Тя се сдобива с частица от мощите му най-вероятно при царуването на Иван Асен II
Автор: Проф. Пламен Павлов
На 23 юни православната църква в съседна Гърция отбелязва паметта на преподобния Варвар (ударението в името му е на първата сричка), за когото у нас не се знае почти нищо. Ако обръщаме поглед към тази интересна фигура на светец и чудотворец, то е защото в средновековния Търновград е имало отглас от неговия култ, вкл. в обредната практика на Търновската патриаршия.
Такъв е един от акцентите в писмо на константинополския патриарх Калист „.. относно търновския патриарх и обреда на кръщението…“ от 1353 г. Негови адресати са св. Теодосий Търновски и други български исихасти, влезли в остър спор с тогавашния български патриарх Теодосий II. За това стана дума в броя на „Труд“ от 3 декември 2022 г.
В случая ни интересува порицанието на Калист, че Търновската патриаршия не взема миро от Константинополската, както било редно според него, а си го изготвя самостоятелно с помощта на „… мощите на светия и славен великомъченик Димитър или на свети Варвар…“ С други думи, в Търново, най-вероятно в патриаршеската катедрала „Възнесение Христово“ на Царевец, са се пазели частици от мощите на св. Димитър Солунски и св. Варвар.
За изключително популярния св. Димитър, който при това е обявен за покровител на въстанието на Петър и Асен през 1186 г., знаем всички. Кой обаче е тайнственият св. Варвар? Сведенията за него са противоречиви, не са известни и неговите имена – рождено и монашеско,– поради което в традицията е останал с прозвището „варварин“/“чужденец“.
Всъщност светецът е арабин мюсюлманин от Сирия, който по волята на провидението приема Христовата вяра. В епохата на грандиозния сблъсък между Арабския халифат и Византия през VII-VIII в. има и други подобни примери, използвани от държавната и религиозната пропаганда на империята като доказателство за превъзходството на християнството над „мохамеданската ерес“…
Варвар е роден в края на VIII-и и е живял през първата половина на IX в. Участва във военен поход срещу град Никополис (дн. Келкит, Турция) при управлението на император Михаил II (820-829). „Сарацините“ търпят поражение и панически се оттеглят, при което Варвар остава сам на чужда територия. За да оцелее в чуждата и враждебна среда, става разбойник, който напада и ограбва случайни пътници.
Един ден „варваринът“ решава да убие и ограби свещеника Йоан от църквата „Св. Георги“ в някакво село, но „чудо“ превръща заклетия воин на исляма в дълбоко вярващ християнин! Изчаквайки края на църковната служба, за да изпълни своя пъклен план, разбойникът е поразен от видяното – двама ангели, оставащи невидими за останалите в храма, в целия си блясък пеят заедно с Божия служител! Каейки се за извършените престъпления, друговерецът пада на колене и моли да бъде удостоен със светото кръщение.
Решен да изкупи греховете си, приема монашеството и прекарва осемнадесет години в пещера като отшелник, хранейки се с диви плодове. Заради своите грехове и пролятата от самия него християнска кръв, монахът се самонаказва, носейки тежка верига на шията, ръцете и нозете си. „Тя – казва Варвар,– е моето златно украшение, с нея вързах плътта и я подчиних на духа…“ Спъван от веригата, Варвар се придвижва трудно, като най-често лази на четири крака...
Достигнал до пълно самоотричане, монахът горещо желае да докаже своята преданост към Христос със собствената си смърт... В крайна сметка, молитвите му да пролее кръвта си в името на вярата са чути… В сумрака на настъпваща вечер някакъв ловец, виждайки подозрително движение във високата трева, стреля с лъка си, вземайки Варвар за диво животно! Стрелят и неговите спътници, а монахът е смъртно ранен. Преди да издъхне, той дава опрощение на неволните си убийци, каещи се за своята нелепа грешка.
Друга версия за светеца е оставил византийският църковен писател Константин Акрополит (втората половина на XIII – първата четвърт на XIV в.), който пише похвално слово за преподобния Варвар. На практика „историята“ е почти същата, но премеждията на светеца са свързани не с византийския Изток, а с Балканите.
Варвар участва в арабски набег, в случая пиратски, насочен към историко-географската област Акарнания по крайбрежието на Йонийско море – в западната част на континентална Гърция. Дебаркиралите на сушата пирати са отблъснати от ромеите и панически се оттеглят с корабите си.
По-нататък в общи линии следва повторение на горния разказ. Премеждията на арабския войник, после разбойник и монах, са свързани със селището Трифос, където се пази неговия гроб, близка пещера, лековит извор и т.н. В крайна сметка, св. Варвар влиза в местната традиция на митрополията на Етолия и Акарнания.
През 1571 г. един венециански войник на име Склавун (хърватин или словенец?), участвал в морската битка при Навпакт, е изцелен от чудо, сторено от светеца. Морякът решава да отнесе светите мощи във Венеция, но когато спира на Корфу, парализиран млад мъж е излекуван от чудо, сторено от светеца. По тази причина св. Варвар придобива популярност и на този известен остров. Според гръцки автори мощите на св. Варвар се пазят в Сан Барбаро до Венеция, наречено така по името на светеца.
Трудно е да се каже коя от версиите за св. Варвар е първичната. Предвид забравата на монашеското му име, заменено с неговото прозвище, по-ранна изглежда източната. Напълно възможно е при втората да имаме пренасяне на сакрална памет заедно със свети мощи. Това може да е станало след битката при Манцикерт през 1071 г., когато ромейската държава губи своите източни земи.
От друга страна, не е неправдоподобно балканската версия да почива на реални събития (през IX в. пиратските нападения на арабите от Сицилия по гръцките брегове са често явление), както и да се е получило „смесване“ на сходни сюжети. В житийните произведения има достатъчно примери в тази посока. При това съществуват и други легендарни варианти на „историята“ на св. Варвар, които свързват светеца с Лариса и други места в Гърция, както и с Пелагония (Битоля) в диоцеза на Охридската архиепископия „… на цяла България…“
Отзвук на този светителски култ има и в руската църква, където прониква с известните „Чети минеи“ на украинския църковен писател св. Дмитрий Ростовски (1651-1709). Там „историята“ е също балканска, а паметта на преподобния се отбелязва на 6/19 май.
Стигаме до въпроса как, кога и защо частица от мощите на св. Варвар са се озовали в Търново? Както е известно, първите Асеневци пренасят в своята столица светите мощи на Иван Рилски, Петка Търновска, Филотея Темнишка, Иларион Мъгленски, Йоаким Осоговски, Гаврил Лесновски, Михаил Воин, Йоан Поливотски… Сакралната благодат на „богопазения Търновград“ е включвала и частици от мощите на светите и равноапостолни император Константин Велики и майка му Елена, св. Неделя, императрица Теофана и др., както и реликви от Божигроб, Константинопол, Атон…
Попадането на част от мощите на св. Варвар в Търново може да се свърже с царуването на Иван Асен II. Както бе показано от д-р Александър Стойков и д-р Тенчо Попов, при своя владетел Михаил II Комнин Епирското деспотство реално е под върховната власт на българския цар. Съответно, ракла с мощи на светеца е поискана от българския цас или пък е дарена от деспот Михаил.
Да не забравяме и официалното признаване на автокефалния статут на Търновската патриаршия и най-високия сан на нейния архиерей св. Йоаким I през 1235 г. С други думи, тази част от „историята“ с мощите на св. Варвар е още една илюстрация за политическата и духовната мощ на Българското царство при великия владетел Иван Асен II.
Топонимът Лункавица, име на село в Северна Добруджа има много важен.
Това име произлиза от българската дума "лъг", по-точно от среднобг. "лога" с носова гласна "о" която е станала "он" и, после "ун".
В румънски език е невъзможно да има група "он" в средата на думите, така че "он" става "ун".
Например, латинската дума "mons, montis"/"монс, монтис" (=планина) е станала "мунте" в румънски език.
Българската дума е от мъжки род, докато румънската е женска (окончанието "-а" показва че тя е от женски род, подобно на българските съществителни и прилагателни с окончание "-а").
Защо обаче тя не звучи "lunga"/"лунга", а "lunca"/лунка", със съгласна "c"/-к-"? Понеже "lunga" в румънски се превежда с прилагателното "дълга" (на мъжки род се казва "lung"), така че, за да се избегне объркването между "лъг" и "дълга" румънската дума е станала "lunCa".
Това име не означава нищо за носителите на български език, понеже фонетично то не е разбираемо, не е гадаемо, въпреки че то произхожда от българска дума.
Щом селото е доста старо, това означава че по време на учреждаването му там, в тази част на Северна Добруджа не е имало българи които да узнаят (от тамошните румънци-учредители) че името може да се "превежда" и (пре)българизира в "Лъгавица". Така че, по-късно, когато българи се заселват в това село те не могат да разпознаят името на селото и да го (пре)българизират в "Лъгавица". Понеже и румънците не могат да го преведат, като не знаят как да преведат наставката "-av-/"-ав-". "Lunca" означава "лъг", "luncita"/"лунчица" или "lunchita"/"лункица" могат да означават "малък лъг", обаче какво означава "luncava"/"лункава" на румънски?
Съществува и друга възможност: българите са присъствали при учреждаването на селото (от българи и румънци същевременно) и са знаели тогава какво означава името му, обаче през определена година на миналото те са се изселили, и когато са се върнали, може би стотелития по-късно те са заели името от румънците без да могат да го "българизират", понеже румънците не са могли да го им преведат.
Това означава че и румънците са отсъствали от големи части от Северна Добруджа (или, по-скоро, от цялата), така че при заселването или пре-заселването им там те са заели имената на римските и пред-римските селища от българите: Vicus Petra/Викус Петра (Село Камък) на римляните, древно село, беше станало Каменна или Камена в устите на българите, така че то се казва сега Camena/Камена (село в Северна Добруджа), а не Pietroasa/Пиетроаса (каменна), нито Piatra/Пиатра (камъкът), както би било на румънски език.
Името на древния град Durostorum/Дуросторум (на латински) (днес Силистра) би трябвало да се превърне в "Durustor" в румънски език, обаче то звучи Darstor/Дырстор или Dristor/Дристор на румънски, от бг. Дръстър или среднобг./диалектно-новобългарски Дръстор.
Carsium/Карсиум на римляните, тоест на латински език, би трябвало да се превърно в нещо подобно на Карш или Кырш на румънски, обаче румънското име идва от български език (Harsova/Хыршова, тоест Хърсово).
Това означава че румънците са дошли по-късно в Добруджа от българите.
В гр. София има булевард и румънска гимназия на име Михай Еминеску (Mihai Eminescu).
Михай Еминеску
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D1%83
"На негово име са наречени:
Профилирана гимназия с интензивно изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София,
булевард „Михай Еминеску“ в София (Карта)."
Това е най-големият румънски стихотворец.
Също така и голям враг на българи, гърци, украинци, руснаци, унгарци и евреи.
Сред най-известните му стихотворения е "Трето Писмо".
Цитирам от стиховете му:
https://ro.wikisource.org/wiki/Scrisoarea_III
Scrisoarea III
"Si apoi in sfatul tarii se adun sa se admire
Bulgaroi cu ceafa groasa, grecotei cu nas subtire;
Toate mutrele acestea sunt pretinse de roman,
Toata greco-bulgarimea e nepoata lui Traian !"
И тогава в Съвета на държавата се събират да се взаимно възхищават,
"българои" (="бугараши") с дебел тил, "гъркотеи" с тънък нос,
Всичките тези лица били уж римски (на римляни),
Всичките "гърко-българи" били внуци на (римския император) Траян
"Bulgaroi/grecotei" са обидителни варианти на "bulgari/greci" (българи, гърци)
"Bulgaroi" е нещо като "бугараш" или "бугараши".
Интересно е че Еминеску е сливал българите и гърците в единствена категория хора, понеже в българската гимназия в гр. Букурещ се преподава не само на български език (тоест: не само за етнически българи), а и на гръцки (тоест: за етническите гърци).
LICEUL TEORETIC BULGAR “HRISTO BOTEV”
https://www.liceulbulgar.ro/istoric-3/
<<În perspectiva dezvoltării liceului, la data de 10 septembrie 2005 a fost încheiat un Protocol de colaborare între Comunitatea Elenă din România şi liceul nostru, permiţând ca din anul şcolar 2006-2007, să se înfiinţeze şi clase cu predare a limbii neogreacă.
[...]
În direcţia intensificării colaborării între comunităţile bulgare şi elene, în data de 22 martie 2006 s-a încheiat Protocolul între minoritatea naţională bulgară şi minoritatea naţională elenă, cu scopul cunoaşterii şi promovării celor două limbi, a identităţii etnice a fiecărei comunităţi şi având în vedere implementarea unui model modern-european, pe principiul „unitate în diversitate”.>>
Не знам защо никой в България не се е противопоставил против наименоваването на софийски булевард по името на голям българофил.
Румънският онлайн вестници са пълни с анти-български статии.
тук има само малко от най-скорошните:
Românii spun adio unei țări în care intenționau să își petreacă zilele libere. Prețurile au crescut uluitor în ultimele luni
Nicu Pătrașcu
04.06.2024
https://www.bugetul.ro/romanii-spun-adio-unei-tari-in-care-intentionau-sa-isi-petreaca-zilele-libere-preturile-au-crescut-uluitor-in-ultimele-luni/
Țara de lângă România care devine tot mai mică în fiecare an. Mulți români o vizitează
Andreea Dumitru
22 iunie 2024
https://click.ro/actualitate/international/tara-de-langa-romania-care-devine-tot-mai-mica-in-2370466.html
Steagul Federației Ruse, arborat în multe localități din Bulgaria. Localnic: „Ne-au invadat în ultimii ani”. Sute de mii de ruși au cumpărat proprietăți în țara vecină
Sorin Ozon
03 iun. 2024
https://www.libertatea.ro/stiri/steagul-federatiei-ruse-arborat-in-multe-localitati-din-bulgaria-localnic-ne-au-invadat-in-ultimii-ani-sute-de-mii-de-rusi-au-cumparat-proprietati-in-tara-vecina-4905320
Amenințarea bulgărească pentru România. Ultimele cifre oficiale arată o creștere puternică în dreptul vecinilor de la sud de Dunăre
Nicu Pătrașcu
03.06.2024
https://www.bugetul.ro/amenintarea-bulgareasca-pentru-romania-ultimele-cifre-oficiale-arata-o-crestere-puternica-in-dreptul-vecinilor-de-la-sud-de-dunare/
Bulgaria organizează al şaselea rând de alegeri anticipate în trei ani. Instabilitatea este la cote foarte ridicate
09-06-2024
https://stirileprotv.ro/stiri/international/bulgaria-organizeaza-al-saselea-rand-de-alegeri-anticipate-in-trei-ani-instabilitatea-este-la-cote-foarte-ridicate.html
Novinite: 95% dintre bulgari se luptă să supraviețuiască. Ce înseamnă să fii bogat pentru vecinii noștri de la sud
06-06-2024
https://stirileprotv.ro/stiri/international/novinite-95-dintre-bulgari-se-lupta-sa-supravietuiasca-ce-inseamna-sa-fii-bogat-pentru-vecinii-nostri-de-la-sud.html
”Nu suntem așa de expuși ca România”. Statul vecin în care doar 30% dintre cetățeni ar merge la război ca să-și apere țara
22-05-2024
https://stirileprotv.ro/divers/nu-suntem-asa-de-expusi-ca-romania-statul-vecin-in-care-doar-30-dintre-cetateni-si-ar-apara-tara-la-razboi.html
Când România a cerut în 2016 un grup NATO la Marea Neagră, Bulgaria a spus că vrea iahturi cu turiști. Cum lucrează acum împreună să curețe marea de mine
Sebastian Pricop, Victor Cozmei
19 iunie 2024
https://hotnews.ro/cand-romania-a-cerut-in-2016-un-grup-nato-la-marea-neagra-bulgaria-a-spus-ca-vrea-iahturi-cu-turisti-cum-lucreaza-acum-impreuna-sa-curete-marea-de-mine-1523305
1
Lunkavitsa
23.06.2024 03:44:43
0
0
Топонимът Лункавица, име на село в Северна Добруджа има много важен.
Това име произлиза от българската дума "лъг", по-точно от среднобг. "лога" с носова гласна "о" която е станала "он" и, после "ун".
В румънски език е невъзможно да има група "он" в средата на думите, така че "он" става "ун".
Например, латинската дума "монс, монтис" (=планина) е станала "мунте" в румънски език.
Българската дума е от мъжки род, докато румънската е женска (окончанието "-а" показва че тя е от женски род, подобно на българските съществителни и прилагателни с окончание "-а").
Защо обаче тя не звучи "лунга", а "лунка", със съгласна "-к-"? Понеже "лунга" в румънски се превежда с прилагателното "дълга" (на мъжки род се казва "лунг"), така че, за да се избегне объркването между "лъг" и "дълга" румънската дума е станала "лунка".
Това име не означава нищо за носителите на български език, понеже фонетично то не е разбираемо, не е гадаемо, въпреки че то произхожда от българска дума.
Щом селото е доста старо, това означава че по време на учреждаването му там, в тази част на Северна Добруджа не е имало българи които да узнаят (от тамошните румънци-учредители) че името може да се "превежда" и (пре)българизира в "Лъгавица". Така че, по-късно, когато българи се заселват в това село те не могат да разпознаят името на селото и да го (пре)българизират в "Лъгавица". Понеже и румънците не могат да го преведат, като не знаят как да преведат наставката "-ав-". "Лунка" означава "лъг", "лунчица" или "лункица" могат да означават "малък лъг", обаче какво означава "лункава" на румънски?
Съществува и друга възможност: българите са присъствали при учреждаването на селото (от българи и румънци същевременно) и са знаели тогава какво означава името му, обаче през определена година на миналото те са се изселили, и когато са се върнали, може би стотелития по-късно те са заели името от румънците без да могат да го "българизират", понеже румънците не са могли да го им преведат.
Това означава че и румънците са отсъствали от големи части от Северна Добруджа (или, по-скоро, от цялата), така че при заселването или пре-заселването им там те са заели имената на римските и пред-римските селища от българите: Викус Петра (Село Камък) на римляните, древно село, беше станало Каменна или Камена в устите на българите, така че то се казва сега Камена (село в Северна Добруджа), а не Пиетроаса (каменна), нито Пиатра (камъкът), както би било на румънски език.
Името на древния град Дуросторум (на латински) (днес Силистра) би трябвало да се превърне в "Дурустор" в румънски език, обаче то звучи Дырстор или Дристор на румънски.
Карсиум на римляните, тоест на латински език, би трябвало да се превърно в нещо подобно на Карш или Кырш на румънски, обаче румънското име идва от български език (Хыршова, тоест Хърсово).
Това означава че румънците са дошли по-късно в Добруджа от българите.
В гр. София има булевард и румънска гимназия на име Михай Еминеску (Mihai Eminescu).
Михай Еминеску
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D1%83
"На негово име са наречени:
Профилирана гимназия с интензивно изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София,
булевард „Михай Еминеску“ в София (Карта)."
Това е най-големият румънски стихотворец.
Също така и голям враг на българи, гърци, украинци, руснаци, унгарци и евреи.
Сред най-известните му стихотворения е "Трето Писмо".
Цитирам от стиховете му:
https://ro.wikisource.org/wiki/Scrisoarea_III
Scrisoarea III
"Si apoi in sfatul tarii se adun sa se admire
Bulgaroi cu ceafa groasa, grecotei cu nas subtire;
Toate mutrele acestea sunt pretinse de roman,
Toata greco-bulgarimea e nepoata lui Traian !"
И тогава в Съвета на държавата се събират да се взаимно възхищават,
"българои" (="бугараши") с дебел тил, "гъркотеи" с тънък нос,
Всичките тези лица били уж римски (на римляни),
Всичките "гърко-българи" били внуци на (римския император) Траян
"Bulgaroi/grecotei" са обидителни варианти на "bulgari/greci" (българи, гърци)
"Bulgaroi" е нещо като "бугараш" или "бугараши".
Интересно е че Еминеску е сливал българите и гърците в единствена категория хора, понеже в българската гимназия в гр. Букурещ се преподава не само на български език (тоест: не само за етнически българи), а и на гръцки (тоест: за етническите гърци).
LICEUL TEORETIC BULGAR “HRISTO BOTEV”
https://www.liceulbulgar.ro/istoric-3/
<<În perspectiva dezvoltării liceului, la data de 10 septembrie 2005 a fost încheiat un Protocol de colaborare între Comunitatea Elenă din România şi liceul nostru, permiţând ca din anul şcolar 2006-2007, să se înfiinţeze şi clase cu predare a limbii neogreacă.
[...]
În direcţia intensificării colaborării între comunităţile bulgare şi elene, în data de 22 martie 2006 s-a încheiat Protocolul între minoritatea naţională bulgară şi minoritatea naţională elenă, cu scopul cunoaşterii şi promovării celor două limbi, a identităţii etnice a fiecărei comunităţi şi având în vedere implementarea unui model modern-european, pe principiul „unitate în diversitate”.>>
Не знам защо никой в България не се е противопоставил против наименоваването на софийски булевард по името на голям българофил.
Румънският онлайн вестници са пълни с анти-български статии.
тук има само малко от най-скорошните:
Românii spun adio unei țări în care intenționau să își petreacă zilele libere. Prețurile au crescut uluitor în ultimele luni
Nicu Pătrașcu
04.06.2024
https://www.bugetul.ro/romanii-spun-adio-unei-tari-in-care-intentionau-sa-isi-petreaca-zilele-libere-preturile-au-crescut-uluitor-in-ultimele-luni/
Țara de lângă România care devine tot mai mică în fiecare an. Mulți români o vizitează
Andreea Dumitru
22 iunie 2024
https://click.ro/actualitate/international/tara-de-langa-romania-care-devine-tot-mai-mica-in-2370466.html
Steagul Federației Ruse, arborat în multe localități din Bulgaria. Localnic: „Ne-au invadat în ultimii ani”. Sute de mii de ruși au cumpărat proprietăți în țara vecină
Sorin Ozon
03 iun. 2024
https://www.libertatea.ro/stiri/steagul-federatiei-ruse-arborat-in-multe-localitati-din-bulgaria-localnic-ne-au-invadat-in-ultimii-ani-sute-de-mii-de-rusi-au-cumparat-proprietati-in-tara-vecina-4905320
Amenințarea bulgărească pentru România. Ultimele cifre oficiale arată o creștere puternică în dreptul vecinilor de la sud de Dunăre
Nicu Pătrașcu
03.06.2024
https://www.bugetul.ro/amenintarea-bulgareasca-pentru-romania-ultimele-cifre-oficiale-arata-o-crestere-puternica-in-dreptul-vecinilor-de-la-sud-de-dunare/
Bulgaria organizează al şaselea rând de alegeri anticipate în trei ani. Instabilitatea este la cote foarte ridicate
09-06-2024
https://stirileprotv.ro/stiri/international/bulgaria-organizeaza-al-saselea-rand-de-alegeri-anticipate-in-trei-ani-instabilitatea-este-la-cote-foarte-ridicate.html
Novinite: 95% dintre bulgari se luptă să supraviețuiască. Ce înseamnă să fii bogat pentru vecinii noștri de la sud
06-06-2024
https://stirileprotv.ro/stiri/international/novinite-95-dintre-bulgari-se-lupta-sa-supravietuiasca-ce-inseamna-sa-fii-bogat-pentru-vecinii-nostri-de-la-sud.html
”Nu suntem așa de expuși ca România”. Statul vecin în care doar 30% dintre cetățeni ar merge la război ca să-și apere țara
22-05-2024
https://stirileprotv.ro/divers/nu-suntem-asa-de-expusi-ca-romania-statul-vecin-in-care-doar-30-dintre-cetateni-si-ar-apara-tara-la-razboi.html
Când România a cerut în 2016 un grup NATO la Marea Neagră, Bulgaria a spus că vrea iahturi cu turiști. Cum lucrează acum împreună să curețe marea de mine
Sebastian Pricop, Victor Cozmei
19 iunie 2024
https://hotnews.ro/cand-romania-a-cerut-in-2016-un-grup-nato-la-marea-neagra-bulgaria-a-spus-ca-vrea-iahturi-cu-turisti-cum-lucreaza-acum-impreuna-sa-curete-marea-de-mine-1523305
