Той поканен да ръководи Катедрата по технологии и иновации във Варненския медицински университет, но така и не успява да получи виза за съпругата си, която е родена в Китай
Автор: Десант
Костадин Граматиков е един от най-добрите ученици на бившия министър на образованието проф. акад. Асен Хаджиолов. Преди години той получава стипендия в Щвейцария и през април 1995 г. защитава в Цюрихския университет втората си докторска дисертация.
Ситуацията в България с финансирането на биологическите научи, с които се занимава, в онези години все още е тежка и той търси възможности за реализация в САЩ. Озовава се в Сан Диего (Калифорния), където вече 27 години е в екипа на най-иновативния център за биотехнологии в Страната на неограничените възможности. Там той разработва ваксини срещу ХИВ и рак и заради извънредните му способности американското правителство му предоставя гражданство.
През годините реботи в различни топ компании, като признава, че през всичкото това време не е минавало и ден, в който да не мисли как да се върне в България, надявайки се, че българските
биотехнологии и медицина ше могат да се възползват от неговите обширни познания и опит.
През май тази година Граматиков е поканен да ръководи Катедрата по технологии и иновации във Варненския медицински университет. Приема поканата с вълнение, защото това е възможност за него да започне нов живот в родината си. Без да подозира за проблемите, пред които му предстои да се изправи.
Причината за тях е, че съпругата му е родена в Китай. За да влезе в България с нея, се налага да подготви цяла камара документи, всеки с апостил от щата Калифорния и дори от правителството на САЩ, което му отнема повече от 3 месеца. От българското консулство в Лос Анжелис така и не успява да получи изчерпателен отговор как да получи виза за жена си. Чрез метода проба-грешка разбира колко труден и противоречив е този процес.
Макар да има валиден български паспорт, се налага да чака цял месец в Добрич, където е роден, да получат потвърждение от Министерството на правосъдието, че все още имал българско гражданство и не се е отказал от него.
Налага се три пъти да отлага срещата си във Варненския университет. „Беше ми невероятно трудно да обясня цялото това необяснимо пътуване през нелогични процедурни примки на колегите си там“ - споделя българинът в писмо, изпратено на редакционната ни поща.
На 13 октомври тази година най-накрая успява да кандидатства за дълго подготвяната виза D за съпругата му. Между няколкото документа, се налага да представи и адрес на пребиваване.
„Аз никога не съм имал личен имот в България (апартаментът, в който живеех тогава, се водеше на
родителите ми) и единственият ми жив роднина е майка ми, която е в напреднала възраст и която не може да помогне с никакви документи. Предоставих четири адреса, включително един на близък приятел в Добрич и дори адрес, на който да живея под наем във Варна. Как бих могъл да имам постоянен адрес след 30 години далеч от дома?!“ – изумява се Граматиков.
След 30 дни чакане за визата и общо 4 месеца от началото на сагата по завръщането му в родината, на 13 ноември се свързва с миграционни служители в Добрич. Оказва се, че те са посетили дома на майка му в Балчик и са я разпитвали „гестаповски“, по думите му, за миналото на сина й.
Те твърдят, че от българското консулство в Лос Анджелис не са им изпратили и четирите адреса за проверка, които е посочил по време на кандидатстването, а само един, който е бил използван за издаване на паспорта му преди няколко години. Това поставя началото на събирането на нова каскада от документи и общуване с нотариуси, които му препоръчват по своя инициатива да изпратяи директно в българското консулство в Лос Анджелис декларация за осигурено жилище и адрес за
регистрация. Оттам обаче светкавично реагират, че това не е правилният ред.
Така отново стига до задънена улица. И Граматиков не спира да се пита защо никой не знае какво да прави и дали просто не е наказан за това, че толкова години е далеч от дома?!
Споделяйки перипетиите си с колеги от други държави, научава, че китайското правителство, например, е разработило специални програми за завърнали се в страната специалисти – не само за бързото им настаняване, но и за финансово стимулиране и възнаграждение за завръщането им.
По думите на негов познат от Румъния разбира, че в северната ни съседка предлага само един месец преходен период за професионалисти от неговия ранг.
„В Китай са ми предлагани позиции, където ще съм издигнат до позицията на „кавказки цар“. В Румъния можех да се присъединя към всеки университет, без всички тези проблеми. А не съм гражданин нито на Китай, нито на Румъния. Защо да ходя в страни, които не ме интересуват?“ – пита се преуспелият наш сънародник.
И споделя, че се чувства дълбоко засрамен, когато трябва да обяснява на колегите си през какви проблеми трябва да премине, за да се върне в родината си с намерение да допринесе нещо полезно за нея.
От българската диаспора в САЩ научава, че мнозина от сънародниците ни са минали през различни, но подобни болезнени пътувания.
В писмото си до „Десант“ Костадин Граматиков споделя, че се надява в сегашното правителство на България да има хора, които са видели как функционира останалият свят и да пожелаят да създадат положителен имидж на България.
„Това писмо е моят повик за помощ и съдействие, с надежда не само за незабавна корекция на нашия семеен казус, но и за подобрение на административната обстановка за всички онези, които биха изстрадали нашия път на проба-и-грешка, вместо пътя на човещина, разум и справедливост“ – пише Граматиков.
„Да бъдеш отхвърлян най-официално от собствената си култура, с помощта на множество противоречиви процедури, е не само узаконена некадърност и липса на елементарна логика, но и най-вече узаконена коравосърдечност“ – категоричен е той.
Надяваме се неговият случай да бъде решен благоприятно. Защото са малцина като него – постигнали една завидна професионална реализация по света и решили се да се завърнат в България, за да се възползва родната наука от техния опит и способности.
