Нопселдък международната търговия с тези продукти е намаляла с над 26% в количествено и 18% в стойностно изражение. На този фон българският износ също отбелязва спад
Автор: Десант
Секторът на етеричните масла е изправен пред значителни предизвикателства в глобален план. За последните две години, между 2021 и 2023 г., международната търговия с етерични масла е намаляла с над 26% в количествено и 18% в стойностно изражение. На този фон българският износ също отбелязва спад – тенденция, която продължава и през първата половина на 2024 г.
Каква е ролята на европейската политика относно химикалите в тази картина и как нарастващите изисквания за екологична и социална отговорност ще повлияят на сектора у нас? Отговор на тези и други важни въпроси, свързани с бъдещето на сектора, ще търси Третата национална среща на производителите на етерични масла в България, която ще се проведе на 31 октомври.
Докато производството на маслодайната роза показва стабилност през последните три години с международни цени, които позволяват по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата, пред производителите стоят нови, нарастващи изисквания. От подобряването на условията за работа в полетата и регулирането на сезонния труд, до устойчивото управление на ресурси и намаляването на въглеродния отпечатък, отглеждането на маслодайната роза се намира на прага на зеления преход.
В същото време, лавандулата — другият символ на българския ароматен сектор — преминава през най-трудния си период за последните две десетилетия. С намаляващите международни цени, които едва покриват производствените разходи, и свиването на площите до 98 хиляди декара спрямо пика през 2021 г., бъдещето на сектора изглежда несигурно. Въпреки това, експериментите с нови сортове лавандула разкриват потенциал за по-ефективно задоволяване на нуждите на международния пазар в бъдеще.
По всички тези въпроси ще дискутират и ще обменят опит Emilie Bell от „doTerra Essential Oils”, световен лидер в продажбата на етерични масла, Пламен Николов от Есетере България, Константин Георгиев от Роберте България, Елица Ликова от международната неправителствена организация за отговорно и устойчиво земеделие UEBT, Христо Николов от проекта Carbonsafe, Филип Лисичаров от компанията „Еньо Бончев“ и Ивайло Цочев от банка ДСК.
Обидни и фалшиви данни в учебниците по "история" от държава Молдова.
Бележка 1: там не се изучава история на молдовците, а история на румънците!!!
Бележка 2: В Молдова има многобройно българско национално малцинство.
Бележка 3: За разлика от гагаузкото национално малцинство, българското не се радва от териториално-етническа автономия. Има автономна област Гагаузия обаче няма бг. такава. Тоест, българите са дискриминирани.
Бележка 4: Молдова иска да стане членка в ЕС. България има право на вето по присъединяването на която и да е страна към ЕС.
Из книга "История на румънците и световна история. Uchebnik за 12. разред" ("Istoria romanilor si universala. Manual pentru clasa a XII-a")
Страница 17:
Цитат:
"[...]pretentiile de extindere teritoriala a Bulgariei au dus la declansarea Celui de-Al Doilea Razboi Balcanic"
Google Translate:
"[...] Претенциите на България за териториално разширение доведоха до избухването на Втората балканска война"
Страница 52-53:
Цитат:
"Tratatul de pace de la Neuilly-sur-Seine, semnat la 27 noiembrie 1919, prevedea restabilirea hotarului romano-bulgar conform prevederilor Tratatului de pace de la Bucuresti din 10 august 1913, Romaniei fiindu-i restituite Dobrogea si Cadrilaterul ocupate in 1916 de catre statul bulgar.
[...]
Bulgaria, ca si celelalte state invinse in Primul Razboi Mondial, fiind nemultumita de prevederile tratatului, in perioada interbelica a manifestat tendinte revizioniste, ceea ce va genera in 1940 Tratatul de la Craiova (7 septembrie 1940), prin care Bulgaria a obtinut Cadrilaterul."
Google Translate:
"Мирният договор от Ньой сюр Сен, подписан на 27 ноември 1919 г., предвижда възстановяване на румънско-българската граница в съответствие с разпоредбите на Букурещкия мирен договор от 10 август 1913 г., като Добруджа и Четириъгълника, окупирани през 1916 г. от България се връщат на Румъния.
[...]
България, подобно на останалите победени в Първата световна война държави, недоволни от разпоредбите на договора, в междувоенния период проявява ревизионистични тенденции, които през 1940 г. генерират Крайовския договор (7 септември 1940 г.), чрез който България получава Четириъгълника."
Четириъгълникът е румънското име на Южна Добруджа.
Произлиза от късно-османската система на крепости Силистра-Варна-Разград-Русе, от която Румъния е успяла да открадне през 1913 г. "само" гр. Силистра.
2.
Примери от предмети които Бг. заслужава да й се върнат:
от книга "Din istoria Dobrogei"/Дин историа Доброджей (Из историята на Добруджа), том 2. (автори Раду Вулпе/Radu Vulpe и Йон Барня/Ion Barnea), Издателство на Академията на Румънската Социалистическа Република, 1968 г.:
страница 294, изображение 2: древна бронзова плоча от с. Брестовене/Сарсънлар, Силистренско
стр. 340, из. 52 и стр. 341, из. 54 - статуи на римски царе, открити в гр. Силистра ("Дуросторум")
стр. 345, из. 60 - надгробен паметник-статуя от Силистра
стр. 360, из. 83 - древна статуя на жена от гр. Балчик ("Дионисополис"), открита в околностите на града
Всички тези предмети през 1968 г. се намираха в гр. Букурещ, в Националния музей за древни неща (Muzeul National de Antichitati)
стр. 556, из. 4-5 византийски печати оловни печати из Силистренско (в книгата не пише в кой румънски музей са се съхранили тогава)
Изглежда че Националният музей на древностите повече не съществува, като понастоящем то се нарича Сбирката на древности при Института по Археология "Василе Първан/Vasile Parvan"
Muzeul Național de Antichități
https://ro.wikipedia.org/wiki/Muzeul_Na%C8%9Bional_de_Antichit%C4%83%C8%9Bi
<<Muzeul National de Antichitati a fost un muzeu din Bucuresti, care astazi este o sectie a Institutului de Arheologie „Vasile Parvan”.>>
Превод:
<<Националният Музей за Древности (или древни неща/предмети) е бил музей в гр. Букурещ който понастоящем е отделение на Института за Археология "Василе Първан".>>
под име: Сбирката на Древности на Института по Археология В.П.
Colecţia de Antichităţi a Institutului de Arheologie „Vasile Pârvan”
http://ghidulmuzeelor.cimec.ro/id.asp?k=1544&-Colectia-de-Antichitati-a-Institutului-de-Arheologie-Vasile-Parvan-BUCURESTI
Всички тези по-горе споменати предемети са открити от румънските археолози или обикновени румънски граждани в Южна Добруджа (днес областите Силистренска + Добричка) по времето когато тази българска земя беше в пределите на Румъния.
Те трябваше да бъдат върнати от румънците още през 1940 г. когато Южна Добруджа беше върната на България.
