Преживяното трябва да бъде споделено, за да остане
Автор: Проф. д.пс.н. Илия Пеев
В навечерието на Деня на храбростта и празник на Българската армия – 6 май, искам да разкажа на читателите как в героичното село Жребичко, перлата в короната на Брацигово, десетилетия наред се организираше тържествено изпращане на младежите новобранци в родната казарма.
Вълнуващият и незабравим ритуал шануване често продължаваше десетина дни и оказваше толкова силно въздействие върху будните жребичани, че се помни цял живот.
Ние не знаем кой, кога, защо и как за първи път в Жребичко е кръстил тържественото изпращане на поредния набор в казармата с магическата кармична дума шануване, но изхождайки от науката етимология, се убеждаваме, че мъдрият народен гений е измислил най-точната дума за този харизматичен ритуал.
В съвременния български език думата шануване не се употребява, няма я и в българските речници. Освен в България, в миналото тя се е употребявала във всички славянски езици, най-често в Русия и Украйна.
Валентин Георгиевич Смирнов от Санкт Петербург, доктор на историческите науки, направи справка и посочи, че в съвременния руски език такава дума също няма. В издадения през 1955 г. Тълковен речник на живия великоруски език, т. 1-4, се посочва твърде широк спектър със значения на думата шануване: обичам, уважавам, почитам, тача, угаждам, черпя, угощавам.
Одеският професор Владимир Георгиевич Торский също потвърди, че в съвременния украински език думата шанування се употребява в значение на почитание. Както в българския език, така и в украинския език, тя има такова богата семантика, че в синонимния речник на украинския език се откриват 18 нейни значения.
На английски език шанування означава worship и има толкова широкоспектърно значение, както и в българския език: прекланяне, поклонение, култ, почит, уважение, тачене, боготворене, обожаване, обожествяване, достойнство, чест, ценни качества, хора, които се ползват с голямо уважение, видни хора, др.
Съгласно едно от доминиращите мнения, Жребичко е основано от търновчани, които при падане на търновската столица под турско робство през 1393 г., са бягали и търсели спасение. Голяма част от тях намерили убежище в Родопите. Тук, в красивата и спираща дъха величествена Родопа планина – Домът на Орфей, търновчани намерили новия си дом и основали село Жребичко, досущ приличащо на Търново, което нарекли на името на новороденото жребче, което сякаш им дало знак да се заселят на сигурно и безопасно място.
В Жребичко търновчани пренасят огромното си уважение към род и родина, преклонение пред българската държавност, българското царство и българското войнство. Затова съвсем закономерно нарекли шануване почитанието си и честването на защитниците на Родината.
Много са компонентите на шануването на войниците, с които ритуалът завладява умовете и сърцата на хората, но няколко от тях са главни и привличат вниманието от пръв поглед: 1) песни на младежите, които отиват в казармата; 2) даровете на младежите и народните хора и веселия; 3) всенародното уважение и почитанието към празнуващите наборници – утрешните войници.
Първо, това са впечатляващите и незабравими песни на младежите, които отиват в казармата. Наборниците сами си наемат музикантите и сами определят репертоара от песните, които десетина дни огласят селото от зори до късна вечер.
Предстоят две (за пехотата и авиацията) или три (за военния флот) години раздяла и това предопределя тъжния характер на песните, защото раздялата причинява болка както на самите войници, така и на техните родители, баби и дядовци, братя и сестри, любими момичета и приятели. Тази войнишка тъга в песните се съпреживява от всички жители на селото, но особено силна е тя за онези младежи, които са от следващите набори, които в близките години ще бъдат призовани в казармата.
Много песни се пеят от войниците от различните набори, но две от тях присъстват неизменно в репертоара на всеки набор. Тези две песни най-силно изразяват болката от предстоящата раздяла: „Девойко, мари, хубава“ (Че имам служба да служа, девойко”) и „Тежка беше нашата разделба”.
Девойко, мари, хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, (x2)
да пия, да се напия, девойко...
балното да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко, (x2)
мойно или твойно, девойко
Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе, (x2)
и имам дари да стегам, юначе
Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. (x2)
и имам коща да градя, девойко
Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. (x2)
Второ, това са даровете на младежите и народните хора и веселия по време на шануването. Когато за пръв път попаднете на ритуала по изпращане на войниците в казармата, със сигурност ще си помислите, че това е необичайна сватба. Всички наборници до един, са окичени с цветя и дарове по раменете като младоженци на сватба. Първата китка и първият дар е на майката на наборника и негови близки от семейството – сестра, баба, приятелка.
По време на обиколката из селото жените специално посрещат пеещия набор и даряват всекиго с каквото може и каквото му е по сърце: ризи, тениски, потници, специално тъкани празнични кърпи, хавлии, чорапи, партенки, пижами и др.
Веселбите при шануването нямат край – народни хора се играят по улиците на Жребичко, на мегдана, на Голямата чешма със жребчето – емблемата на селото, по къщите на наборниците.
Върховият момент на шануването е изпращането от къщи преди заминаването в казармата. Къщата и двора се изпълват с хора, веселбата продължава цяла нощ. Сутринта пред кметството се играят последните народни хора и оттам се тръгва за казармата.
Един изключително трогателен и мил епизод от последната сутрин на шануването ми разказа моят вуйчо доктор Васил Антонов от 1926 набор: „Моето последно войнишко хоро го водеше Баба Стоилка и пееше емблематична песен: „В казармата да идеш, на войниците Баша да станеш”! Щом баба Стоилка ти води хорото и ти пее тази песен, ставаш офицер!“. И наистина доктор Васил Антонов става офицер и служи като военен лекар до звание капитан.
Трето, това е всенародното уважение и почитанието към празнуващите наборници – утрешните войници.
Третият компонент на шануването е най-важният, защото той събира в себе си предишните два компонента и така ритуалът завладява умовете и сърцата на хората. Няма да сбъркаме, ако кажем, че именно третият компонент е първопричината жребичани да нарекат шануване изпращането на наборниците в казармата.
Шануването е почитане на мъжете, които отиват в казармата, затова в Жребичко десетилетия наред са организирани десетдневни чествания на наборниците, получили повиквателната си заповед за казармата през съответния есенен призив за изпълнение на своя свещен дълг за защита на Родината!
В Конституцията на Република България е записано: Член 61 (1) Защитата на Отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин. И шануването нагледно, честно и убедително показва как се отнасят жребичани към този висш конституционен дълг, отдавайки всенародно уважение и почитание към защитниците на Отечеството, призовани в казармата.
Наборната служба вече е история в миналото, но защитата на Отечеството не може да бъде история, защото тя гарантира настоящето и бъдещето на държавата, от нея зависи дали страната ще я има на картата на света. Затова сме убедени, че този патриотичен заряд и почитанията към войниците трябва да продължат и през XXI век, независимо от това, че армията е професионална, а не наборна.
