Творците от Софийската книжовната школа внасят редица новаторски и светски елементи в своите творби
Те работят работят както в самия многовековен град, така и в околните манастири
Доноси срещу Мистер Сенко са писали негови съседи, колеги илюзионисти и дори домашната му прислужница Иванка
По случай 120-годишнината от рождението му за първи път излиза биографична книга за неговия живот, илюстрирана с непоказвани снимки, дипломи, плакати и документи от личния му архив
Сведенията на Саломея Регина хвърлят нова светлина върху историята на София, Карлово, Видин и Русе
Предстои да излезе на български език книгата на „Авантюрите на моя живот“ със записките на първата жена лекар в Източна Европа
Най-често срещаното име на българските „от Бога владетелки“ на средновековна България е Мария
То е отражение на култа към света Богородица - Дева Мария
Заради значението си и стратегическото си разположение властта в Средец е поверявана на близки царски роднини
През Средновековието градът е бил резиденция на севастократорите Александър, Калоян и Петър, както и на деспотите Яков Светослав и Георги Тертер
В средновековния Търнов се пазели ценни християнски реликви и израстват духовни водачи на българите
Великите български владетели Петър, Асен, Калоян и Иван Асен ІІ го превръщат във „втори Цариград“
В Бургас откриха австрийска библиотека с 350 заглавия от и за Австрия, която е първата у нас от този формат
Една част от книгите са закупени със средства, предоставени от австрийското федерално министерство по европейски и международни въпроси, другите са дарение от различни австрийски институции
Юстиниан и Теодора – един „класически“ трако-римски сюжет от VI век в елита на Източната Римска империя
По бащина линия императрицата вероятно произлиза от късноантичния град, предшественик на средновековния и днешен Свищов
Владетели от тракийски произход в Римската империя и Византия
Няколко трако-римски „истории“ от нашите земи
Навършват се 180 години от рождението на габровския „Давид“ и славен бунтовен предводител Цанко Дюстабанов
Ранен и предаден от своите, сам смъртта си пожелава да е в Търново, „...че е повече многолюдие, а и повече хора да видят, че българинът трябва да се научи кога и за какво да мре“
