Дело на Йордан Господинов са голяма част от проучванията в столицата на Първото българско царство – Велики Преслав в началото на миналия век
Автор: Атанас Коев
На 1 февруари се навършват 70 години от кончината на Йордан Господинов – един от пионерите в българската археология. Негово дело са голяма част от проучванията в столицата на Първото българско царство – Велики Преслав в началото на миналия век. Той се изявява и като кмет на града през 30-те години на ХХ век.
Бъдещият изследовател на старините ни е роден на 1 януари 1872 г. в Преслав. Първоначално учи в родиния си град, а след това продължава образованието си в Педагогическото училище в Лом. След дипломирането си като педагог дълги години учителства във Велики Преслав.
Йордан Господинов е пръв инициатор и организатор на разкопките във втората българска столица, които започват под негово ръководство още през далечната 1897 г. През 1906 г. съвместно с Карел Шкорпил той създава Археологическо дружество „Тича“, чиито цели са да продължи разкопките в столицата на Първото българско царство и да изгради местен музей.
В периода 1909-1911 г. Археологическото дружество под ръководството на Господинов извършва разкопки в местността Патлейна, намираща се на около шест километра от Преслав. В резултата на тези проучвания са открити руините на манастира „Св. Пантелеймон“, заедно с неговата живописна църква.
Именно там сред множеството парченца от преславска рисувана керамика видният археолог успява да открие и да сглоби един от шедьоврите на старобългарското изкуство-керамичната икона на „Св. Теодор Стратилат“.
Откритията, направени от Йордан Господинов, не остават незабелязани от българското общество и от държавната власт. В периода 1914-1915 г. той е командирован в Народния археологически музей в София, където повишава своята квалификация като изследовател на нашите старини.
След края на Първата световна война преславският археолог отново отдава всичките си сили за обстойно проучване на Симеоновата столица. През 1927 г. той се включва активно в подготовката за общонационалните тържества по повод 1000-годишнината от смъртта на цар Симеон Велики.
Във връзка с това Господинов успява да издейства средства за разкопки на двата най-важни преславски паметника – Царският дворец и т.нар. Кръгла църква. В започналите археологически проучвания наред с него участват Карел Шкорпил и видният български историк медиавист Кръстьо Миятев.
Непосредствено под Кръглата църква отново по инициатива на видния археолог се изгражда малка туристическа хижа с музей към нея.
През 30-ге години на ХХ век Йордан Господинов се отдава на обществено-политическа дейност, в резултат на което е избран за кмет на Велики Преслав. На този пост той полага големи усилия за издигането на родния си град, както и за осигуряване на необходимите средства за археологически проучвания във втората българска столица.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. се оттегля от активна обществена дейност.
В периода 1945-1947 г. Господинов се включва в ръководените от Вера Иванова-Мавродинова разкопки в Преслав, в хода на които са прочени гробничната църква в местността Тузлалъка, както и църквите № 1 и № 2 в местността Бели бряг.
Последните археологически разкопки, в които участва видният наш археолог, са проучванията на Царския дворец в Симеоновата столица, начело с Никола Мавродинов, осъществени през 1948-1949 г.
Йордан Господинов умира на 1 февруари 1953 г. в Пресалав, като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги при проучванията на столицата на Пръвата българска държава.
