Как сделката на COP28 беше спечелена, но битката за 1,5°C може да бъде загубенa
Автор: Десант
Николай Петков е автор в Климатека. Завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.
На 12 декември приключи 28-та конференция по климатични промени в Дубай, ОАЕ. Тя бе най-голямата в история, с над 90 000 делегати. Във финалния й ден беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива.
Сред успехите на форума беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Също така, беше поставено началото на фонд „Загуби и щети”, който трябва да компенсира бедните засегнати страни.
От друга страна, на този етап обаче няма нито една държава, която да си е поставила достатъчно амбициозни цели, които да допринесат за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C.
Тази година преговорите продължиха с ден по-дълго от планираното, като след дълги спорове и противоречия най-накрая беше приет финален документ.
„Глобалната равносметка”
Финалното споразумение е под формата на т.нар. „Глобална равносметка” – ключов механизъм, заложен в Парижкото споразумение за климата, който трябва да определи досегашния напредък по отношение на климатичните цели и да посочи нужното за по-нататъшното изпълнение на споразумението.
Сред най-важните текстове в подписания документ са:
*Документът призовава страните да предприемат действия за утрояване на капацитетa на мощности от възобновяема енергия и удвояване на скоростта на осъществяване на подобрения в областта на енергийната ефективност в глобален мащаб до 2030 г.
*Призив за преход извън изкопаемите горива в енергийните системи, по справедлив, организиран и честен начин по време на сегашното десетилетие.
*Призив за ускоряване на усилията за постепенно намаляване на енергията от неограничено изгаряне на въглища.
*Призив за поетапно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива.
*Призив за съществено намаляване на емисиите от невъглеродни парникови газове, сред които и тези от метан, до 2030 г.
*Представяне на Национално определени приноси на страните до 2025 г. – и придържане към амбициозните цели за намаляване на емисиите в цялата икономика, които да обхващат всички парникови газове, сектори и категории и да са съобразени с ограничението от 1,5°C.
*Страните са призовани да участват във финансирането на фонд “Загуби и щети” на доброволен принцип.
*Признаване на факта, че според науката глобалните емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени с 43% до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г. и достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г., за да бъде ограничено глобалното затопляне до 1,5°C. Отбелязва се, че страните не правят достатъчно за изпълнение на своите цели според Парижкото споразумение.
*Отбелязва се постигнатото в Парижкото споразумение до този момент – при пълното прилагане на досегашните (били те и недостатъчни) Национално определени приноси на страните, степента на затоплянето на Земята ще бъде намалено от очакваното преди споразумение 4°C до 2,1°C – 2,8°C.
За съжаление, документът няма правно обвързващ характер. Целта му е да служи като ръководство за държавите по света при актуализацията на своите климатични политики. Но дори и ако отворим самото споразумение, откриваме, че едва 8 от 196 точки в него съдържат израза „решава се” – всичко останало са познатите от минали години термини – припознава, призовава, отбелязва, припомня, подчертава, повтаря и т.н.
Постижение е, че за първи път в историята на климатичните конференции се подписва документ, в който има призив за „преход от изкопаемите горива” Но ако прочетем внимателно, вместо „поетапен отказ” или „поетапно намаляване” (phase-out или phase-down), е употребен изразът „преход от изкопаемите горива” (transitioning away). Макар и присъствието на такъв израз да е добра новина, според критици такава формулировка не е достатъчно конкретна, избягва категоричен ангажимент, и не посочва конкретна крайна дата, до която това да се случи.
Всичко това е повод за компаниите за изкопаеми горива да не предприемат достатъчни мерки за прекратяване на дейността им през следващите 30 години. А според IPCC, именно (почти) пълното прекратяване на употребата на изкопаеми горива е ключово условие за дългосрочно стабилизиране на глобалната температура.
Документът подчертава, че според последния доклад на IPCC глобалните емисии на парникови газове трябва да спрат да нарастват не по-късно от 2025 г., но не поставя това като цел за страните.
Текстът за въглищата се оказва по-слаб и от този в Глазгоуския климатичен пакт от преди 2 години, тъй като се призовава за намаляване само на “неограничени” въглища.
В контекста на COP, под неограничен (англ. unabated), се разбира такъв добив на енергия от изкопаеми горива, при който не се предприемат мерки за съществено намаляване на емисиите, като например улавяне на по-голямата част от отделения въглерод или намаляване на емисиите от изтичане на метан при транспорт (в случая на изкопаемия газ).
В споразумението се споменава за ролята на „преходните горива” в енергийния преход. Според критици това е код за по-дълго продължаване на използването на изкопаем (природен) газ, а такъв тип формулировки често са подкрепяни от изкопаемите компании.
Какви бяха другите подписани споразумения?
Извън приетия документ, по време на форума бяха отбелязани няколко важни развития по ключови въпроси.
Поставяне на същински основи за фонд „Загуби и щети”
След като миналата година страните призоваха за създаването на такъв фонд, който директно да компенсира уязвимите общности и развиващите се държави, които трудно успяват да се справят с последиците от климатичните изменения като наводнения, суши и горски пожари, още по време на първия ден на COP28 делегатите се споразумяха за неговото създаване. До края на конференцията бяха заявени над 400 милиона щатски долара за неговото финансиране, въпреки, че по оценка на експерти ще са необходими над 200 милиарда долара годишно за пълното компенсиране на засегнатите държави.
Споразумение за утрояване на възобновяемата енергия до 2030 г.
Този ангажимент е сред най-важните, които бяха обявени по време на конференцията. Споразумението беше оглавено от ЕС и САЩ, и до този момент е подписано от над 120 страни. Според мозъчния тръст EMBER, това е едно от условията за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C. В рамките на същото споразумение бе постигнато и съгласие за удвояване на скоростта на прилагане на подобрения в енергийната ефективност. Намалението на потреблението на енергия е друга ключова мярка, заложена в сценариите на IPCC.
Всъщност тази мярка беше очаквана, след като страните от G20 се съгласиха за целта още по време на срещата им през месец септември, а приетата в края на конференцията „Глобална равносметка” просто повтаря целта от споразумението.
С подобна декларация, но за утрояване на ядрената енергия до 2050 г., излязоха над 20 държави, сред които САЩ, Канада Великобритания, както и България. Не е ясно дали тази цел е реалистична, предвид, че това ще означава изграждане на десетки нови АЕЦ, всяка една от които е изключително скъпа и отнема около десетилетие за изграждане.
Хартата за декарбонизация на петролната и газовата промишленост
50 петролни и газови компании подписаха Хартата за декарбонизация на петролната и газовата промишленост, сред които и 29 национални компании. В рамките на инициативата петролните и газовите компании се ангажираха да намалят емисиите си на парникови газове. Документът обхваща над 40% от общото производство на петрол. Важно е да се отбележи обаче, че споразумението е доброволно и не обхваща цялата изкопаема индустрия.
Декларация за климат и здраве, в която се включи и България
На конференцията имаше тематични дни и за пръв път по време на COP имаше специален ден, който бе посветен на проблемите със здравето, причинени от климатичните промени. 143 държави, включително и България, подписаха първата по рода си декларация за предприемане на мерки срещу негативните въздействия на климатичните промени върху човешкото здраве. Делегатите призоваха за по-силни и по-устойчиви световни здравни системи, които са незаменими за защитата на населението.
„Климатичната криза е здравна криза, но твърде дълго здравето беше под линия в дискусиите за климата”, заяви генералният директор на Световната здравна организация д-р Тедрос Гебрейесус по повод приемането на декларацията.
Други въпроси
Конференцията завърши без особен напредък по отношение на финансирането на мерки за адаптация (приспособяване) на климатичните промени. Макар и по-ранните версии на документа на COP28 да влючваха финансиране в размер от 400 милиона на година, което да е достатъчно да покрие недостигащите средства, във финалния текст не присъства конкретна сума, а „изисква развитите страни да осигурят финансиране на развиващите се”. През 2021 г. страните се ангажираха да удвоят средствата за адаптация, но отново въпросът остана висящ за следващи години.
Във финалния документ на COP28 липсват и нови развития, свързани с член 6 на Парижкото споразумение, който установява възможности за схеми с търговия на емисии. От години граждански организации предупреждават, че такъв тип системи крият риск от двойно броене на компенсирани емисии. Окончателното прецизиране на този въпрос също остава за по-нататък.
Застой, скандали и присъствието на гражданското общество
След оптимистичното начало на конференцията, преговорите по други въпроси, като този за постепенния изход от изкопаеми горива и постигането на целта от 1,5°C, се оказаха трудни за постигане на съгласие.
Нещо повече, стана известна скандална реплика от онлайн среща на 21 ноември на самия президент на COP28 Султан Ал Джабер, директор на ADNOC, държавната нефтена компания на ОАЕ. В нея той казва, че „липсва наука”, която да показва, че е нужно прекратяването на употребата на изкопаеми горива за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.
Освен това Ал Джабер твърди, че прекратяването на добива на изкопаеми горива няма да позволи осъществяването на устойчиво развитие, „освен ако не искаме да върнем света в пещерите”. Репликата срещна всеобщо неодобрение, включително и от страна на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш. В последствие Ал Джабер твърдеше, че думите му са извадени извън контекста.
За съжаление, почти сигурно президентството на ОАЕ, която е петролна страна, оказа съществено влияние върху процеса на преговорите.
Първата версия на финалния документ на конференция беше с по-слаби амбиции, като цел за намаляване на употребата на изкопаеми горива не присъстваше под каквато и да е форма. Това е и най-вероятната причина, поради която преговорите продължиха с ден повече от официално планираното.
На COP28 са регистрирани около 2400 представители на компании за изкопаеми горива и лобисти, което е с 2,5 пъти повече от миналогодишната среща.
За пореден път конференцията бе отбелязана от значителното присъствие на представители на компании за изкопаеми горива и лобисти. Според публикация на The Guardian повече от 160 представители, които отричат климатичните промени, са получили достъп до COP28. Като цяло присъствието на такива представители по време на конференциите се възприема негативно, тъй като обикновено те имат за цел да лобират за смекчаване на посланията.
Освен това тази година за първи път имаше павилион на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), чиито членове доставят почти 30% от световния петрол.
Въпреки опасенията от авторитарния режим на Дубай се състояха акции на гостуващите активисти. Техните демонстрации основно се състояха в синята зона на COP – тази на преговорите и павилионите, въпреки че в тази зона традиционно има ограничения срещу акциите. Очаквано, имаше и протести във връзка с войната в Израел и Газа.
Участието на България
Тази година страната ни се включи много по-активно от традиционното. За първи път имаше български павилион с организирани събития, сред които представяне на иновации в системите за ранно предупреждение от бедствия. Също така, делегацията ни наброяваше близо 200 души, сред които президента Румен Радев, министърът на околната среда и водите Юлиан Попов, министърът на иновациите и растежа Георги Ангелов, както и представители на бизнеса и експерти.
Министър Юлиан Попов участва във форум от инициативата на САЩ „Net-Zero Government Initiative – Leading Bу Example”, чиято цел е постигане на въглеродна неутралност в дейностите на държавните институции. Събитието се проведе в павилиона на САЩ.
България се присъедини към тази инициатива, която ангажира българското правителство да постигне въглеродната неутралност при дейността на държавните и общински институции до 2050 г. и да разработи Пътна карта, която очертава действията за постигане на тази цел.
Също така стана известно, че страната ни ще предостави 100 000 евро на Зеления климатичен фонд на ООН, който има за цел да финансира мерки за смекчаване и адаптация в развиващите се държави.
Реакции към COP28
Много от световните лидери определиха резултата от COP28 като „исторически”. „Макар че в Дубай не обърнахме страницата на ерата на изкопаемите горива, този резултат е началото на края“, заяви в заключителната си реч изпълнителният секретар на ООН по въпросите на изменението на климата Саймън Стийл. „Сега всички правителства и предприятия трябва незабавно да превърнат тези ангажименти в реални икономически резултати.”
По думите му, споразумението, наречено „Глобалната равносметка”, се счита за основен резултат от COP28, тъй като тя съдържа всички елементи, които са били предмет на преговори, и сега може да бъде използвана от страните за разработване на по-силни планове за действие в областта на климата до 2025 г.
Антонио Гутериш похвали текста, че за първи път посочва изкопаемите горива като основен виновник за климатичните промени. Подобни реакции се чуват и от други политици, като външния министър на Германия, според когото COP28 поставя края на ерата на изкопаемите горива.
Бившият вицепрезидент на САЩ и дългогодишен климатичен активист Ал Гор заяви, че „решението на COP28 най-накрая да признае, че кризата с климата е в основата си криза с изкопаемите горива, е важен етап. Но то е и минимумът, от който се нуждаем, и отдавна е закъсняло. Влиянието на петролните горива все още личи в половинчатите мерки и вратичките, включени в окончателното споразумение.”
Крайния документ от COP бе разкритикуван и от Алианса на малките островни държави (AOSIS), който посочва липсата на цел за постепен изход от изкопаеми горива и липсата на цел за спад на емисиите след 2025 г. Малките островни държави в Тихия океан са сред най-застрашените от ефектите на климатичните промени поради реалната заплаха от покачването на морското равнище при неспазване на целта за 1,5°C.
Работи ли форматът на COP?
Въпреки че резултатът в Дубай е донякъде положителен сигнал, тепърва предстои да бъде осигурено реализация на нужните мерки, особено от страна на компаниите и националните правителства, а светът все още не се движи достатъчно бързо. Според новия доклад на независимата научна мрежа Climate Action Tracker, през последните 2 години липсва реално увеличение на климатичните амбиции на страните.
Според документа, светът се е насочил към затопляне с около 2,7°C, на база насегашните политики. Докато годишните емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени с около 25 гигатона годишно, или 50% до 2030 г. Според друга публикация на мрежата, повечето от обявените мерки на няма да имат съществено влияние върху по-нататъшно намаление на емисиите, с изключение на споразумението за утрояване на капацитета на възобновяема енергия до 2030 г. Като цяло, мерките от COP биха могли да адресират ⅓ от разликата между амбициите и настоящите политики.
Резултатът от тази конференция е повод да се замислим и дали моделът на формата COP не трябва да се промени.
Странен е фактът, че трябваше да минат близо 30 години преди във финален документ на конференцията да се впише призив за намаляване на енергията от изкопаеми горива, като на този етап дори това вече не е достатъчно амбициозна цел. И макар конференции за климатичните промени да произведоха споразумения като тези от Киото и Париж, виждаме, че все още не можем изцяло да влезем в правилната посока. За сравнение, за изготвянето на протокола в Монреал, който трябва да разреши проблема с изтъняването на озоновия слой бяха нужни едва 2 години след като предупрежденията на учените станаха известни.
И макар проблемът с климата да изисква много повече от забраната на няколко вида аерозоли в индустрията, факт е, че при адресирането на климатичните промени сред повечето политици не успя да се създаде същото усещане за опасност и решителност, което бе наблюдавано с озоновата дупка.
Причините за това са много – освен фактът, че съществува климатичен скептицизъм, спонсориран от компаниите за изкопаеми горива, изглежда, че има и провал в комуникацията на научните факти между учените и взимащите решения политици.
Друг ключов проблем са действията на отделните страни. Особено внимание има върху САЩ, тъй като изборите догодина отново може тотално да променят политиката на страната с най-голямата икономика в света и втората по емисии на парникови газове. При последния си мандат президентът Тръмп изведе САЩ от Парижкото споразумение и прекрати огромна част от мерките за климат, като намали финансирането на Американската агенция за околна среда.
Вече се знае къде ще бъде следващата конференция по климатичните промени, COP29 – в Баку, Азербайджан, през месец ноември 2024 г., докато COP30 през 2025 г. ще се проведе в Бразилия. За съжаление, изборът на Азербайджан отново не е добър сигнал за състоянието на преговорите за климата, защото отново става дума за държава с огромен добив на изкопаеми горива и с авторитарен режим.
Ако съдим от опита от последните седмици, догодина преговорите отново няма да бъдат лесни.
В момент, в който целта от 1,5°C вече се е превърнала в почти невъзможна без незабавни действия, COP28 е повод за надежда, но и разочарование от факта, че все още светът не прави достатъчно за максималното ограничаване на климатичните промени.
