Редовното водене на здравословен начин на живот и спортуването намалява значително рисковете от Алцхаймер и други подобни заболявания
Автор: Десант
На 5 октомври от 9 часа в Южния парк в София сдружение „Алцхаймер България” за поредна година ще се включи с кауза за здравна превенция чрез спорт в редовното съботно 5 км бягане организирано от „5kmrun”.
Бягането с кауза „Да надбягаме деменцията заедно“ се превърна вече в традиция за сдружението и е заредено с посланието „здравна превенция чрез спорт“. Тази инициатива цели насърчаването на регулярни любителски бягания в парка, чрез които да се помогне на дементно болните и техните семейства, в ролята им на болногледачи в няколко направления:
- превенция чрез спорт;
- забавяне на темпа за развитие на болестта;
- социално общуване.
„Здравна превенция чрез спорт“ е посланието, с което искаме да отбележим световния ден на болните от Алцхаймер, който бе на 21 септември, съпътстващ от още два дни посветени от международната общност на физическото и психическо здраве – Международния ден на възрастните хора (1 октомври) и Световния ден за психично здраве (10 октомври).
Болестта на Алцхаймер и други форми на деменция е предизвикателството на ХХI век за всички страни със застаряващо население, между които е и България. У нас хората с деменция са над 100 000, като половината от тях са с Алцхаймер.
Най-малко 5% от хората над 65-годишна възраст страдат от Алцхаймер. Имайки предвид прогресивното застаряване на населението на целия на България (и на цяла Европа), болните от тази и други форми на деменции постоянно се увеличава. В Европейския съюз са регистрирани над 7 милиона хора с деменция, като прогнозите са, че броят им ще се удвои във Западна Европа и утрои в Източна Европа.
В повечето европейски страни здравните, социалните и пенсионните системи се подготвят за предизвикателството на ХХI век като осигуряват необходимите ресурси (човешки, финансов и психологически) за достойния живот на болните и техните семейства.
В световен мащаб учените все още не могат да намерят лек за различните форми на деменция и Алцхаймер, но в едно са категорични: спортът като превенция може да забави или дори да предотврати заболяването. Редовното водене на здравословен начин на живот и спортуването намалява значително рисковете от подобни заболявания.
Bulgaria va intra în zona euro cu cel mai mic salariu mediu. Cum stă România, prin comparație
https://www.dcnews.ro/bulgaria-va-intra-in-zona-euro-cu-cel-mai-mic-salariu-mediu-cum-sta-romania-prin-comparatie_973427.html
Cu ce salarii intră bulgarii în zona euro
https://www.cotidianul.ro/cu-ce-salarii-intra-bulgarii-in-zona-euro/
От статиите става дума за най-новата цел на бг. правителство за присъединяването на Бг. към Еврозоната през 2025 г.
Тоест Бг. още не е влизала в Еврозоната пред Румъния, а румънските журналисти (и политици) вече изпитват голяма завист.
Сега за Македония:
1.
Създаването на "македонски език" предимно от сърби (Блаже Коневски беше наполовина сърбин а той имаше няколко помощници власи) всъщност е голям автогол за сърбите.
Чрез този ход торлашките говори в източна Сърбия (преходни към български език; според бг. езиковеди те са български говори) са станали говори на "македонски език", понеже те най-наподобяват него от български или сръбски литературни/стандартни езици.
Например: "сакам" е торлашка дума, а и "македонска". Българската "искам" е по-различна. Сърбите даже нямат дума с подобен звук (доколкото ми е известно). "Желим" не звучи никак подобно на "сакам"/"искам".
Липсата на съгласна "х" също е торлашка черта, а и македонска.
Бг. хляб, сб. хлеб, мк. леб.
Сърбизмите, заимствали от македонците след 1912 г. ("сообраќај", от сб. "саобраћај", бг.: "улично движение", движение по пътищата") присъстват и в торлашките говори, обаче липсват от бг. литературен език, а и (много важно!!!) от българските говори в Благоевградско (Пиринска Македония), като тези са окачествени за "говори на македонски език" от македонските "езиковеди".
Така че пиротски говор (например) не е говор нито на бг., нито на сръбски, а е македонски говор.
2.
<<Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието. За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”. Като български определя Вук Караджич и кичевския диалект на Ь. Йоаким Кърчовски, на който е написана книгата „Различна поучителна наставления сочиненная иеромонахом Иоакимом Хаджи” (Будим, 1819). За Караджич български са не само говорите в Източна и Северна, но и в Централна Македония (Битолско и Прилепско).>>
(от книга "Единството на българския език в миналото и днес", 1978)
Сърбите които днес опровергават големи сръбски патриоти и герои като Вук Караджич всъщност косвено ги обвиняват в предателство към Сърбия и про-българизъм. За тях Караджич и други видни сърби са про-български боклук!!!
Кой е по-авторитетен:
Вук Караджч или Блазхе Коневски (Благой Конев)?
