Експертите са категорични, че агроекологичните методи могат да помогнат да се справим със заразите и вредителите по раститенията без използването на химически препарати
Автор: Десант
Експертите са категорични, че агроекологичните методи могат да помогнат да се справим със заразите и вредителите по раститенията без използването на химически препарати. Това доказват и африкански фермери, които успешно провеждат борба срещу есенния армейски червей (Spodoptera frugiperda) с помощта на... царевична супа.
Опасният неприятел поразява през 2016 г. обширни територии в Африка, което предизвиква тревога сред фермерите и правителствата. След 8 години обаче става ясно, че загубите от реколтата заради този вредител не са толкова сериозни, колкото се е очаквало.
Според ръковоството на Центъра за изследване на тропическите гори и световната агролесомелиорация (CIFOR-ICRAF), агроекологичният подход е най-добрият вариант за ограничаване на щетите в дадения случай.
Вредителят е родом от Америка и обича да се храни с царевица, ориз и други култури. популацията му нараства и се разпространява изключително бързо: женските снасят над 1500 яйца за своя триседмичен живот, а една пеперуда от вида може да прелети над 100 км на ден.
За първи път извън естествения си ареал на разпространение той е засечен именно на Черния континент и за две години „налазва“ повече от 30 държави в Африка, като към края на 2020 г. присъствието му е съобщено от 110 държави на пет континента.
Първоначално правителствата на много африкански страни потрошиха милиони за пестициди с цел да предотвратят катастрофата. Но тези препарати често се оказва, че не са разработени дпециално за борба с този вредител и се прилагат в неправилни дозировки, което създава заплаха както за екосистемите, така и за човешкото здраве.
Проведени по-късно изследвания обаче показват, че заразяването с вредното насеково не е било толкова катастрофално. По данни от проучване на Journal of Economic Entomology, проведено през 2022 г., полевото изследване на 12 насаждения в Замбия и Малави показва, че когато не се използват пестициди, влиянието на този вредител върху добивите е било незначително.
Ландшафтният еколог Рет Харисън разяснява, че някои от по-ранните оценки на загубите са се основавали на данните на фермерите, силно изплашени от наядените от вредителя царевични листа. Доста по-„невидими“ били шетите от обичайните вредители по растението.
Царевицата е доста издържлива култура, затова здравето на растенията се възстановява бързо и загубите на урожая е незначително, дори след обширни повреди по листата, нанесени от есенния армейски червей.
Освен това, сериозните нападения, наблюдавани на ранните етапи, впоследствие намалели, тъй като прилепите, осите и други местни „хищници“ намерили вредителя за привлекателен и обилен източник на храна за тях. И по ирония на съдбата, рефлекторната реакция по използването на високотоксични пестициди срещу него, фактически може да прекъсне този естествен процес.
„Често въздействието на пестицидите върху естествените врагове е много по-лошо, отколкото въздействието на самия вредител. Още повече този червей се крие в листата и фактически не се подлага на въздействието на контактните пестициди“ - коментира Харисън.
И именно тук на помощ идва комплексната борба, основана на принципите на агроекологията.
По мнението на експертите, фермерите могат да си помогнат, като осигурят добра среда за естествените врагове на неприятеля, запазвайки естествената растителност на поразените участъци и мулчиране на насажденията.
Нещо повече - фермерите в Малави разработили собствен способ за защита на растенията. Те открили, че рибната супа, излята върху растенията, привлича хищни мравки, които се хранят с опасния червей, като така контролират разпространението му на полето. Те са разработили собствена рецепта за приготвяне на супата и нейното използване.
