Любопитен акцент за живота в нея е и откритият каменен хромел, върху който е нарисувана играта Дама
Автор: Десант
Останки от две църкви; скелет, затрупан с камъни срещу вампирясване, множество метални пластини от рицарски доспехи на византийски аристократ, оловна ампула за пренасяне на свето миро - това са само част от изненадите от разкопките на крепостта край крумовградското село Храстово. Те бяха открити по време на третата археологическа експедиция на обекта под ръководството на доц. Деян Рабовянов, която се проведе в края на октомври и началото на ноември, съобщи Радио Кърджали.
Голямата изненада е разкриването не на една, а на две църкви. Те се намират в долната, западна част на крепостта край Храстово, където е некрополът и където вече има двайсетина разкрити гроба. Допреди две седмици археолозите само предполагаха, че в този район има храм и търсеха къде точно е той.
„Най-важните части от тези църкви - олтарната част с техните абсиди, които със сигурност могат да потвърдят, че става въпрос за християнски храмове, именно части от тях се откриха, много слабо запазени, но налице. Първоначално е имало доста по-голяма църква, строена с хоросан, с по-широка абсида. Възможно е тя да е късноантична като датировка, но предстои това да се прецизира. След нейното разрушаване е постоена по-малка църква, едноабсидна, еднокорабна вероятно, типична за периода, с глинена спойка", разказа ръководителят на разкопките доц. Деян Рабовянов.
Според археолога некрополът, който разкриват, е свързан именно с по-късната църква от периода на Средновековието.
Любопитен акцент е, че и след изоставянето и разрушаването на храма, там са полагани покойници, което показва, че хората са приемали мястото за свещено и след унищожаването му. До момента археолозите са разкрили 23 гробни ями.
Един от най-интересните гробове в некропола е гроб номер 12, в който краката на мъртвия са затрупани с голямо количество камъни до колената. На него попада археологът от РИМ в Кърджали Милен Камарев.
„Натъкнахме се на един обред за обезвреждане - насипване с голямо количество камъни в областта на краката до колената. Това е едно вярване, че мъртвият при някакви определени ситуации може да се съживи, да излезе от гроба и да започне да пакости дори на близките си. Така че имаме един такъв обред за обезвреждане, против овампиряване, за да не стане вампир“, обяснява Милен Камарев.
Не по-малко интересни са находките от двете кули от XIV век в източната част на крепостта. „Най-голяма група сред тях са пластините от брони. Броят им е над 40, което показва съществуването на две такива доспехи. Което поставя крепостта Храстово на трето място в България, където е намерено такова голямо количество пластини, след столицата Търново и Никопол край Дунав“ - коментира доц. Рабовянов.
Сред откритията изпъква много добре запазената оловна поклонническа ампула, много рядка находка за България. В такава ампула поклонниците са носили свето миро от гроба на свети Димитър Солунски в Солун.
Има много кръстове, всички счупени, огънати и след това изхвърлени в рова край крепостта. Монетите са много малко, но много важни, особено двете сребърни от времето на Алексий Първи Комнин и на емир Орхан, благодарение на които се датира времето на падането на крепостта - около или малко след 1362 г.
Сред интересните находки са още закопчалки за богослужебни книги, накити, битови предмети, много и разнообразни върхове от стрели. Сред тя изпъкват върхове на стрели от арбалет, който по това време навлиза във византийското въоръжение. А любопитен акцент за живота в крепостта е откритият каменен хромел, върху който е нарисувана играта Дама.
