. Под неговото вещо командване тя записва редица блестящи победи над войските от Антантата, превръщайки се в една от най-боеспособните български части.
Следва ново назначение, като за кратко той е началник на взетата от сърбите Моравска военно-инспекционна област. От юли 1918 г. е командващ на Първа българска армия, с която се сражава до последните дни на войната.
Стефан Нерезов, като патриот и родолюбец е покрусен от новата катастрофа, застигнала страната ни през есента на 1918 г. Въпреки това той остава на служба във войската, като в периода 1920-1921 г. е назначен за началник-щаб на българската армия. През 1921 г. се уволнява и минава в запаса.
На 16 април 1925 г. генерал Нерезов отива на опелото в църквата „Света Неделя“ на убития от комунистите запасен генерал Коста Георгиев. По време на службата се разнася страхотен взрив и куполът на храма се сгромолясва върху присъстващите. Загиват около 150 души, сред които и 12 видни български генерали.
Един от тях е севлиевски военен деец, участник във всички войни водени от България след освобождението и от османско владичество. Така от ръцете на комунистическите терористи загива един от изявените наши генерали, оставили с дейността си трайна диря в изграждането на българската армия и допринесли за нейната бойна слава.
Преживе за своята храброст и командирски умения генерал Стефан Нерезов получава множество отличия и награди, сред които орден „За храброст“ – II и III степен, орден „Свети Александър“ – IV и V степен без мечове, орден „За военна заслуга“ – I степен с военни отличия и орден „За заслуга“ – на обикновена лента.
