Екологичните сдружения са категорични, че инсинераторът може да причини здравни и екологични проблеми
Автор: Десант
Община Гълъбово възражда плановете си за горене на отпадъци с нов проект за инсинератор с мощност 80 MW, близо половината на ТЕЦ „Брикел“. Процедурата е задвижена с очевидни нарушения, а информацията за истинските намерения на инвеститора се прикрива. Градът, печално известен с мръсния си въздух, рискува да продължи порочната си зависимост от замърсяващи индустрии.
За проблема алармират от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“.
Горенето на отпадъци не е новост в Гълъбово. През 2018 г. ТЕЦ „Брикел“ получи разрешение да гори „експериментално“ отпадъци с неясно съдържание. Това се случи тайно, само с подписа на тогавашния зам.-министър на околната среда и водите.
През 2019 г. в медиите изтече и споразумение между централата и Общината, което разкриваше планове за изгаряне на 500 000 т отпадъци годишно с активно съдействие от Общината за осигуряването на боклука. По-късно централата, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, беше в центъра на скандала с вноса и изгарянето на боклуци от Италия.
През 2020 г. над 300 граждани от Гълъбово, Стара Загора и региона подадоха становища с настояване централата да спре употребата на това гориво в технически и морално остарелите си инсталации. По това време в няколко поредни дни се проведоха мирни протести за чист въздух пред „Брикел“. В резултат централата официално се отказа от горенето на отпадъци.
На този фон не е изненада, че новите планове за инсинератор в Гълъбово са обвити в потайност и скрити зад параван от административни хватки. На свое заседание в края на януари 2024 г. общинският съвет в Гълъбово дава предварително съгласие за промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на обект: „Топлоелектрическа централа (ТЕЦ), ползваща сертифицирано гориво от твърди битови отпадъци (RDF)“.
Именно това обстоятелство обаче се премълчава, когато Община Гълъбово прави постъпки за промяна на предназначението на имотите от „необработваеми земи“ и „ниви“ на „чисто производствена“ устройствена зона. Проектът за инсинератор изобщо не се споменава в искането за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на промяната на предназначението, изпратено към контролния орган – Регионалната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора.
Тези земи попадат в защитена зона по директивата за местообитанията на Натура 2000 – „Река Овчарица“, а освен това са в непосредствена близост до още две защитени зони („Язовир Розов кладенец“ и „Река Сазлийка“), река Сазлийка и село Любеново.
В Решението на общинския съвет не е коментиран кумулативният ефект – какво ще се случи със здравето на местните, ако към вече замърсения въздух в Гълъбово се добави още един източник на замърсяване.
В искането невярно е посочено, че в близост до имотите, предмет на промяната, „не се извършват производствени дейности, чийто характер да води до замърсяване на въздуха в района“.
На контролния орган е известно, че в района оперират четири въглищни (три от тях в границите на община Гълъбово) централи, чиито дейности допринасят за замърсяването на въздуха в Гълъбово. РИОСВ – Стара Загора обаче решава, че няма нужда от екологична оценка, като не намира за нужно да съобрази вече известни факти.
Според закона, задължително се подлагат на екологична оценка промени в предназначението на земи, които попадат в защитени зони, както е река Овчарица в този случай. Следователно, решението на РИОСВ – Стара Загора да не се извършва екологична оценка противоречи на закона.
Това са причините „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ да оспорят в съда решението на контролния орган. Жалби срещу него са подали поне още една организация, както и двама граждани – Стефан Николов и Петко Ковачев. Техните лица бяха сложени на билборд в Гълъбово с етикет „екорекетьори“.
Те обаче изтъкват, че упражняването на граждански права по законово установен ред, каквото представлява правото на гражданите да се обръщат към административни органи и към съда, при никакви обстоятелства не може да бъде определяно като рекет. Защото самите административни органи имат задължението да спазват законите и дължат на обществеността прозрачност и информация за свои действия с потенциал да засегнат хиляди граждани.
Изгарянето на отпадъци се представя като „лесно и зелено решение”. В действителност изгарянето не решава нито проблемите с отпадъците, нито проблемите с мръсния въздух. Напротив, създава редица здравни и екологични рискове – от съхранението на суровината с неясно съдържание, през отделянето на разнообразни замърсители на въздуха при горенето, до съхраняването на отпадната пепел, която може да бъде токсична.
Проект за подобен инсинератор в София беше окончателно отменен през 2023 г. Според съдебното решение липсва задължителният минимум информация за третиране на опасните отпадъци, които се генерират под формата на пепел след изгарянето, както и рисковете от аварии, вкл. разпиляване на опасния отпадък, и въздействие върху здравето на хората в близост.
Инсталациите за изгаряне на отпадъци създават повече проблеми, отколкото решават. Те блокират политиките за предотвратяване на отпадъците, спират и развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране, защото създават нужда от повече отпадъци, които да отиват в пещта.
Противно на гръмките обещания, инсинераторите не създават много работни места. Например, в проекта за софийската инсталация с капацитет 180 000 тона годишно щяха да работят само 30 души.
Омагьосан кръг е и решението какво ще се гори – със сигурност община Гълъбово не генерира отпадъци, достатъчни за инсталация с 80 MW мощност. Това означава, че ще има нужда от боклуците на други общини и дори други държави.
Такъв е случаят с проекта на Румен Гайтански - Вълка да изгаря над 400 000 т отпадъци край град Павликени – транспортирайки десетки камиони с боклуци от цялата страна в една точка всеки ден. Над 20 000 граждани от района се подписаха против проекта, защото искат да запазят плодородната си земя чиста, в момента се водят дела.
Какво предстои за Гълъбово? Местните имат правото да знаят, заслужават и възможността да задават въпроси. Заслужават и все някога да поемат глътка въздух спокойно.
