Тя е от редките емисии, отсечени в столицата на Морея – град Кларенсия
Автор: Десант
При редовното проучване на крепостта Русокастро е открита ценна монета – сребърен грош на Изабела дьо Вилардуен, княгиня на Ахая и Морея, херцогиня на Торес, кралица на Сардиния и титулярна кралица на Солун.
Монетата е с изключително високо качество. Подобни монети, известни и като „торнезета“, не са чак толкова редки; такива се откриват в Южна Тракия и Родопите, а цели 22 са открити и в крепостта Русокастро. Има намерени също в Созопол и Ахтопол.
В случая монетата е особено ценна, понеже попада в редките емисии, отсечени при Изабела дьо Вилардуен в столицата на Морея – град Кларенсия.
Самата Изабела е с изключително интересна съдба. Тя е родена в семейството на Гийом II дьо Вилардуен – княз на Ахая на полуостров Пелопонес в днешна Гърция. През 1271 г. се омъжва за Филип Анжуйски, син на краля на Сицилия Шарл I Анжу; след смъртта му сключва брак с Флоренц дьо Ено, брат на графа на Холандия и Зеландия Ян II и конетабъл на Неаполитанското кралство. Бракът е сключен през 1289 г., след което двамата младоженци веднага отиват в княжество Ахайа.
Именно тогава започва отсичането на грошовете, един от които е открит при Русокастро. За трети път Изабела се омъжва през 1301 г. за Филип I Савойски – господар на Пиемонт.
Находката, с която монетите на Ахая в Русокастро вече са 23, потвърждава динамичните връзки между Североизточна Тракия и Южното Черноморие с Пелопонес, и специално с княжество Ахая, между 1263 и 1303 г., когато крепостта Русокастро и изобщо тази част на Балканите е отново във византийско владение.
Обяснението за тези тесни контакти тепърва предстои, но бургаските археолози, извършващи разкопките, вече са си поставили за цел да разберат причината.
Сред останалите находки, открити до този момент, са монети на цар Иван Александър и на някои византийски императори, железен боен нож, железни инструменти и др.
Разкопките на българския средновековен град Русокастро се финансират от Община Камено и Министерството на културата на Република България, и се изпълняват от Регионален исторически музей – Бургас под ръководството на д-р Милен Николов.
Ono što vas može iznenaditi ako odlučite da obiđete knjaževački kraj jeste specifičan govor koji se može čuti u selima. Reč je o torlačkom dijalektu koji zvuči vrlo neobično i naročito je zanimljiv mladima.
Из коментарите:
@vmro9446
acum 2 ani
Torlacko e Makedonsko
@doberman921
@doberman921
acum 1 an
@Alex855ToolsTest
Свиланац исто торлачки говор. Бугарско српски говор. Ја сам из истичне Македоније. У војсци у јна само имо другар из Свиланца. Ја сам њему причао мој говор из источне Македоније врло сличан бугарскога а он торлачки. Ми смо се 100% разумевали.
@joza1727
@joza1727
acum 2 ani
Bugarski
@ivankomadanvonrakovac8415
@ivankomadanvonrakovac8415
acum 2 ani
@uroskostic8570 Pa nastao od Bugarskog
@user-zc9pj5jp1g
@user-zc9pj5jp1g
acum 2 ani (editat)
Нема везе са бугарским, Бугари причају словенским језиком а требали би туркијским ако су прави Бугари! Ово је све српски од Пирота до Плевена
@ivankomadanvonrakovac8415
@ivankomadanvonrakovac8415
acum 2 ani
@o-8205 Govore i Bugari odavnina
@jovanbajceta2814
@jovanbajceta2814
acum 2 ani
Kumanovski je samo jedan od govora torlačkog dijalekta,meni su u potpunosti razumljivi,jedino ako koriste po neki turcizam koji je izbačen kod nas ali generalno potpuno razumljiv.
@mitarizdubica3358
@mitarizdubica3358
acum 2 ani
@ivankomadanvonrakovac8415 Netacno. Ovaj govor je mnogo stariji nego tzv knjizevni govor, koji je Vukan napravio po nalogu stranih sluzbi.
