Измамата с глобалното затопляне

Автор: Валентин Фъртунов

Както ни съобщи преди време „Франс прес“, ръководителите на страните от клуба Г-8, на срещата си в Акуила, решили да съкратят до 2050 г. емисиите си на парникови газове с най-малко 80 процента спрямо равнищата им от 1990 г. Целта била глобалното затопляне да бъде ограничено до 2 градуса по Целзий.

Има обаче един проблем:

В последните десет години няма глобално затопляне. Да-да, правилно прочетохте. От 1998 г. насам няма глобално затопляне. Това може да се види на диаграма 1, изготвена въз основа на измерванията на реномирания център за климатични изследвания „Хадли“ и сателитния модул на НАСА. Графиката ясно показва, че температурите не се покачват, а дори спадат. И понеже на същата диаграма е представено и продължаващото „драматично” нарастване на емисиите на отделяния, както безсрамно се твърди – от човешката дейност, т.н. антропогенен въглероден двуокис, тук изскача от засада и още един проблем. А той е, че човешката дейност няма нищо общо с поредния цикъл на глобално затопляне на планетата. Иначе как да си обясним, че отделяният въглероден двуокис продължава стабилно да си расте, а температурите от цяло десетилетие престанаха да го следват? Да не говорим, че участието на човека в „производството“ на парникови газове е просто смехотворно малко – 0.28 % (диаграма 3).
Ще кажете, в такъв случай защо ни мътят главите с тия щуротии и онези от Г-8 толкова ли са задръстени, че подписват гръмогласни декларации, заплашващи да обърнат световната икономика с краката нагоре? Въпросът е резонен. Но по принцип големите момчета винаги са ни манипулирали, мътили са ни главите с помощта на поредната пета колона, в случая наричаните на Запад деликатно „алармисти”. Сега нека се разтършуваме из килера да видим дали ще хванем беладжията, който ни прегряваше във втората половина на миналия век. Защото вие, както винаги, сте прави да поставите ребром въпроса – щом парниковите емисии не ни прегряват, тогава кой е пакостникът?

Той! Да, нашата любима звезда, около която се върти планетата ни, заедно със всичките ни съдби и житейски драми. Нашето слънце. То, както е известно, има цикли на слънчева активност с период около 11 земни години. Има си и слънчеви петна. Колкото повече петна има през даден цикъл, толкова по-висока е активността му, толкова по-голяма е излъчваната радиация, толкова по-масирано е въздействието върху планетарната му система, в това число върху нашата Земя. Само че понастоящем „...Това е най-тихото слънце, което сме виждали почти от век” – възкликна наскоро пред британския вестник „Индипендънт” специалистът по слънцето от НАСА Дейвид Хатауей. Но както продължава коментара си вестника, обсъждането на това наблюдение не е плод просто на научна любознателност. Фактът на „тихото слънце” може да окаже влияние върху всеки и всичко на земята и да доведе до немислимото за мнозина цялостно преразглеждане на така наречената „наука”, стояща зад глобалното затопляне.
Истината е, че има изобилие от изключително сериозни научни изследвания, които правят на пух и прах цялата тази глобална психоза. Дори и в най-синтезиран вид доказателствата, че бялото е бяло, а черното черно биха заели десетки, ако не и стотици страници! Кой ще седне да ти чете подобни масиви! По-добре да ви разкажа една  история, която обяснява, защо без да съм учен-изследовател никога не съм приемал насериозно цялата тази истерия. Аз съм морски човек, роден съм и съм израсъл на брега на Черно море. Няма да забравя как през 80-те години на двайсти век включително и моя милост надигна глас срещу замърсяването на Черно море. Бяха вопли и гневене, че това затворено море, което е клоака и на Европа, и на Кавказ, и на Мала Азия, загива. Дори е загинало. Тогава особено гласовити учени каканижеха – при тази степен на замърсяване на Чéрно море ще са му нужни минимум 300-400 години, за да възстанови екологичния си баланс, ако въобще някога го възстанови. Край – няма риба, няма цаца, няма плаж… После дойде 1989-та. Изтокът се срина. Западните победители къде директно, къде чрез петите си колони, побързаха да разгромят в настъпилото безвластие цялата индустрия и селско стопанство на Източна Европа, включително и на България. Някъде през 1992 г. успях да се измъкна от денонощната въртележка на бизнес начинания и предприемаческа еуфория и тръгнахме да отдъхваме активно с фамилията за няколко дни по брега, във водата, под водата, по скали и по пясъка и се стъписахме още след стъпването в първото заливче! Боже, това нашето море ли е!? Какво стана с мазната чернилка!? Къде са полюшкваните от вълните боклуци!? А рибичка всякаква, за каквато и да се размечтаеш – пред очите ти е, на скарата ти е. За някакви си смехотворни 3 години от спиране на паневропейското замърсяване чрез Дунав и украинските реки, нашето скъпо затворено море се бе самопречистило. Триста ли? Четиристотин? Не, само за три години!
Науката е едно нещо, научното говорене – друго, а псевдонаучното, в угодлива услуга на някаква заинтересувана потребителска мрежа – съвсем трето нещо. Това са част от мислите, които ме засипаха тогава, през 92-ра, на брега. Бях излязъл току-що от приятно хладната вода и се запътих към хавлията си. Понечих да легна, но забелязах колона мравки, които в монотонния си дисциплиниран стил я пресичаха по диагонал, а и вятърът бе нахвърлял шепа пясък. Без да се замислям се наведох, грабнах хавлията и я изтръсках енергично. С един замах се отървах от пречкащите ми се мравки и песъчинки. Бях достатъчно голям спрямо тях и го направих… и завинаги се отървах от антропоцентризма си. Не можем да причиним нищо на планетата. Твърде дребни сме. Планетарни мравки. С живот, колкото един времеви квант. Толкова за антропогенния въглероден двуокис и „причиненото” от човека „глобално затопляне”.

Става дума за пари.

За мноооого пари! Най-смешното, а всъщност – най-трагичното в цялата история е, че след като тазгодишната люта зима окончателно показа и на най-лековерните, че с мита за глобалното затопляне е свършено, цялата алармистка псевдоеко сган, ведно с гнусните международни бюрократи от ООН, САЩ, ЕС и прочее, изключително пъргаво се извъртя на 180 градуса и светкавично замени терминологията. Вече няма глобално затопляне, драги читатели, забелязали сте. Вече има „глобални климатични промени”. Нищо особено, разликата не е голяма нали! Какво значение има дали е затопляне, или захлаждане! Важното е климатичната истерия да продължава и големите пеликански гуши на манипулаторите да продължават да се пълнят с парички от нормалния човешки страх на милиардите жителите на земята.
Парички ли? – ще запитате вие, какви парички, нали ставаше дума за бъдещето на планетата? Да, ама не! Преди конференцията за глобалното затопляне в Копенхаген през миналата есен, завършила за наше щастие с грандиозен провал, евробюрократите бяха спастрили вече и програма как ще ни съдерат кожите чрез „глобалното затопляне”. Във връзка с така наречената амбициозна програма на ЕС „20-20-20” - целяща до 2020 г. да се намалят емисиите от парникови газове с 20% спрямо емисиите от 2008 г., делът на електроенергията, добивана от възобновяеми източници да се вдигне с 20% и да се повиши с 20% енергийната ефективност на икономиката, ще ви цитирам една прелюбопитна финансова схема публикувана в интернет сайта www.eko.com :
„Тъй като помощите и финансовите плащания (за борба със затоплянето, б. а.) ще идват от бюджета на Европа, какво означава това за България и българският данъкоплатец?
- "вноски" между  7 и 28 милиона евро годишно до 2012 г.
- "вноски" между  30 и 220 милиона евро годишно в периода 2012 - 2020 г.
Колко ще струва на България повишаването на дела на възобновяеми източници в родната енергетика до бленуваните 20%.? Оценките за това са противоречиви, но грубите първоначалните оценки  сочат цифри от порядъка на 10 милиарда евро.
Колко ще струва на България повишаването на енергийната ефективност на икономиката до по-ефективните  "20%"? Първоначалните неточни оценки сочат суми от порядъка на 3-4 милиарда евро.
Но какво означават за нас, обикновените данъкоплатци, тези цифри?  В най-лошия случай за 10 години България ще трябва да осигури 20 милиарда евро, което е по 2 милиарда евро годишно допълнителни харчове. Тези пари няма откъде да дойдат, освен под формата на допълнителен данък, каквото е положението в развитите европейски държави като Великобритания.Този непопулярен данък, който, ако горепосочените цифри са верни, ще изисква допълнително 500 лв. годишно от всеки работещ или средно по около 40 лева месечно”. Излиза, че само от малка България разните екоинституции, екопрограми, екоорганизации, екофирми, екобизнесмени, екополитици са намислили да смучат по 2 милиарда евро годишно!!!
Затова ни промиват мозъците, затова са тия истерични напъни по всички медии – това е грижата за бъдещето на планетата – загрижили се пеликаните за рибите.

Нещата изведнъж взеха много остър обрат, за който българските официозни медии естествено си замълчаха като пръдня в г. Това, което се случи, на запад тутукси нарекоха „Климатгейт“.
Конспирацията зад антропогенното (причинено от човека б.р.) глобално затопляне беше внезапно, брутално и по възхитителен начин изложена на показ след хакерска атака срещу компютрите на Климатичния изследователски център на университета на Източна Англия. 61 мегабайта конфиденциална информация бяха пуснати свободно в интернет. Когато четеш тези файлове – включващи 1079 електронни писма и 72 други документа – разбираш защо учените многознайковци в Климатичния изследователски център са треперели те да си останат строго охранявана тайна. Скандалът вероятно ще се окаже най-големият в съвременната наука. Тези имейли, разменени между най-видните учени, служещи на тезата за антропогенното глобално затопляне, вади на бял свят: истинска конспирация, престъпен сговор за „напомпване” на данните за затоплянето, незаконно унищожаване на неудобна информация и т.н. Възмущението в западните страни от скандалните разкрития беше толкова голямо, че макар официозните канали в САЩ като CNN, NBC и прочее да се опитаха първоначално да цензурират новината, след десетина дни се принудиха да я включат в емисиите си.
Това бе началото на края на глобалната измама с глобалното затопляне. Климатгейт доведе до категоричния провал на широко прокламираната конференция в Копенхаген. Разбира се, медийната истерия, щедро финансирана от западните държави и бюрокрацията на ООН продължава, но хората на запад се пробудиха. В Англия, където за реклама на политиката срещу глобалното затопляне се хвърлиха 9 млн паунда само държавна субсидия, скептиците след Климатгейт вече са мнозинство – 59 %. Джон Коулман, основател на култовия Weather Channel и най-попуряния синоптичен сайт в света www.weather.com, възнамерява да съди кликата на Ал Гор за реализирането на „най-голямото мошеничество в историята” – измамата с глобалното затопляне. Само за няколко дни към него са се присъединили над трийсет хиляди души, 9000 от които с титла „доктор”, включващи учени и експерти, които са изразили желание да се присъединят към съдебния иск.
Всичко започва от стремежа на различни учени в западния свят към получаване на по-големи субсидии за изследователските си проекти. Една група бързо се ориентира, че заплашителното звучене на въздействието на парниковия ефект върху бъдещето на планетата отваря бързо-бързо кесиите на донорите и започва да развива тази теза, непрекъснато увеличавайки исканията си и подкрепящи алчността си с поредица от добре манипулирани данни. В крайна сметка на тази скандална тема попада един напорист канадец - Морис Стронг – който през петдесетте години става мултимилионер в петролния бизнес. В края на шейсетте Стронг се намества в енвиронменталисткото движение, курирано от ООН. Сред идеите му, освен глобалното затопляне, е и превръщането на ООН в световно правителство. Във всяко негово действие ясно се виждат спекулативни цели. Накратко, Стронг е човек, който отлично знае как от всяко нещо да прави пари. Истинската му същност лъсва през 2005 г. по време на скандалното разследване на дейността на ООН „Петрол срещу храна” в полза на Саддам Хюсеин. Той е сред топ чиновниците от световната организация, уличени в едромащабна копрупция. За „услугите” му при реализиране на криминални сделки на корейската фирма „Тонгсун парк“ по тази програма е установено, че е получил чек за почти един милион долара. След този скандал Стронг се „оттегля” да живее и работи в ...Китай. В този момент се появява неговия наследник с нюх към правене на пари от „нищо” – бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор и групичката му, които виждат отлични възможности в глобалната търговия с въглеродни емисии, от които в момента трупат купища пари. Иначе, във видимия връх на айсберга, Ал Гор персонално прибира по $200,000 от лекциите си за глобалното затопляне, милион от Нобеловата си награда (която понастоящем няколко члена на Нобеловия комитет искат да върне), милиони от продуцирания си филм „Неудобната истина”.
Ще възкликнете, как е възможно в 21-ви век да се допусне процъфтяването на такава глобална шашма при изобилието на комуникации, при такава свободна обмяна на информация!? Точно поради същата причина. Модерните общества, тънещи в предъвкана, лесно смилаема информация, приемана почти единствено по пасивен начин, реално оглупяват. Самостоятелно мислещите индивиди се топят като тиражите на книгите. Нечетенето на книги води до затъпяване. В този процес основна роля имат медиите, които активно провеждат промиване на мозъци и непрекъснато насаждат страх със сензационните си кампании по всяка тема. Във века на демократично разпространяващата се информация всеки завършен дилетант се чувства длъжен да изкаже мнението си по всички обществено значими и незначими въпроси, без оглед на собствената му образованост и квалификация. На медиите не им е нужно друго освен да дирижират и направляват този процес, подхранвайки го непрекъснато със сензации и страх. В обществото на „хляб и зрелища” човекът престава да разсъждава и въоръжен с комата хляб, отпуснат му милостиво, хуква след всяка идея, масирано насаждана от медиите и губи здравословния си скепсис, отдавайки се на блаженството на стадния инстинкт. И тогава идва времето на мошениците – обикновени мошеници, мошеници-медиатори, мошеници-бюрократи, мошеници-политици, които много бързо се сдушват и с обединени усилия яхват човешкия страх и стадност и започват да извличат чудовищни печалби. Така се роди зловещият свят на матрицата, в която живеем. Свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда. А изглежда така, сякаш няма надежда. Но надежда има и тя се нарича световната мрежа интернет, надявам се, дори разисквания казус с Климатгейт го доказва. Това е вълшебната пръчица, която винаги може да ни изведе от затънтената гора на медийните измами. Защото успеят ли да ни я отнемат...

Вацлав КЛАУС, президент на Чехия, професор,  разобличи в книгата си „Синя, а не зелена планета” екоистерията за глобалното затопляне:
„Бъдещите поколения сигурно с лека насмешка ще се чудят, че в началото на ХХІ век развитият свят е изпаднал в паника от глобалното повишаване на температурата с няколко десети от градуса и се е замислял дали да се върне в прединдустриалната ера... Подходът на енвиронменталистите към природата е разновидност на марксисткия подход към икономическите закономерности, тъй като и те се мъчат да заменят естественото развитие на света (и на човечеството) с уж оптимално, централно или - както днес се казва - глобално планиране на световното развитие. Това не е възможно. Най-добрата околна среда за човека е свободата. Единствено и именно с нея трябва да бъдат измервани възгледите на енвиронменталистите и всичките им категорични искания. Поради това днешната дискусия за глобалното затопляне по същество е дискусия за свободата”.



В категории: Международна политика