Ако някоя българска компания реши да ни представя зад океана, дали номерът й ще мине?
17 Февруари 2010, Сряда
Кампанията „Пепси” промива мозъци в „социална мрежа за българските ученици”. Че ние не можем ли да си я направим сами? От началото на месеца по медиите върви мощна рекламна кампания на „Пепси” за избирането на „Най-добрия клас за 2010 г.” Българските средношколци от 9 до 13 кл. Трябва да създадат профил на своята паралелка. В това нямаше да има нищо лошо, ако мотото на въпросната кампания не бе „Един за всички, всички до САЩ”. И какво му е лошото, ще кажете.
Автор: Диана Славчева
Награди всякакви – къде джиесеми, къде леки коли, пък и екскурзии до разни точки по света. Това, че избраният по неясни критерии „най-добър” български клас ще пътува през септември зад океана, вместо да влезе в класната стая по принцип не е болка за умиране. Това, че изразът „Всички до САЩ” звучи като емигрантско предизвикателство, също може да се преглътне. Наглостта на „Пепси” обаче се крие в наглата американска грандомания, че посещението в Новия свят е едва ли не върхът на сладоледа. Защо, питам се, наградата на могъщия производител на безалкохолни напитки не бе един модерен ремонт на материалната база на най-добрия клас например, или пък по един лаптоп на всички негови възпитаници? И защо тъкмо към учениците е насочена тази промоция. Дали защото тъкмо те най-лесно се прехласват по всичко лъскаво и чуждоземско? И то ученици в средношколска възраст, на които предстои скорошно зрелостно дипломиране, сиреч не е зле да видят страната на неограничените възможности, където могат да намерят мечтаната си реализация.
При това претенциите на „Пепси” са, че чрез тази си кампания те осигуряват на младежите „средства, чрез които да изразят и покажат себе си”?! Вицепрезидентът на производителят на напитката за България „Куадрант Бевъриджис” АД Андреиа Настасе отива още по-далеч в промиването на тийнейджърските мозъци като заявява, че „ние на практика създаваме една социална мрежа на българските ученици”. Колко трогателно наистина! Удивително е как са напипали американците тънката струна на българската слабост към очакването и надеждите все някой друг да идва да ни оправя. Едно време чакахме да дойде от Русия Дядо Иван да ни освободи, сега пък чакаме американците да осмислят социалните контакти на нашите подрастващи.
И друго е интересно в случая – ако някоя българска компания вземе, че предприеме някакво свое представяне зад океана с призива „Един за всички, всички до България” дали номерът й ще мине и дали изобщо някой ще обърне внимание на нейната „благородна” мисия?
