След близо пет десетилетия без полети до Луната в 2:10 ч. на 11 август от космодрум Восточний бе изстреляна ракетата носител „Союз 2.1б“ с автоматичната станция „Луна 25“ на борда.
Стартът бе успешен, а кацането е планирано за 21 август.
Девет минути след старта от третата степен на ракетата се отдели ускорителния брок „Фрегат“. Във втория етап „Луна-25“ трябва да достигне до естествения спътник на Земята, което ще отнеме около пет денонощия. Планирани са две корекции на траекторията на полета на станцията: първата ще е денонощие и половина след старта, а втората - ден преди излизането на орбита около Луната. Апаратът ще забавя скоростта си и ще се снижава, докато не достигне орбита за приземяване от 18 километра височина, от която ще започне прилуняването си. Тази схема е разработена още през 70-те години на миналия век.
Русия е в надпревара с останалите космически сили да се превърне в първата държава, чиято сонда ще извърши меко кацане на южния полюс на Луната, на който се предполага, че има значителни залежи на воден лед.
На това място още никой не е кацал успешно и това ще е първото такова прилуняване в историята.
Лунният апарат „Луна 25“ ще заснеме кацането си на земния спътник, което ще да даде възможност на учените да моделират терена и да изследват лунната структура чрез движението на реголита, съобщи в сряда Московският държавен университет по геодезия и картография, цитиран от Синхуа.
Реголит се нарича слоят от рехав хетерогенен материал, покриващ твърди скали, който се среща на Земята, Луната, други планети и някои астероиди.
Кадрите ще позволят на геофизиците и геолозите да изучат в детайли свойствата на лунния реголит, здравината на почвата и други ключови характеристики на структурата на нашия естествен спътник. Придобитите данни ще помогнат за улесняване на по-прецизното кацане на бъдещите станции и за по-добро планиране на експерименталния им товар, допълват от московския вуз.
В момента на орбита около земния спътник са две космически станции. От 2009 г. там работи Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА. На борда му се намира изследователският неутронен детектор LEND, създаден от Института за космически изследвания към Руската академия на науките. Именно този прибор откри на лунния южен полюс аномална концентрация на молекули водород, което косвено указва за наличието на воден лед.
На лунна орбита от 2019 г. се намира и индийската станция „Чандраян-2“. На път към Луната сега е и „Чандраян-3“ с модул за кацане на борда. Апаратът също се очаква да се прилуни в близост до южния полюс, няколко дена след руския.
