Това разкри лекция в Бургас на пловдивския етнограф доц. д-р Ангел Янков
Автор: Диана Славчева
В навечерието на Трифон Зарезан по стар стил директорът на пловдивския етнографски музей доцент доктор Ангел Янков представи в библиотеката в Бургас лекция за мястото на ракията в традиционната култура на българина, за нейната употреба в различни ритуали и начините на нейната дестилация. Той се занимава с проучване на това традиционно за българската трапеза питие вече повече от четвърт век.
Първите писмени сведения за употребата на ракия по българските земи датират от Средновековието, когато алкохолът се е смятал за ефикасно средство срещу чумата. Доц. Янков отбеляза, че и в бита на българите ракията все още намира място като лек - при настинки, срещу зъбобол, стомашни проблеми и всякакви други здравословни несгоди.
В същото време, с нея се посрещат гости, празнични дни, както и тъжни поводи. Тя е утеха в моменти на болка и отчаяние, но най-вече пиенето й е начин на социално общуване и сплотяване. Доц. Янков е категоричен, че питието е продукт на житейската философия на българите. Но много е важно да се пие с мярка.
Ракията съчетава в себе си свещената триада от земя, огън и вода. „Тя е творение на човешкия дух, а не само на неговите ръце“ - обобщава етнографът.
По време на събитието уредничката в бургаския Етнографски музей росица Топалова представи сборникът „С перо и лист хартия край казана за ракия“ с 20 стихотворения на бургаски поети, посветени на огненото питие. Те са написани в края на миналата година по време на демонстрация на варенето на „огнената вода“ в двора на музея, който се явява и издател на малката книжка.
