Великите български владетели Петър, Асен, Калоян и Иван Асен ІІ го превръщат във „втори Цариград“
Автор: Проф. Пламен Павлов
През Средновековието държавата на нашите предци е една от трите „велики сили” в политическия, културния и духовния живот на християнска Европа, редом с империите на ромеи и германци. Най-яркото олицетворение на втория от двата големи периода в историята на средновековна България е „Богопазения Цариград Търнов” – столицата на Второто българско царство, градът, чиято слава отеква в далечни земи, от който словото на патриарх Евтимий достига „до Северния Океан”.
В столицата на българските царе изпъкват ярки личности, които илюстрират неговата същност на духовен център с универсални, наднационални измерения. Заслугата е на държавата и на Търновската патриаршия, под чиято егида се развиват блестящите художествена и книжовна школи.
От друга страна, градът на Асеневци е притежавал впечатляващ сакрален пантеон от християнски реликви, ценени изключително много от нашите предци. В търновските храмове са се пазели свети мощи и частици от мощи на десетки светци, чудотворни икони, древни книги и произведeния на изкуството – както от всички епохи и краища на обширното българско царство, така и донесени от Византия, Светите места в Палестина и други страни.
В Търново са били гробовете на повечето български царе и патриарси, ръководили държавата и църквата през ХІІ-ХІV в. Можем да прибавим и паметници, завещани от римската и ранновизантийската епоха (ІV-VІІ в.), както и от славните времена на Първото българско царство – римски и византийски колони, капители, надгробни плочи (стели), руините на древни църкви, златен медальон и колоната с прочутия надпис на кан Омуртаг (815-831), друга от времето на неговия баща кан Крум (ок. 800-813), навярно и още много, които за жалост не са достигнали до нас.
След победата на Петър и Асен над армията на византийския император Исак ІІ Ангел (1185-1195, 1203-1204 г.) в Тревненския проход през 1190 г. в български ръце попадат емблематични реликви на вековната Римо-Византийска империя – императорски корони, енколпиони (нагръдни кръстове с вградени в тях частици от свети мощи) и други ценни артефакти, включително един изключително тачен през вековете кръст на равноапостолния император св. Константин I Велики!
Безценните реликви са изнасяни пред гражданите и гостите на столицата с тържествени шествия на Богоявление, вероятно и на други големи празници. Така е до 1280 г., когато византийският поставеник на търновския престол Иван Асен ІІІ, бягайки от Търново, връща част от тях обратно в Константинопол.
Действително, както изглежда, само част от пленените реликви на империята, но каква е съдбата на останалите в Търново след завладяването на града от османците на 17 юли 1393 г. остава неизвестно.
Нашите царе са имали и свои собствени сакрални богатства – такъв например е личният златен кръст на цар Георги I Тертер (1280-1292) с надпис в стихове, който от векове се пази във Ватопедския манастир на Света гора Атонска. За подобен, в случая железен кръст, принадлежал на цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330), наследство от неговия баща видинският господар Шишман, разказва византийският император и историк Йоан Кантакузин.
Царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен ІІ превръщат Търново във „втори Цариград – на думи и на дело”. Оценката не принадлежи на български книжовник, а е дадена от константинополския патриарх Калист I през 1362 г., но очевидно е в сила много преди това.
В българската столица са се пазели светите мощи на Иван Рилски, Гаврил Лесновски, Иларион Мъгленски, Михаил Воин, Йоан Поливотски, императрица Теофана, Параскева/Петка Търновска, Филотея Темнишка, патриарсите Йоаким І, Макарий и Йоаким ІІІ, зверски избитите през 1395 г. сто и десет Търновски мъченици, за известно време на св. Сава Сръбски, частици от мощите на св. Димитър Солунски, св. Варвар, св. Неделя, навярно и на ред други преподобни отци и мъченици.
Търново дава на България и православието светците и патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III, прочутите исихасти Теодосий Търновски, Ромил Видински, Роман Търновски, патриарх Евтимий, киевският и московски митрополит Киприан, патриарх Ефрем Сръбски, цариградския патриарх Йосиф II, молдавските митрополити Дамян и Теоктист.
Сръбската църква канонизира царица Анна-Неда (първата съпруга на цар Михаил III Шишман Асен), известна с монашеското си име св. Елена Дечанска, както и знаменитата кралица и царица Елена (сестра на цар Иван Александър и съпруга на знаменития сръбски владетел Стефан Душан), приела монашеството под името Евгения и велика схима (строг монашески обет) като Екатерина.
През 2022 г. румънската православна църква канонизира царица Теодора – Теофана Басараб, първата съпруга на цар Иван Александър. С града, с Търновската патриаршия и близките обители, както и с духовното влияние влияние на старата столица, по един или друг начин са свързани и други видни личности от онази епоха. Сред тях е св. Никодим Тисмански, македонски българин и създател на водещите манастири във Влашко.
Културната политика на българските царе и Търновската патриаршия превръща местни култове от Мизия, Тракия и Македония в национални и общоправославни. Св. Параскева/Петка Търновска е изключително тачена в средновековна Молдова, а св. Филотея – във Влахия.
През 2003 г. с режисьора Константин Чакъров заснехме за БНТ документалния филм „Непознатите ни светини“, посветен на почитта към св. Петка, св. Филотея и св. Димитър Басарбовски в днешна Румъния. Както бе показано от д-р Десислава Вутова, икони на св. Петка се пазят и в католическа Полша. Нейният култ прониква далече на север чрез Литовското велико княжество и неговите духовни водачи от края на XIV – началото на XV в., бележитите търновски монаси и интелектуалци Киприан и Григорий Цамблак. Разбира се, и благодарение на творбите на патриарх Евтимий, които отекват „до Северния океан“.
През 2018 г. с проф. Николай Овчаров посетихме големия руски град Екатеринбург, чийто тогавашен кмет Евгений Ройзман ни показа прекрасна икона на св. Иван Рилски, рисувана в края на XVIII в. от неизвестен зограф от общността на т.нар. старообрядци. В онези далечни земи прониква и култът към св. Петка, чийто образ също присъства в колекцията на Е. Ройзман.
Всичко това се опитах да разкажа в книгата „Търновски светци и духовни водачи”, излязла от печат преди десетина дни с приятелската помощ на Иван Петров и издателство „Абагар“. В нея е отделено място не само на светците в „чисто“ църковния смисъл на думата, но и на духовните водачи, владетели и видни личности, които поради едни или други причини все още не са канонизирани от църквата.
И все пак, бележити личности като Иван Асен ІІ, Иван Александър, Григорий Цамблак, патриарх Йосиф II и други, свързани със средновековната столица, остават ярки имена в пантеона на българската държавност и християнска култура.
Позволихме си да призовем Българската православна църква да почете по достойнство и емблематични личности от ранга на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, на скромните монаси и борци за нашата свобода Сергий Плаковски и Матей Преображенски.
Имаме и изключителния пример на мъченичество и любов към ближния в лицето на младия лекар д-р Стефан Черкезов (1937-1963), спасил с цената на собствения си живот четиридесет и седем души в огнения ад на горящ автобус...
С оглед на средновековните ценности и идейно-политически представи Търновград е не само политическа и културна, но и свещена столица. През ХІІ-ХІV в. „великият град Търнов” е нашият „Цариград”, но и българският „нов Йерусалим”. Няма друг град, в който да се пазели толкова много свещени реликви, но и град, чиито сакрални богатства са така безпощадно ограбени и разпилени…
Наш дълг е да възстановим, доколкото ни стигат силите, онова духовно величие, което е израз на упование и вдъхновение на поколения наши предци – и в дни на подем, и във времена на тежки изпитания.
