Румен, Ружди или агент Наско

Автор: Севдалина Пенева

Как 5 декара наследствена земя се превръщат в 300 и то, доказани в айтоския районен съд? Върху този въпрос си блъскат главите местните в село Мъглен вече  13 години. И още, чудят се как така, без да си засял нито едно черешово дръвче, една сутрин се събуждаш с няколко декара отгледана овощна градина. Машалла, който го може, го може, клатят глави без капка одобрение старците в селото и тихо споменават името на „фокусника“ Ружди Алириза Хасан. И млъкват, защото се страхуват. Преди години правили подписка срещу него, даже имало Инициативен комитет за защита на Мъглен от посегателствата му върху чуждата земя. Вместо прокуратурата да разследва как се е сдобил с имотите обаче, Хасан започнал бясна политическа кариера в зората на демокрацията. Местната власт в Айтоско му се сторила малко, та четири години го гледахме, (само до преди седмица) в Областна управа, назначен от квотата на ДПС за заместник на областния управител Любомир Пантелеев. В момента е в отпуск, след като Ахмед Доган го одобри за четвъртата позиция в кандидат депутатската листа на етническата партия в Бургас.
Не ни питайте нищо, не искаме проблеми – така реагира всеки в айтоското село, щом чуе името Ружди Хасан. Видят ли фотоапарат пък, направо се разбягват. „Промиват им мозъците, че ако ДПС не влезе във властта, българите ще им вземат нивите. Говоря за тези, които са общинска собственост и са дадени за обработване на безимотните и малоимотните със символичен наем от 12 лева на декар. Всяка вечер тук обикаля микробус с мегафон, който на турски им обяснява какво ги чака след изборите, ако не гласуват. Заради това няма да говорят пред вас, иначе те също роптаят“, казва единственият българин в Мъглен Кънчо Михов. 75-годишният мъж е председател на земеделската кооперация, създадена през 1992 г. В нея членуват собственици на земя в Мъглен и в съседното село Черна гора.
„Познавам бащата на Ружди, помня и дядо му, който през 1957 година замина за Турция и продаде всичко, което имаше на Продан Николов, също родом от тук. Сделката беше за близо 85 декара, които после българинът беше принуден да вкара в местното ТКЗС. Старият Хасан Ходжов остави на близките си тук само една нивичка колкото му позволяваше законът“, спомня се Михов.
След приемането на Закона за реституцията през февруари 1992г, наследниците на Николов с право си потърсили наследствените имоти в Поземлената комисия в Айтос. Неочаквано, същото сторил и Ружди Хасан. Опитът му да си „възстанови“ родовите земи първоначално се провалил, тъй като за тях вече имали въвод хората от фамилия Николови.
Спорът се прехвърлил в съда и през 2002 година по необясним начин, магистратите удовлетворили и исканията на турчина. Какви са правните основания за това, не става ясно. Както и откъде идват останалите около 200 дка, които зам.областният владее в момента. Факт е обаче, че заради подобни трикове, да се връщат едни и същи терени на няколко лица, землището на Мъглен подозрително нарастнало.

Кой е Ружди Хасан

Човекът, успял да подчини на собствените си интереси айтоския районен съд и да се сдобие с решения, които удостоверяват правото му върху близо 300 дка обработваема земя, общински гори и черешови градини, всъщност никак не е случаен.
Проверка на името му в интернет вади на показ интересни факти от биографията му. Като кадидат общински съветник в Айтос през 2003 година той, както и всички останали участници в надпреварата за местна власт, е проверяван за принадлежност в структурите на бившата Държавна сигурност.
В списъка на агентите на ДС Ружди Алириза Хасан е включен на 158 място. Справка -  NEDELINO.COM-ПОРТАЛЪТ.
В същия сайт научаваме още, че Хасан има псевдоним „Наско“ и е вербуван от служител Ангел Синков на 25 ноември 1983г. Синков е и негов ръководител до разпускането на тайните служби в зората на демокрацията.
Година по-късно младият агент влиза в редиците на БКП и взима дейно участие в подготовката на Възродителния процес, както и при последвалата смяна на турските имена с български. Той е от първите, които се прекръщават. В родното му село не са успели да заличат от паметта си Ружди - Румен Демирев, който екзалтирано обяснявал на турците предимствата да се откажат от имената си. Ето какво четем за него в местната преса преди 24 години:

Черноморски фронт, 1985 година:

Румен Демирев е роден през 1957 година в Мъглен. Отличен ученик той продължава образованието си във ветеринарен техникум в Стара Загора, а по-късно е приет за студент във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Тук той отново е сред най-добрите студенти. За отличен успех и активна обществена дейност получава Димитровска стипендия.
Сега Демирев работи като главен зоотехник в Смесена животновъдно-фуражна бригада – Мъглен. Член е на БКП от 1984 година. Секретар е на Първична партийна организация в селото.
„Чест е за мен, че съм избран за делегат на големия партиен форум. Благодарен съм на партията и народа за доверието. Да си делегат на конгреса – това е преди всичко отговорност. Отговорност пред партията, пред съселяните ми, пред самия себе си“, казва пред вестника Румен Демирев.

В същия вестник, няколко дни по-късно, след конгреса, на който се взима решението за Възродителния процес в страната:

Делегат на 13-тия партиен конгрес от свое име и от името на другарите си Румен Демирев изрази огромния ентусиазъм и чувство за отговорност, с което те работят за претворяване в дела решенията на високия партиен форум. Окрилени от гореща обич към родното гнездо, те отдават своите сили и енергия за неговия разцвет, за утрешния ден на своите деца. Затова Румен Демирев и неговите другари с възмущение отхвърлят всички опити за клевети по техен адрес и по адрес на България и българския народ.
В автобиографичната справка на Ружди Хасан като заместник областен управител на област с административен център Бургас тези факти, по обясними причини, са спестени. Там няма нито ред и за частната му фирма „Нива“ ООД, прехвърлена през 2000 година на съпругата му Неджийбе Изет Хасан. Докато мъжът й се занимава с общинска дейност като заместник-кмет по стопанските дейности и териториално селищно устройство на община Айтос тя, заедно със съдружниците му Осман Кямил Али, Махмуд Мустафа Юсеин и Нериман Селим Юсеин управляват придобитите по странен начин декари край Мъглен.
Всичко вече е законно, последните надежди, че ще има възмездие за този човек бяха попарени през 2002 година, казват запознати с делата на Ружди Хасан. Тогава имало разпоредена проверка от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил, във връзка с докладна записка на директора на Областна дирекция „Земеделие и гори“ Осман Чауш за неправомерно възстановяване на земи в Мъглен. Протоколът, съставен от инспектиращите изчезнал от Поземлената комисия в Айтос, Осман Чауш бил натопен в далавери и изхвърлен от поста и около случая завинаги се замълчало.
Потърсихме Ружди Хасан на мобилния му телефон. Искахме да го попитаме, случайно ли е пропуснал да спомене в автобиографията си, че политическата му кариера е свързана с Българската комунистическа партия. И още, как от близо 5 декара наследствена земя е успял да докаже в съда 300 дка, чии са черешовите градини, които жена му стопанисва чрез семейната фирма „Нива“ ООД.
„Кой го търси?“, попита глас, който подозрително приличаше на този на самия Хасан. След което в слушалката се чу: „В момента отсъства, аз съм шофьорът му“. И сигналът прекъсна.


В категории: Политика