Някогашните туристи тръгвали на екскурзия с „празни стомаси и скъсани обуща"
Автор: Яна Славянска
Днешните туристи тръгват на поход в планината, екипирани с модерни туристически облекла и обувки, с пълни сакове с храна, вода и всичко нужно за едно приятно и незабравимо преживяване сред природата. Но не винаги е било така.
От дописка във вестник „Казанлъшка искра“ от ноември 1924 г. става ясно, че някогашните юноши бледи често са тръгвали на екскурзия с „празни стомаси, недояли и зиме с тънки дрехи и скъсани обуща, понеже родителите им изнемогват от скъпотията“.
За тежкото положение на народа ни преди 100 години една от причините са и тежките репарационни данъци, които страната ни изплаща.
По повод годишнина на юношеския туристически клон „Розова долина“ от старата газета апелират към родителите, учителите и настойниците на младежите „сериозно да се замислят за техните излети и да им дадат въжможно съдействие, за да ги избавят от неприятности и от заболяване“.
Журналистите препоръчват от централата на Юношеския туристически съюз да изпратят писмо до всички туристически дружества в Европа и в Америка, които, от своя страна, да призоват „своите родители и наставници да ходатайстват да се намалят репарациите на България, за да се намалят данъците и да може държавата и общините ни да помагат на светлото туристическо дело“.
В онези години лозунгът на туристите юноши е бил „Горе на върха“. Но „Горе на върха“ не бива да се ходи по всяко време и да се отива транзит, изтъкват от „Казанлъшка искра“. И препоръчват на тези младежи „за спомен от тяхната юношеска младост да създадат един приход на градската община“.
С цел да се попълни касата й, те съветват младите туристи с помощта на общинския градинар да засадят „от северната страна на ормана“ (остаряла дума за гора, б.а.) орехови дървета.
Дали този съвет е бил изпълнен, историята мълчи...
