Открит урок по история за г-н Барак Обама

Автор: Артемида СЕНКЕВИЧ

На 6-ти юни 1944 година, западните съюзници от антихитлеристката коалиция – британци, американци и канадци – дебаркират в Нормандия, на френския бряг, с което най-сетне се открива Западния фронт (по-известен у нас като Втория фронт). При положение, че горещата фаза на войната изплува на 1 септември 1939 г., а нападението срещу Съветския съюз започва на  22 юни 1941 г., десантът в Нормандия, респективно откриването на Втория фронт чак в средата на 1944 г. го прави събитие твърде нееднозначно като оценка от различни гледни точки. По тази причина лайтмотивът в речта на американския президент, съдържащ се в изречението: „Това, което ние не можем да забравим, това, което не трябва да забравяме, е че Денят на десанта беше мястото и времето, където смелостта и саможертвата на малцина промени хода на цял един век... ” може да се тълкува само по два начина – или Барак Обама е изключително неграмотен по отношение на световната история, което звучи доста смислено, като се има предвид ограничената за съжаление историческа култура на американците, но пък е малко вероятно, защото речта му е писана от негови сътрудници, които във всички случаи са напълно наясно с материята,
§    или американският президент („на промяната”, както често го титулуват) продължава многогодишната традиция да говори страстно и като последна инстанция откровени неистини, манипулирайки безцеремонно света.
Това обаче, което буквално ме шашна в речта му, пусната на запис от ББС, бе друг един абзац, който гласи буквално следното:
„Ако съюзниците се бяха провалили тук [при десанта в Нормандия], Хитлеровата окупация на този континент можеше да продължи безкрайно...”
За всички, които в общи линии са наясно с хода на Втората световна война, подобно изявление е толкова нелепо и глупаво, сякаш го чуваш от устата на някой патриотично ентусиазиран бой-скаут от царевичните щати, а не от президента на най-могъщата все още държава в света. И първото, което ми хрумна преди да дойда на себе си от смайването бе, че с тази си „мисъл” Обама направо хвърли в мъгла знаменития с простодушието и уникално глупавите си изказвания свой предшественик Джордж Уокър Буш. Да заявиш пред целия свят през 2009 година, че ако западните съюзници, не били дебаркирали в Нормандия, Хитлеровата окупация на Европа била щяла да продължи безкрайно, е нещо повече от глупост. Това е имперска арогантност, доказваща, че Обама е дълбоко убеден, че всички ние сме в матрицата и той може да си говори каквото му дойде, а ние ще го слушаме благовейно, като от свише...
Г-н Обама, никой не е забравен, нищо не е забравено, а историята не пипайте! Ако можете – творете история, както редица ваши велики предшественици на поста президент на Съединените американски щати. Но не се опитвайте да я фалшифицирате, никому не се е отдало, и вие няма да сполучите.
Нека изложим отново, макар и съвсем накратко, историческите факти и изводи, по които никой нормален историк и на запад и на изток не би спорил. Цялата предистория и същинска история на Втората световна война представя най-ярките доказателства, че политиката е мръсна работа, а в цялата социална организация на нашата цивилизация има нещо дълбоко сбъркано и противоестествено. Никоя от силите, стоящи от която и да е страна на противопоставянето, не може да има претенции дори за елементарен морал. Западните „демокрации” продават безплатно Чехословакия на Хитлер, Сталин се споразумява с Хитлер да си поделят Полша. Но когато фашистка Германия напада болшевишка Русия, Англия на Чърчил тутакси обявява подкрепата си за Русия на Сталин и върлите врагове стават съюзници...
Уинстън Чърчил е сред най-знаковите фигури от онова време и ако има човек, който да мрази и в червата си червения евразийски колос, това е именно той. Но пък Чърчил е сред най-големите привърженици на подкрепата за СССР. Защо? По простата причина, че ако Германия завладее и интегрира огромния съветски човешки и материален ресурс, дните на Короната са преброени. В значителна степен същото се отнася и за американските управляващи кръгове, които вече са се прицелили в световното господство, което остта Германия-Япония сериозно застрашава. Така се създава новата „Антанта” –  военния съюз между СССР, САШ и Англия. Започват сериозни военни и хранителни доставки от западните съюзници към Съветския съюз, който в началото на войната се оказва неподготвен и понася огромни загуби от немския удар и губи почти цялата си европейска територия.
Друг е въпросът за Втория фронт срещу Хитлер. Естествено, че от военно-стратегическа гледна точка, ако САЩ и Англия ударят Германия от запад, разкрачен на два фронта Хитлер бързо ще се сгромоляса. Но това не устройва Чърчил. Вторият фронт не бива отворен нито през 1942 година, както западните съюзници обещават на Сталин, нито през 1943-та. Причината отново са имперски сметки, които естествено не взимат и на йота под внимание милионните човешки жертви, неописуемото страдание на европейските народи и най-малко – кървавата баня, която се разиграва в Съветския съюз в тези дълги години. Чърчил и в по-малка степен Рузвелт са готови да протакат до безкрайност откриването на втори фронт, поддържайки някакво полуравновесно статукво на обезкървяваща война между Германия и СССР, защото това е класическият начин да извадят от геополитическата игра за дълго, ако не и завинаги, двамата си най-големи и омразни конкуренти. И когато най-сетне, чак в средата на 1944-та Вторият фронт е открит с десанта в Нормандия на 6-ти юни, той в сметките на елитната пасмина западни политически въжеиграчи изобщо не е насочен срещу Хитлер, а срещу Сталин... На фона на големите западни пропагандни приказки, разпространявани по целия свят от онова време, продължаващи и до днес за унищожаване на човеконенавистническата нацистка машина, холокоста и прочее, казаното може и да звучи парадоксално, но е простата истина. Само един бегъл поглед върху картите на източния театър на военните действия става ясно, че през юни 1944 г. Червената армия вече е стъпила в Европа, в ход е Беларуската операция, с която и последните съветски територии са изчистени хитлеристките армии. Контраударът под Москва, Сталинградската битка, епичната развръзка при Курската дъга са вече назад в годините. Те са жалони, които ясно и недвусмислено са показали на света, че Германия е загубила войната. Т.е. полуравновесното статукво е окончателно и безвъзвратно разрушено. СССР в движение е преустроил цялата си икономика на военни релси, бълва огромни количества военна техника и  амуниции, при това от изключително високо качество. И армиите му, и командването им са набрали трагичен, но огромен опит, и вместо срината със земята, напълно обезкървена евразийска провинция, от изток се е изправила една огромна сила, която в този момент вече има най-могъщата армия в света, която със или без втори фронт за броени месеци ще се справи с Хитлер и без всякакво съмнение ще освободи цяла Европа от нацистите, чак до Ла Манша и Нормандия....
И нямаше как – дойде денят-D – десантът в Нормандия – откриването на Втория фронт. Англичани и американци вече трябваше да бързат, трябваше да си строшат краката за да успеят. И естествено не успяха съвсем. Армиите на І-ви Беларуски и І-ви Украински фронтове се стовариха върху Берлин и на 1-ви май 1945 г. лейтенант Алексей Берест, сержант Михаил Егоров и сержант Мелитон Кантария от 3-та ударна армия на І-ви Белоруски фронт забиха върху Райхстага в центъра на Берлин Знамето на победата. И всичко това се случва при положение, че до последно Хитлер държи срещу руснаците на Източния фронт 206 дивизии, докато в цяла останала окупирана Европа, в това число и срещу нормандския десант (Западния фронт) едва 137 дивизии – коментарът е излишен.
Та така стоят нещата с това, кой какво промени, г-н Обама. Никой не е забравен, нищо не е забравено. А историята все пак не пипайте, неморално е.


В категории: Международна политика