Диорамите като начин на пресъздаване на естествения живот в природата


Диорамите като начин на пресъздаване на естествения живот в природата
13 Ноември 2023, Понеделник


Природонаучният музей във Варна пази истории, разкази, научи и люпопитни, по-малко популярни, по-известни, и всеки, и всеки,който иска да се докосне до тях може да посети сградата, стаена в морската градина

Автор: Деница Герчева

Природонаучният музей във Варна е събрал на едно място организмовия свят на Черно море и Българското черноморско крайбрежие. Изключително впечатления на двата етажа на музея правят трите диорами, пресъздаващи различни картини от екосистемата.

В съвременните експозиции на природонаучните музеи и ландшафните диорами не са само желан, но и необходим метод на експониране, така посетителите възприемат по-лесно начина на живот на обитателите в типовете гори или езера, намиращи се в района.

На вторият етаж на природонаучният музей една до друга са двете диорами, свързани с водолюбивите птици и с горските местности. От едната страна е водният свят, от другата горският.  И в двете освен художествено изработените експонати на животни и изкуствена растителност, чрез допълнителни макети, е пресъздадена среда, близка до ландшафта.

При изработването на диорами от значение е да има много ясна структура и идея при изработването й, защото трябва да се подберат и да се съобразят животните, разстителните видове  и елементите, които ще присъстват в експозицията.

Изображението, кеото се поставя в задната част също е важно, защото то създава дълбочина на перспективата. Не на последно място е от значение избора на препарати, с които да се третират елементите, които подлежат на препарация.

Диорамата „водолюбиви птици“ е била предизвикателство пред екипа, които я е изработил. Самата диорама е на няколко нива, като се разкрива и подводния свят в езерото. Непосредствено до диорама „водолюбиви птици“ е диорама „горски свят', която напълно синхронизира с топъл есенен ден в гориста местност и е реална ситуация на това, на какво може да се натъкне човек при планински или горски преход. На първия етаж в природонаучния музей посетителите виждат диорамата морско дъно, изобразяваща част от живота в черно море, като при изработването й е използвана нова технология, свързана с пластмасовите отливки.

Природонаучният музей във Варна е и последният дом на тигърът от варненската зоологическа градина – Геро. роден на 20.02.1999 г. в зоологическата градина в София. След като пристигал в зоопарка във Варна, едва на 6 -месечна възраст, претърпял сериозен инцидент - лъвът от съседната клетка откъснал лявата му лапа. Тигърчето обаче оцелява и бързо се превръща в любимец на посетителите. Животът на Геро е продължил близо 20 години, а след смъртта си е препариран и експониран в природонаучния музей във Варна, където буди интереса на всеки посетител.

Природонаучният музей във Варна пази истории, разкази, научи и люпопитни, по-малко популярни, по-известни, и всеки, и всеки,който иска да се докосне до тях може да посети сградата, стаена в морската градина. Само на метри от морето сред богата растителност зад стените й оживяват закономерностите и явленията на природата и в частност черноморското ни крайбрежие.

Дължината на крайбрежието е 378 км, от които 200 км представляват плажна ивица, покрита с пясък. Северното крайбрежие е източният край на Добруджанското плато, което в северната си част е със стръмна брегова ивица. При Дуранкулак и Шабла има обширни пясъчни плажове и няколко крайбрежни езера, а при Тюленово, Камен бряг и нос Калиакра брегът е стръмен, образуван от твърди червени сарматски варовици и конгломерати, които се спускат 70 метра надолу до морето.

Край Балчик и Каварна варовиковите скали се прорязват от гористи долини. Релефът на крайбрежието около курортите Албена и Златни пясъци е хълмист, с типично изразен свлачищен, стъпаловиден характер. Лонгозните гори при устието на Батова река бележат началото на Франгенското плато. На юг от Варна са характерните за северната част лонгозни гори, особено гъсти край устието на река Камчия.

Стара планина потъва в Черно море при нос Емине, разделяйки условно бреговата ивица на южна и северна част. Южното крайбрежие има широки и дълги плажове за разлика от северното, чийто релеф е по-скалист.

Повече за Природонаучния музей във Варна можете да научите от документалната поредица на телевизия СКАТ ТУК.


В категории: Новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Приднестровие
14.11.2023 19:14:30
0
0
Bulgaria nu acordă nicio leva pentru minoritatea românească, în timp România finanțează comunitatea bulgărească cu 1,6 milioane de euro

= Bulgaria does not grant any leverage for the Romanian minority, while Romania finances the Bulgarian community with 1.6 million euros

https://rgnpress.ro/2023/11/bulgaria-nu-acorda-nicio-leva-pentru-minoritatea-romaneasca-in-timp-romania-finanteaza-comunitatea-bulgareasca-cu-16-milioane-de-euro/
noiembrie 3, 2023


Comemorarea Sfintei Cuvioase Teofana Basarab de către românii din zona Timocului bulgăresc. Aceștia continuă să nu aibă niciun drept legat de identitate în Bulgaria

= The commemoration of the Pious Saint Teofana Basarab by the Romanians from the Bulgarian Timocul area. They continue to have no identity-related rights in Bulgaria

https://rgnpress.ro/2023/11/comemorarea-sfintei-cuvioase-teofana-basarab-de-catre-romanii-din-zona-timocului-bulgaresc-acestia-continua-sa-nu-aiba-niciun-drept-legat-de-identitate-in-bulgaria/
noiembrie 1, 2023

Românii din Ucraina îi solicită Kievului să renunțe la sintagma de „limba moldovenească”. Nicio schimbare după întâlnirea Zelenski-Iohannis, sau Zelenski- Ciolacu. Doar vorbe!

= Romanians in Ukraine ask Kiev to abandon the phrase "Moldovan language". No change after the meeting Zelenski-Iohannis, or Zelenski-Ciolacu. Only words!
noiembrie 14, 2023

https://rgnpress.ro/2023/11/romanii-din-ucraina-ii-solicita-kievului-sa-renunte-la-sintagma-de-limba-moldoveneasca-nicio-schimbare-dupa-intalnirea-zelenski-iohannis-sau-zelenski-ciolacu-doar-vorbe/

(Преводите на заглавията са на Гугъл Транслейт)

1. забележка:
Румъния няма интерес да защити правата на "румънците", тоест власите във Видинско и останала България пред българските власти.
Румънските власти знаят че почти всички тези хора се смятат себе си за българи.
Освен това и по-важно е че Видинска област не е била в състав на Велика Румъния, подобно на украинската част от географско-историческа област Марамуреш, тоест Северен Марамуреш.
Въпреки че там живеят и днес около 30 000 румънци румънските националисти, историци, а и официална Румъния имат териториални претенции "само" към онези части на Украйна които са били в състав на Велика Румъния: Северна Буковина (районът на гр. Чернивци), Северна Бесарабия (районът на гр. Хотин), районът на гр. Херца, Южна Бесарабия (районът на гр. Болград), Змийски Остров и украинската част на делтата на р. Дунав.
Изключение в това отношение прави само Приднестровието което не е влизало в състав на Велика Румъния, обаче е част от държава Молдова където за румънските националисти е втора румънска държава. Тоест Приднестровието е впленено в Молдова. Остава само чрез пропаганда за Румъния да убеди повечето етнически молдовци че те всъщност били етнически румънци и тогава Молдова ще се влива/"съедини" с Румъния, като тя ще донесе на новата по-голяма Румъния "плячката" Приднестровие.
Така че за Приднестровието има много по-голям интерес сред румънските националисти, отколкото спрямо Видинско или Северен Марамуреш.
Южна Добруджа обаче е била част от идеалната (за румънски националисти) Велика Румъния, така че те имат много повече териториални претенции спрямо Южна Добруджа, отколкото към Видинско, въпреки че понастоящем единствените "румънци" обитаващи там са румъно-езичните роми (т.н. рудари).
Официална Румъния иска България да признае румънското й национално малцинство, само и само за да може в бъдеще да се вмешава във вътрешните работи на Бг. с цел повторна кражба на Южна Добруджа.
В Румъния има закон 299/2007 г. според който рударите, бояшите (бояши или баяши е името на румъно-езичните роми в Сърбия, Унгария, Хърватия), молдовците, аромуните, власите са румънци, независимо от личното самоопределение на въпросните хора.
Тоест румъно-езичните роми в България били румънци за официална Румъния, независимо дали те се смятат българи, етнически рудари или роми.
След евентуалното признаване на румънското малцинство от страна на официална България, Румъния ще иска класове/уроци по румънски език в бг. държавни училища, после ще иска и физика, математика, химия и т.н. да бъдат преподавани на румънски език поне за учениците-"румънци" от първите 4 разреда. Това за тези ученици да не губят румънския им език и да не се претопят сред българите.
Щом румъно-езичните ромски семейства имат много деца, подобно на истинските ромско-езични роми, а и на турско-езичните такива, в не-чак-толкова-далечното бъдеще тези "румънци" ще представляват голям демографски проблем за Бг., тоест възможност за Румъния отново да открадне Южна Добруджа.
Така че румънските власти, а и рум. националисти въобще само се възползват от власите във Видинско и останала Бг. по най-грозен и циничен начин: намират 20 власи, им дават пари за да декларират че са етнически румънци, репресирани от Бг., и които да изискват Бг. да им признае като национално малцинство и да въведе уроци по румънски език в училищата и за власите и за румъно-езичните роми, щом така пише в румънски закон 299/2007 г.: рударите "са" румънци.
Също така са платити румънските власти и в област Одеса на Украйна 20-30 етнически молдовци за да се декларират румънци и да искат от Украйна уроци по румънски език в тамошните училищи.
В Одеска област има само етнически молдовци, там няма етнически румънци, за разлика от Северна Буковина където има само етнически румънци и няма етнически молдовци.
Област Чернивци е съставена от Северна Буковина, Северна Бесарабия (Хотинско) и районът на гр. Херца.

2. забележка:
Собствен цитат:
"Според официална Румъния Украйна и Хърватия нарушават румънския закон 299/2007 г. като признават молдовски език за различен от румънски (Украйна), съответно истро-румънски език за отделен от "бояшо-румънски"!!!
Въпреки че има хора с молдовско етническо/национално самоопределение в Украйна и хора със влашко, жеянско етническо/национално самосъзнание в Хърватско!!!"

Никой в Румъния няма проблем с това че Хърватия признава "истро-румънски" език като регионален/малцинствен език, отделен от "бояшо-румънски".
Понеже Румъния няма териториални претенции спрямо Х.
Обаче, официална Румъния е "помолила" Украйна повече да не признае "молдовски" език като регионален/малцинствен, различен от румънски език. "Молба" в смисъл: "иначе ще ви дадем вето при започването на преговорите ви за присъединяване към ЕС!"
Защо такова различие помежду отношението на Рум. към Хърватия и Украйна?
Понеже Рум. има териториални претенции спрямо Украйна, иска Украйна да им каже на етническите й молдовци: "Няма молдовски език!" като румънските власти добре знаят че това ще убеди повечето етнически молдовци че молдовска народност също няма и така броят на етническите румънци в Украйна ще расте.
Румъния иска Укр. сама да румънизира молдовците й!!!

European Charter for Regional or Minority Languages
https://www.coe.int/en/web/european-charter-regional-or-minority-languages/languages-covered

States Parties to the European Charter for Regional or Minority Languages and their regional or minority languages
https://rm.coe.int/november-2022-revised-table-languages-covered-english-/1680a8fef4

Anatol Popescu: LA PAȘTELE CALULUI TROIAN…, sau limba ”moldovenească” – calul troian al ucrainizării școlilor românești din Ucraina = Anatol Popescu: The "Moldovan" language - the Trojan horse of the Ukrainization of Romanian schools in Ukraine
(Преводът на румънските заглавия осъществен чрез Google Translate)
octombrie 17, 2023
https://rgnpress.ro/2023/10/anatol-popescu-la-pastele-calului-troian-sau-limba-moldoveneasca-calul-troian-al-ucrainizarii-scolilor-romanesti-din-ucraina/

Dr. Eugen PATRAȘ: De ce Ucraina promovează „limba moldovenească” braț la braț cu Rusia agresoare? = Dr. Eugen PATRAȘ: Why does Ukraine promote the "Moldovan language" arm in arm with aggressor Russia?
iulie 7, 2023
https://rgnpress.ro/2023/07/dr-eugen-patras-de-ce-ucraina-promoveaza-limba-moldoveneasca-brat-la-brat-cu-rusia-agresoare/

De ce minte Marcel Ciolacu când spune că a rezolvat problema minorității românești din Ucraina! Ciolacu: “Va fi în oglindă, voi face un anunț de la Kiev” = Why is Marcel Ciolacu lying when he says he solved the problem of the Romanian minority in Ukraine! Ciolacu: "It will be in the mirror, I will make an announcement from Kiev"
octombrie 16, 2023
https://rgnpress.ro/2023/10/de-ce-minte-marcel-ciolacu-cand-spune-ca-a-rezolvat-problema-minoritatii-romanesti-din-ucraina-ciolacu-va-fi-in-oglinda-voi-face-un-anunt-de-la-kiev/

Ciolacu prins iarăși cu minciuna! Ce a anunțat Ciolacu despre „limba oficială pentru românii din Ucraina” și ce conține, în realitate, declarația comună adoptată de Guvernele de la București și Kiev = Ciolacu caught again with a lie! What Ciolacu announced about the "official language for Romanians in Ukraine" and what, in reality, the joint declaration adopted by the Governments of Bucharest and Kiev contains
octombrie 20, 2023
https://rgnpress.ro/2023/10/ciolacu-prins-iarasi-cu-minciuna-ce-a-anuntat-ciolacu-despre-limba-oficiala-pentru-romanii-din-ucraina-si-ce-contine-in-realitate-declaratia-comuna-adoptata-de-guvernele-de-la-buc/

3. забележка
Ако Румъния успява да принуди Бг. да признае съществуването на румънско национално малцинство тогава:
а) и Турция, РСМ и т.н. ще искат признаването на техните малцинства
б) за Румъния ще бъде много лошо, понеже ако Бг. признава румъно-езичната й ромска общност за румънско национално малцинство, тогава румъно-езичните роми които живеят в областите Добрич и Силистра (тоест в Южна Добруджа) ще трябва да се изселват в Румъния, понеже техните бащи, деди и прадеди през 1940 г. са обитавали също там, в Южна Добруджа, и според Крайовската Спогодба от 1940 г. всички етнически румънци трябваше да се преселват в Румъния.
Готова ли е Румъния да приеме тези "румънци" (според рум. закон 299/2007 г. те са румънци) и да им даде подслон и работни места???
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки