Двата ритуала се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, магии и лоши болести
Автор: Десант
В третият ден от Светлата седмица - Светлата сряда, наричан още и Празна сряда, се почитат Божията майка и апостолите, както и свети Йоан Богослов, един от любимите ученици на Исус Христос, който пръв повярвал във възкресението му и пръв познал Спасителя.
Според народните традиции в този ден се изпълняват два момински обичая - Мара Лишанка и Ладино хоро. Те се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, магии и лоши болести.
Мара Лишанка е разпространен сред рупците в Странджа (Русокастро, Драчево, Пънчево, Грудово, Росеново, Дюлево и др.). Това е обредна кукла - мома или булка със съответното забраждане и накити, което дава названието на целия ритуал.
Обредните действия заедно с хороводните песни и танци представят символично грабене на Мара Лишанка от ергените, т.е. грабене на мома за невеста или самата невеста. Целият обичай има ясно изразена женитбена насоченост. Ритуалът Мара Лишанка има и друг смисъл – за предизвикване на плодородие.
След хората и песните момите и ергените обикалят и напяват нивите. Шествието спира при реката, където потапят обредната кукла във водата - своеобразно жертвоприношение за предизвикване на плодородие.
В Ладино хоро пък девойките се хващат за ръце и образуват кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Наоколо другите пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и на нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя.
Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Според древно поверие раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване в нечиста сила.
