За първи път в старозагорското село Маджерито ще се проведе фолклорен празник „Вълшебството на подправките“
Снимката е илюстративна
19 Септември 2023, Вторник
Освен музика и забавления, ще има изложба на традиционни подправки, кулинарни изделия и местни продукти
Автор: Десант
За първи път в старозагорското село Маджерито подготвят фолклорен празник „Вълшебството на подправките“, информират от пресцентъра на Община Стара Загора.
Събитието ще се състои на 30 септември и ще започне в 16 ч.
За доброто настроение на присъстващите ще има пъстра музикално-танцова програма с участието на местни и гостуващи групи – ЖФК при НЧ „Пробуда – 1928“ – с. Маджерито, мажоретен етно танц „Бяло и червено“ при НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 2010“ – с. Борилово, МФГ „Жътвари“ при НЧ „Димитър Наумов – 1908“ – с. Преславен, танц „Джунгурица“ при НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 2010“ – с. Борилово, ЖПГ „Росна китка“ при НЧ „Димитър Наумов – 1908“ – с. Преславен, скеч „Клюкарки“ при НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 2010“ – с. Борилово, ЖФГ при НЧ „Пробуда – 1928“ – с. Маджерито.
От 17,30 ч. гостите ще забавлява диджей Николай Колев.
За празника организаторите от местното читалище и кметството на населеното място са подготвили още изложба на традиционни подправки, кулинарни изделия, продукти, произведени в Маджерито, както и детска работилница.
Доколкото ми е известно, при заселването на славяните в Балкански полуостров (славяни както от бг, така и от сръбски род), единствената различна фонетическа черта между двата езика беше наличието на "щ" и "жд" в български, където сръбски имаше (и има) меки "ч" (ћ) и "дж" (ђ), например: къща-кућа, между-(из)међу
Ако носителите на преходните бг.-сб. говори, т.н. шопи и торлаци които имат твърди "ч" и "дж" в своите говори, първоначално, тоест при заселването на славяните в Балканите, бяха сърби (които имаха "ћ" и "ђ" в техен език), а чак после са влизали под влиянието на бг език, то те щяха да имат "щ" и може би и "жд", понеже в сръбски има "щ" от друг славянски произход, например думите "позорище" и "казалище", тоест наставка "-ище"). Те нямаха да изпитват трудност при подражаването на бг. произношения "къща", "пещера", "помощ" (като резултат на бг влияние) понеже има групировка от съгласни "щ" в сръбски език която произхожда от славянски, без това да се дължи на бг влияние (наставка "-ище", думи като прегрщ, штит и т.н.)
В обратен случай, ако носителите на бг-сб преходни говори, първоначално бяха славяни от бг род, които после са влизали под влияние на сръбски език (става дума за старото сръбско влияние, понеже след 1878 г. торлашките преходни говори са подложени на ново такова), то липса на типично сръбските съгласни меки "ћ" и "ђ" от говорите им и наличието на твърди "ч" и "дж" (в думи като "куча", "меджу") може да се обясни с това че българите не са били в състояние напълно да подражават срб. произношения с "ћ и "ђ", а са ги заменили с най-подобяващите бг съгласни "ч" и "дж" като "ч" присъства в български (думи като: вечер, черен, червен), а "дж" се образува лесно, от "жд" с обратно подредени съгласни "ж" и "д".
Така че торлаците и шопите първоначално са били българи, а не сърби.
