В рамките на Празниците в долината на тракийските царе в Града на розите ще се открие и изложбата „Доспехите на тракийските воини”
Автор: Десант
На 30 и 31 август, по време на Празниците в долината на тракийските царе, за петнадесети пореден път в Казанлък ще се съберат изследователи в областта на тракологията, тракийската и антична археология, за да представят своите доклади в рамките на конференцията „Проблеми и изследвания на тракийската култура”.
Конференцията ще се проведе в Мултимедийната зала на ИМ „Искра” в Града на розите.
В рамките на форума ще бъдат представени седемнадесет доклада на двадесет автора. През първия ден те ще са посветени на находки от бита и ежедневието на траките от късножелязната епоха, на археологически обекти и паметници, свързани с погребалните и поменални практики на траките от елинистическата епоха и на транспортни средства, използвани от траките през римската епоха.
Докладите през втория ден са обединени от темата за отношенията между древна Тракия и Персия.
И тази година ще бъде запазена традицията за представяне на изследвания, свързани с паметници от района на Казанлъшката долина. В тях ще се коментират изображения на съдове от Казанлъшката гробница, елементи от въоръжението от гробницата на Севт III, погребални практики от могила 4 от некропола на Севтополис, както и пътната мрежа в Долината през Античността.
В конференцията ще вземат участие и чуждестранни специалисти. Д-р Консуело Манетта от Италия ще представи доклад, посветен на Казанлъшката гробница, а проф. Масуд Афзади и проф. Рухолах Зошк от Иран ще се включат в заседанието на 31 август.
В конференцията ще участват учени от Националния археологически институт с музей при БАН, от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Ал.Фол” при БАН, от Националния исторически музей, от Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, от РИМ – Сливен, от АМ – Хисаря и от ИМ „Искра” – Казанлък.
Трима от участниците са лауреати на наградата връчвана от Община Казанлък на името на проф. Ал. Фол – проф. Тотко Стоянов, проф. дин Ваня Лозанова и проф. Николай Овчаров.
Високата концентрация на обекти, представлявящи част от тракийското наследство в Долината на розите и това, че в нея се намират едни от най-запазените тракийски гробници и светилища, прави Казанлък перфектен домакин на научно събитие, в което се разгръщат теми, свързани с изследването на тракийската култура.
По време на тазгодишните „Празници в Долината на тракийските царе”, на 19 август в Културно-информационния център ще бъде открита и изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Постерната експозиция е част от научен проект на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В нея са представени над 120 експоната, разкриващи майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение.
Включени са и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница; шлемът от Руец, нагръдникът от Мезек, мечът с ножница, шлем и наколенници от Голяма Косматка, наколенникът от Могиланската могила, и други.
„Празниците в Долината на тракийските царе” ще бъдат официално открити на 31 август и ще продължат до 8 септември. Богата програма с разнообразни събития и представяне на различни видове изкуства, ще ни срещне с тракийската култура и ще ни представи в съвременен формат богатото тракийско наследство.
Гагаузката автономна област в Молдова като прецедент за унгарска автономна област във вероятно-съществуваща в близко бъдеще по-голяма Румъния (получена чрез "обединението" на Молдова с настояща Румъния)
Гагаузия
"[...] е автономен район в състава на Република Молдова, създаден на 23 декември 1994 г. Официалното название на областта е „Териториална административна единица Гагаузия“ (на румънски: Унитате териториалă аутономă Гăгăузиа). Столицата на автономията е Комрат."
В миналото, по-точно през част от времето на румънския социализъм/комунизъм е имало Унгарска Автономна Област.
Така че, прецедент вече съществува.
Казват обаче че това беше само на хартия, че в действителност е нямало Унгарска Автономна Област.
Не мога да кажа дали наистина е така, обаче самата унгарска политическа партия в Румъния (УДМР - Демократичен съюз на унгарците в Румъния) не иска получаването на териториално-етническа автономия (подобна на ранга на Гагаузия в Молдова), понеже, след това, тази политическа партия нямаше да има причина за съществуване повече, като извоюването на етническо-териториалната автономия е най-важна цел за унгарците в Румъния. Ако нямаше повече унгарска политическа партия, нейните членове, политици с румънско гражданство и унгарски етнически произход няма да получат финансиране от румънски буджет. В Румъния всички политически партии получават щедро финансиране от държавния буджет. Освен това, партиите които са на власт, а УДМР е бил много пъти на власт в миналото, имат възможност да крадат от държавния буджет безнаказано и да изискват от чуждите икономически компании които искат да инвестират в Румъния подкуп в замяна на държавно одобрение на чуждата инвестиция.
Ще бъде много трудно на молдовските власти да отменят автономията на гагаузите (преди обединението/вливането на Молдова в Румъния), понеже това е вече извоювано и отдавна (от 1994 г.) съществуващо право на гагаузкото национално малцинство.
Родният език на болшинството от гагаузите в Молдова обаче повече не е гагаузки, а руски, като те са също и про-руски настроени.
Това вероятно ще бъде използвано от молдовските власти а и от румънските за да създадат при гагаузите чувство за вина и да им сътворят лош имидж, лош образ пред властите на ЕС и НАТО и на Великите Сили на Запада (важните, силни държави на Запада).
