Вижте хронологията на драматичните битки на този връх
Автор: Дина Харизанова
За драматичните битки на връх Каймакчалан по време на Първата световна война, припомнят във фейсбук страницата си от Националния военноисторически музей (НВИМ) в София.
Там е публикувана снимка на български войници след тези сражения и следният текст:
„За възвръщане на загубените позиции по време на Леринската операция на българската армия през август 1916 г. и за овладяване на Битоля съглашенското командване предприема на 12 септември 1916 г. контранастъпление срещу 1-ва армия в Македония, отбраняваща линията Малко Преспанско езеро – Лерин – вр. Каймакчалан – вр. Мала Рупа.
В продължение на 18 дни и нощи сръбската Дринска дивизия засипва с унищожителен артилерийски огън скалистия връх Каймакчалан (2524 м) в Нидже планина, отбраняван от 1-ва бригада на 3-та пехотна дивизия. Окопите са заринати, телените мрежи – разкъсани, укритията – съборени.
Към 19 септември броят на защитниците му намалява наполовина. В една от дружините на 46-и пехотен полк остават живи само един офицер и 86 войници. Когато противникът прониква в предните окопи командирът на 11-и пехотен сливенски полк полковник Никола Христов и командирът на бригадата полковник Алекси Попов повеждат малцината живи в контраатака.
На 30 септември 1916 г. българските батареи и окопи на Каймакчалан замлъкват завинаги. Сред черната лава от кипнала земя, камъни и кръв някои от оцелелите загубват разсъдъка си, а други оглушават от денонощната стрелба.
Огромният брой жертви (1927 загинали, 6067 ранени), малобройната артилерия, недостигът на боеприпаси, пълното унищожаване на телените заграждения, укритията и окопите, принуждават 1-ва бригада от 3-та пехотна дивизия да се оттегли на нова позиция около вис. 1881 в Нидже планина.“
