Сухото лято обаче доведе до рязко намаляване на урожайността при царевицата и слънчогледа
Автор: Десант
„Сезонът на прибирането на пролетните култури завърши и сега може уверено да се каже, че крайно негативните прогнози за тазгодишната реколта в Бюлгария, за съжаление, се оправдахае. Най-горещото и сухо лято за цялата история на наблюденията върху климата, доведе до рязко падане на урожайността и производството както на царевица, така и на слънчоглед.
Отчитайки, че България е сред ключовите износители на двете стоки в ЕС, се очаква това намаляване на продукцията да повлияе на общата пазарна конюктура в региона, особено на сслънчогледовото семе“ - пише LVVN Attaché, позовавайки де на българското земеделско министерство.
По данни на ведомството, реколтата от царевица е намаляла с 35% на годишна база и с 50% в сравнение със средния показател на последните 5 години, до 2,73 т/ха. При съкращаване на площите, засяти с нея с 5%, царевичната реколта в този сезон е с 38% по-ниска, отколкото през 2023 г. - почти 1,4 милиона тона.
Дори на този ранен етап - в края на октомври, обемът на експорта е само около 8400 тона или общо 7% от обема за аналогичния период за миналата година. Запасите съставляват 1,4 милиона тона, което е с 27% по-малко от 2023 г.
Пролетните култури в България дават по-висока рентабилност в сравнение с традиционната зимна пшеница, заради което зърнопроизводителите непрекъснато увеличават площите с тях. Освен това, страната ни има огромни мощности за препаботка на царевицата и слънчогледа, което я превръща от износител на суровината в ключов доставчик на преработени продукти с висока добавена стойност. Но заради промените в климата летните сезони у нас стават все по-сухи и горещи, което изправя производителите пред все по-нарастващи проблеми.
За съжаление, през 90-те години на миналия век значителна част от базовата иригационна инфраструктура бе занемарена или напълно изведена от експлоатация, следствие на което напояваните площи в момента са много малка част от онова, което са били преди.
По тази причина един от главните приоритети на Министерството на земеделието и храните е възстановяването на базовата инфраструктура за напояване. Амбициите са в близките години напояваните площи да се увеличат четири пъти. Ако това бъде реализирано, плоретните култури ще станат едни от най-големите бенефициенти с потенциал за значителен ръст на производството, което ще засили позициите на България на европейската карта на зърнени и маслодайни култури.
За разлика от пролетниците, през 2024 г. в страната е прибран поредната обилна реколна от зимна пшеница - почти 6,8 милиона тона. Но ситуацията за българските производители на пшеница тази година е доста сложна.
Глобалният излишък от предложения и нормализирането на регионалните вериги за доставка след първата фаза на руско-украинския конфликт задържат цената на относително ниско ниво, което принуждава българските зърнопроизводители и търговци да се въздържат от продажби.
По данни от края на октомври в складовете се съхраняват 4,6 млн тона, което представлява 68% от тазгодишната реколта и е около 12% повече, отколкото през същия период миналата година.
Тази стратегия стана популярна в нашата страна в последните 10-15 години, достигайки пика си през 2022 г., когато започна руско-украинския конфликт. Той доведе до рязък ръст на цените на зърното и тогава българските производители и търговци решиха масово да задържат реколната.
Според анализаторите, през второто тимесечие на 2025 г. може да се очаква скок в продажбите на българско зърно, тъй като ще се наложи складовете да се изпразнят преди прибирането на новата реколта.
