Изследване разкрива какво са яли римските войници в Сексагинта приста


Изследване разкрива какво са яли римските войници в Сексагинта приста
Снимка: РИМ-Русе
12 Март 2024, Вторник


Излезе от печат изследване по биоархеология, с акцент върху археоботаниката от ямното поле на древната крепост

Автор: Десант

Излезе от печат изследване по биоархеология, с акцент върху археоботаниката от ямното поле на Сексагинта приста.

Древното светилище на траките се състои от ритуални ями, в които са полагани предмети и храна, като са извършвани и ритуали. При архелогическите разкопки са открити разнообразни органични находки, които са запазени и дадени за изследване.

С помощта на процес на водна флотация, са установени отлагания от органични находки, като овъглени семена, плодове, дървесина, останки от готвена зърнена храна (каша), люспи от риби и мекотели.

Тези изследвания показват широк спектър от храна, употребявана в тракийския и римския период на древната крепост, а любопитство буди сухата зърнена храна, която са яли римските войници. Тя представлява нещо като съвременните протеинови блокчета, които дават много енергия.

Рибата като храна и жертва в ритуалите също е позната. Уловът й по това време също е много разпространен, а добрите умения на древните риболовци личат по останките на различни есетрови риби.

В изследването по биоархеология участват учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН (гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски, гл. ас. д-р Стефан Казаков и доц. д-р Ивайло Дедов), от Русенския музей  (д-р Върбин Върбанов) и от Тракийския Университет в Стара Загора (доц. д-р Дияна Владова).

Изследването е публикувано в престижното международно списание Environmental Archaeology (реферирано в Q1 на Web of Science) със заглавие „Растителни останки и какво още? Екологична археология на късноелинистическите ями от Сексагинта приста, Северна България“ и е достъпно на страницата на списнието, което е и официалният печатен орган на едноименната асоциация (Association of Environmental Archaeology).

За осъществяването на експеримента екипът на изследването благодари и на Николай Комбев, дългогодишен служител на Русенския университет „Ангел Кънчев“, който участва в изработването на флотационната система, използвана за обработването на седиментните проби.


В категории: Новини , Археология

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки