Навършват се 140 години от рождението на видния просветен деец и революционер, оставил трайна диря с дейността си в Бунархисарския район
Автор: Атанас Коев
На 27 декември се навършват 140 години от рождението на Анастас Разбойников – виден просветен деец и революционер, оставил трайна диря с дейността си в Бунархисарския район по време на Преображенското въстание.
Видният тракийски деец е роден в град Мустафапаша, дн. Свиленград, на 27 декември 1882 г. Произхожда от буден възрожденски род, като дядо му е свещенник, а чичо му главен учител в училището при черквата „Света Троица“ в града. Бащата на Разбойников също допринася много за пробуждането на населението, както и за развитието на училищното дело.
Първоначално момчето учи в родния си град, а след това заминава за Одрин, където продължава образованието си в Българската мъжка педагогическа гимназия „Д-р Петър Берон“.
В големия град юношата попада под влияние на революционните идеи, пропагандирани от дейците на Одринския революционен комитет и се увлича от тях. Заедно с още няколко свои съученици създава ученически Македоно-Одрински революционен кръжок.
В тази връзка по-късно в спомените си Разбойников отбелязва: „Положихме клетва в храма на махала Сарък-мегдан в Одрин, в присъствието на свещенник, като целунахме кама и револвер.“
След като завършва гимназия, младия бунтар е изпратен от ръководството на Четвърти Одрински революционен комитет да организира в Бунархисар местните революционни дейци. Във връзка с това той е назначен през 1902 г. за главен учител в този град, където организацията е разгромена от турските власти преди около две години.
Пристигайки в града младежът се заема да я възстанови, установявайки връзка с незасегнатите от арестите бунтари. Той се среща и с войводата на Бунархисарската чета Тодор Шишманов, а когато в Бунархисар пристига Михаил Герджиков, ръководителят на Одринския революционен комитет, Разбойников с негова помощ създава местен комитет и става негов секретар. Постепенно под неговото ръководство се създава стройна структура – сформират се групи и се определят групови началници, увеличава се броят на куриерите и т.н.
В подготвяното въстание са посветени мъжете, жените, старците и дори децата. Анастас Разбойников за много кратко време успява не само да възстанови, но и да усъвършенства дейността на организацията в поверения му регион. Той неуморно обикаля околните села и пропагандира идеите за освобождение на българските земи, останали под турско иго след Берлинския конгрес.
За това славно и трагично време по-късно Разбойников споделя: „Във всичките тия села засилихме агитацията, като вследствие на това до пролетната ваканция на 1903 г. революционната идея беше вече обществена, а движението в нейно име – масово.“
Опитите на бащата да отклони сина си от набелязания път претърпяват провал и Анастас Разбойников продължава с всички сили дейността си в тази насока. Като главен учител той полага много грижи за бедните ученици, давайки им безплатни учебници.
Квартирата на даскала пък става убежище на нелегалните дейци от Бунархисарската чета. Такъв е случаят с Димитър Ташев, наричан „моралният стълб на четата“, който дълго време се укрива при него.
Постепенно турските власти влизат в дирите на смелия бунтар и той е принуден да мине в нелегалност, вливайки се в редовета на четниците, които по това време се намират на българска територия. Така в началото на 1903 г. Разбойников се оказва емигрант в България, където продължава с пълни сили революционната си дейност.
В бургаското село Ясна поляна (тогава Алан кайряк) той и още няколко души, бунархисарски емигранти, формират чета от 35 души и се отправят към местноста Петрова нива, където се провежда конгресаътна Одринския революционен окръг.
Въстаници и делегати при Алан кайряк (дн. Ясна поляна)
Тук по предложение на Михаил Герджиков, Анастас Разбойников, заедно с Христо Силянов са избрани за секретари на конгреса. Видният революционер е назначен и за секретар на Велешко-Бунархисарската чета.
След избухването на Преображенското въстание Разбойников активно участва в сраженията в района на Велешкия участък, а след разгрома на бунта успява да премине границата и достига до Бургас. Така завършва революционния път на този виден тракиец.
В България бившият вече бунтар се отдава на просветно-педагогическа дейност, преминавайки през учител по география, окръжен училищен инспектор, за да достигне до директор на гимназия в столицата.
Анастас Разбойников умира на 9 януари 1967 г., на 85-годишна възраст, оставяйки ни спомени за революционната дейност в Одринско и Бунархисарско.
Сред тях се открояват: „Конгресът на Петрова нива и въоръжението на въстанниците“, „Преображенското въстание – статии и документи“, „Спомени на Анастас Разбойников“ и др., от които съвременните читатели и научни работници получават ценни сведения за подготовката и провеждането на Преображенското въстание, както и за героизма на населението от този район, проявен по време на бунта.
