Сънародниците ни в Сърбия – българи или шопи?

Автор: Интервю на Диана Славчева

По силата на Ньойския мирен договор, през ноември 1920 г. сръбски войски окупират части от Царибродско, Босилеградско, Кулско и Трънско. От плътта на България са откъснати 129 селища, като 25 от тях са разполовени от границата. Общият брой на населението в тези територии с площ 1555 кв. км. е 65 000 души. На бял свят се пръква новото историко-географско понятие „Западни покрайнини“. До началото на 50-те години на миналия век 8 ноември се чества като ден на единството на живеещите от двете страни на западната ни граница българи.

Момент от протеста в Цариброд по повод свалянето на българските регистрационни табели

По инициатива на Съюза на българите от Западните покрайнини, Общонародно сдружение „Мати Болгария“ и БДП отбелязването на този ден е възстановено през 1990 г. По този повод разговаряме с Мирослав Нацков, журналист от Радио и телевизия Цариброд, който в момента с видеопродукцията „Астра“ работи над реализацията на проекта „Българите във Войводина“. През 2003 г., роденият на 19 март 1977 г. в Цариброд етнически българин, влиза в състава на първата група обществени застъпници по проект на неправителствената организация „Инициатива на младите за човешки права от Белград“, в рамките на който с група студенти работи един месец в Международния трибунал в Хага.
- Как живеят днес българите в Западните покрайнини?
- Този въпрос заслужава задълбочен анализ, но очевидно е, че асимилационните процеси не са прекратени и че манипулипулацията от страна на политиците от местно и държавно ниво, както и на актуалните тъй наречени „малцинствени лидери”, продължава до днес! А специално на хората, които не са от високо интелектуалните кръгове на обществото, им е доста трудно да познаят скритите механизми на асимилацията. От политическа гледна точка, положението в Западните покрайнини днес се характеризира с тенденция за намеса  на еднопартийно мнение от страна на актуалните местни коалиции в Цариброд (между ДС - Демократичната партия на Борис Тадич и СПС - Социалистическата партия на Сърбия на Слободан Милошевич) и Босилеград (болшинството в местния парламент е контролирано от страна на ДСС – Демократичната Партия на Сърбия на Воислав Кощуница). В отношението на всичките споменати сръбски лидери към българите в Сърбия се налага една единствена тенденция – асимилиране на българите с къде по-скрити, къде по-очевидни средства.

Панорамен изглед от живописния Цариброд

- Какъв е точно механизмът на тези процеси на асимилация?
- По време на СПС на Милошевич бе въведено тъй нареченото „шопизиране на българите”! Разни „червени експерти” тогава пропагандираха идеята, че в Западните покрайнини не живеят българи, а шопи!?! Вулгарното сменяне на националната с регионална принадлежност най-добре се вижда във факта, че точно по това време театър „Хр. Ботев”, основан 1888 г. в Цариброд, започна да подготвя пиеси на местния шопски диалект, което доведе до успешно вкарване на „шопизирането“ в местното общество. Тези тенденции и днес са характерни за местните електрони медии. По време на режима на Милошевич бяха продължени асимилиращите механизми на СРФЮ спрямо българите. Според последното преброяване в Сърбия от 2002 г. от 11 748 жители в Цариброд 2 189 са отбелязани с непознат етнически происход. Това са хората,  които при преброяването казват, че са шопи, или че не знаят от какъв произход са, а това според мен е най-голямото доказателство, че асимилационият процес продължава и може би ще доведе до напълно изчезване на етноса ни в Сърбия! Според споменатото преброяване на територията на Западните покрайнини днес живеят 12 873 българи!?!
- Ще дадете ли някои конкретни примери за дискриминация на българите в Сърбия?
- Един от най-фрапиращите такива примери е събитието от края на семтември т.г. (23/24. 09. 2009 г.), когато служителите на пиротския отдел на МВР в Цариброд свалиха три регистрациони табели с български номера. След по-малко от един час, първо в центъра на града, а след това и пред сградата на полицията, над 100 граждани спонтанно започнаха протести, търсейки обяснение защо нямат право да управляват  колите си, въпреки че имат българско гражданство. Веднага след това полицията временно прекрати акцията за сваляне на регистрационите номера! Абсурдът е, че според Постановлението на сръбското правителство българите не могат да управляват автомобилите си, за ралика от унгарците във Войводина например... които имат унгарско гражданство. Актуалната ситуация в местната царибродска коалиция се характеризира с намеса на еднопартийното мнение в електронните медии и в обществото като цяло. Пример за това е, че във втория си мандат Демократичната партия и СПС свалиха току що възстановената независима редакторска политика в РТ Цариброд и инициираното започване на коренспонденция с електронните медии в София (БНТ, БНР, bTV), с обяснението, че местното медиа общество в Цариброд прекалено много осведомявало за актуалното положение в чужбина (България!!!).
- Пазят ли нашите сънародници в Сърбия българското си самосъзнание и с какви трудности се сблъскват във връзка със самоопределението си като българи?
- Абсурдността на отношението към нас показва фактът, че през тази година в Цариброд отново е открита българска гимназиална паралелка със само... 8 ученици, които още нямат учебници, от които да учат. Струва ми се, че съществува тенденция за формално изпълнение на стандартите в областите на образованието, културата и медиите без да се осъществява идеята те да прекратят асимилацията! Като още едно доказателство ще спомена и последния пример за изпълняване на европейските стандарти и „грижата” на Сърбия спрямо малцинствата си. В края на миналата седмица в Белград бе сформиран Съвет на Правителството на Сърбия за националните малцинства. На първата сесия на Съвета, който ръководи премиерът Мирко Цветкович, бе констатирано, че учредяването на това тяло е изключително значително за осъществяване правата на малцинствата в Сърбия. На сесията възоснова исковете на националните съвети, бяха потвърдени националните празници и символи: герб, знаме и празниците на македонското, румънско, българско, украинско, руско, влашко, гръцко, словашкото и германско малцинства.  Но Денят на Западните покрайнини не е в списъка на празниците на българското малцинство и нито една медиа няма да отрази информация за него!!! Струва се, че това достатачно говори за обстановката, в която се намираме всички ние тук…
- Доколко е реална опасността от тотална асимилация на българската диаспора в Сърбия?
- Докато не се прекратят гореспоменатите асимилационни процеси, много ще е трудно да запазим идентничността ни, но последните политически промени в България и вярата на българите от запад, че съществува организирана държавна политика спрямо българите в чужбина, може би ще помогне на всички нас! В края на този разговор искам да споделя една стара японска поговорка, която гласи: „Късметът помага понякога, а работата винаги”! Ако ние всички заедно качествено заработим по въпроса за решаване на проблемите в Западните покайнини, успехът е гарантиран!


В категории: Международна политика