На 16 октомври светът отдава почит на хляба. Приготвянето на насъщния е една от най-старите практики на съвременната човешка цивилизация.
Смята се, че за първи път той се е появил преди повече от петнадесет хилядолетия. Дълго време нашите предшественици са употребявали дивата пшеница и другите зърнени култури сурови, след това са се научили да ги стриват между камъни (т.нар. хромели), като така получавали брашно, което варели на каша. Постепенно се появил и първият хляб.
Смята се, че подквасването е изобртено случайно в Древен Египет. Легендата твърди, че някой си разсеян роб, подготвящ тестото, го забравил и то се вкиснало. Но за да избегне наказание, той все пак рисквал да опече тстеното изделие, което се получило много по-добре. Така преди около 5-6 хилядолетия край Нил се полага началото на развитието на хлебопроизводството.
Древноегипетските хлебари приготвяли насъщния в най-разнообразни форми - продълговат, пирамидален, кръгъл, във вид на плетеница, риба, сфинкс и т.н. Върх него поставли знаци като рози, кръстове, фамилния знак, а на изделията за деца - петел, котка и др.
В Гърция и Рим смятали тестото за деликатес и той било достъпно само за богатите. Робите яли груб черен хляб. За участиците в олимпиадите изпичали специален бял и пухкав хляб, който сервирали с маслини и риба. Там хлябът се смятал за отделно блюдо. Рецептата за приготвянето му се пазила в строга тайна и се предавала от поколение на поколение.
В чест на хлебарите издигали монументи. И до днес в Рим може да се види 13-метров паметник с барелеф, представящ приготвянето и изпичането на хляб, посветен на майстора пекар Марк Вергилий Еврисак, живял преди 2000 години. Той основал няколко големи пекарни, които приготвяли хляба за почти всички римляни от онова време.
Мавзолеят на Еврисак в Рим
Барелефите, представящи моменти от приготвянето на хляба в Римската империя
В Османската империя насъщният присъствал във всеки дом. За богатите той се поднасял като допълнение към основното блюдо, а за бедните бил основна хррана. През 1502 г. султан Баязид въвел държавна гаранция за неговото качество. Основен доставчик на пшеница за имплерията бил Крим, а зърното за Цариград идвало от Кафа - от там пристигали край Босфора по 100-150 кораба годишно. Имало султански ферман, с който се забранявало да се доставя хляб от Кафа на други места, освен в столицата.
Храненето в Индия било немислимо без хляб. Той бил приготвян в пещ, наричана тандур, появила се там преди 4 хиляди години. Тя представлявала дупка в демята, намазана с глина, на дъното на която тлеели дървени въглища.
Хлябът на Тибет се нарича цампа и се приготвя от брашно от леко изпечени ечемичени зърна, сирене и мляск от як. Освен като основна част от менюто, той се използва и за ритуални цели, като късчета от него се хвърлят във въздуха по време на много будистки ритуали. Това се правило, за да се умилостивят духовете на местността и да се изпроси от тях покровителство и защита.
Във Византия имало изобилие от разлицчни видове хляб и начини на приготвянето му. За най-хубав се смятал т.нар. силигнитис, който се пекъл само за богатите хора от висши сортове пшеница. Тойй се използвал и за даваното във храмовете причастие, а също се давал на болните, тъй като спомагал за доброто храносмилане. След него се нареждал хлябът сеидалитис, който се приготвял от брашно с по-ниско качество. Имало и средни видове хляб, а на-глубият като качество бил за бедните.
Най-старият хляб в Европа е намерен през 1976 г. до Билското езеро в Швейцария и е датиран към 3530 г. пр. Хр. Първоначално е нямало пекарни, а насъщният се приготвял във всеки дом. През Ранното Средновековие към манастирите започнали да се създават мелници и пекарни. С развитието на градовете и увеличаването на потребността от хляб се появили и пекарните цехове.
През XVII век в добрата стара Англия Карл I издал указ, с който на поданиците се разрешавало да използват за храна само ечемик и овес. Пшеницата била предназначена единствено за господарите. Ще отбележим, че от 1266 г. там съществувал закон, контролиращ цената на хляба, който действал в продължение на 600 години.
През Средните векове хлябът във Франция се печал в манастирите. Самуните били тежки и се приготвяли от грубосмлени ечемичено и ръжено брашно. С него се хранели бедняците. Пшениченият хляб бил символ на просперитет и се сервирал само на масата на богатите.
Съществувала пряка зависимост между свежестта на насъщния и социалния статус. Кралското семейство яло прясноизпечен бях хляб. Вчерашният бил за знатните особи. Изпеченият преди два дена бил предназначен за дребното двоянство, тридневен хляб получавали монасите и учениците, а с четиридневен се хранели занаятчиите.
През 1505 г. Хенрих IV отменил всички данъци върху зърното и затова бил наречен Крал Хляб.
Първият Музей на хляба се появява в Германия през 1955 г. в град Улм. Експозицията е подредена в един от някогашните хамбари на Вили Ейсен. В колекцията присъстват над 18 хиляди експоната, разказващи за историята на отглеждането на зърно, за усъвършенстването на оръдията на труда на зърнопроизводителите, мелничарите и пекарите, за значението на насъщния в историята на човечеството. Представена е 6-хилядолетната история на производството на хляб - от каменния век до наши дни. Богатата специализирана музейна библиотека разполага с над 4000 книги, посветени на хляба и зърното.
Уникално лекарство, което взриви интернет: напълно безопасно е на всяка възраст и много по-добро от виагра. С негова помощ ще имате силна и дълготрайна ерекция, много сперма и повишена издръжливост, а също така лекува простатит, плешивост и помага за отслабване. Прочетете го сами-----> mub.me/medik
