На 2 октомври 1930 г. вестник „Делиормански куриер“ информира в рубриката си „Дреболии не без
значение“, че по онова време – преди близо век, в Шуменски окръг е имало „288 глухонеми, 233 идиоти, 180 епилептици, 175 слепи и 103 луди“. Това прави близо хиляда души, „за които обществото трябва да се погрижи“.
Неведнъж сме се убеждавали, че колелото на историята уж се върти, но светът не се движи напред. Както е било едно време, тъй продължава да е и днес. Защото, както се отбелязва в дописката: „от тая внушителна цифра настанени са в държавни заведения само 7 души“, а останалите (близо 900 човека) живеят във вреда на близки и общество“.
Старата газета с болка коментира още: „Излишно е да говорим за големия брой просяци, които на всяка крачка безпокоят гражданството“!
Е, не е ли същото и днес?!
Както и още една моментна картинка, „запечатана“ в същия брой: „Кръчмите в града са се
увеличили на 75“.
Дотук няма нищо лошо. Но обобщението, което се прави в края на дописката, сякаш е писано с днешна дата: Посещенията в тях са много по-големи, отколкото в кината, театрите и читалищата“.
