Кървава диктатура поникна от оранжевата революция в Киргизстан

Автор: Пролетина Николова

Само за пет години доскорошният демократ Курманбек Бакиев възроди в страната си всичко онова, срещу което уж се бореше
В началото на декември 2009 година известният киргизстански журналист Генадий Павлюк получава примамливо предложение от някакъв си Фонд за развитие на международните отношения с ЕС и страните от Общността на независимите държави (организация, в която влизат част от бившите съветски републики). С него по телефона се свързва организационен секретар от фонда, който уж живее във Франция, и му обяснява на отличен английски, че високо цени професионалните му качества, които са били забелязани и в много държави от ЕС. Фондът издирвал именно такива журналисти, за да подпомага финансово техни проекти. Павлюк действително не е случаен човек. Той има славата на независим журналист, който не търпи цензура. Дълги години е бил кореспондент в Бишкек на руския всекидневник “Комсомольская правда”, а после основава киргизко издание на също руския вестник “Аргументи и факти”. Междувременно става кандидат на филологическите науки и сздава един от първите интернет-вестници в Киргизстан “Белият параход”.
Обаждането от фонда заварва Павлюк над работата по ново начинание. Той е решил да пусне на пазара нов вестник, който да информира хората в Киргизстан за онези събития, които официалните медии в републиката все по-често напоследък предпочитат да премълчават. От повече от година над правителствените средства за масова информация там тегне все по-сериозна цензура, много от независимите издания са закрити, а все по-малкото оцелели сред тях започват сами да се цензурират от страх да не бъдат затворени и те. В такава атмосфера решението на Павлюк да прави нов независим вестник буквално хвърля ръкавица към правителството и все по-авторитарния президент на Киргизстан Курманбек Бакиев. Още повече, че журналистът не крие, че в начинанието смята тясно да си сътрудничи с притиснатата в ъгъла опозиция в страната. От една страна управляващите в Киргизстан не искат подобен вестник, а от друга ще им бъде много трудно да го спрат, доколкото Павлюк е известна фигура и има контакти в Русия, Великобритания и САЩ, с които Киргизстан не би искал да обтяга отношенията си.
Така че предложението на фонда за помощ е добре дошло за един от малкото останали смели журналисти в Киргизстан. Гласът по телефона звучи повече от приятелски и предлага на Павлюк среща с ръководителите на фонда, на която да обсъдят бъдещата съвместна работа и начина по който вестникът му ще бъде подпомаган финансово. На самата среща щяло да стане подписването и на съответните документи за първия транш от 50000 евро. Уговорката е срещата да се състои на 16-ти декември в съседен Казахстан, където шефовете на фонда щели да имат и други срещи с представители на неправителствени организации от Централна Азия. Павлюк се опитва да потърси информация в интернет за този фонд, разпитва свои познати на Запад, но така и не научава никакви подробности за него. Същевременно обаждането му изглежда толкова сериозно, че притъпява всички съмнения. Още повече, че фондът поема разноските на Павлюк за пътя, наема му и стая в луксозния хотел “Казахстан” в бившата столица Алмати. На уговорената дата журналистът пристига в Алмати, настанява се в хотела, успява да се обади на свои приятели в Казахстан, с които се уговаря да се срещне на следващия ден. Около 14.50 в хотела го посещава неизвестно лице, което се представя за служител на фонда и му предлага да го отведе със служебна кола до мястото на срещата. Същата вечер тялото на Павлюк е намерено потрошено върху козирката на първия етаж на един от блоковете на ул. “Фурманов” в Алмати. Ръцете и краката му са здраво вързани, а на устата му има поставена лепенка. Журналистът е все още жив, но в кома и с тежки наранявания. Той е откаран в болница, където умира на 22-ри декември без да дойде в съзнание.
Разследването на казахстанската полиция установява, че Павлюк е бил хвърлен от шестия етаж на сградата. Апартаментът не е обитаван от никого и се е давал под наем. Неговите собственици изразяват удивление, че някой е успял да влезе вътре, защото ключове имали само те. Полицията ги държи под око, но и не намира доказателства за тяхно участие в убийството. В помещението е намерена ролката скоч, с който Павлюк е бил овързан. Първоначално се работи по версия, че той е станал жертва на местни бандити. Тя обаче е изоставена много бързо, след като се появяват свидетели, които разказват за причините на посещението му в Алмати. Смъртта на Павлюк предизвиква истински резонанс в почти цяла Европа и в Русия. Представители на различни правителства заливат киргизстанските и казахстански власти с настояване случаят да бъде разследван, а убийците – наказани. Единствено в няколко провинциални европейски държави, една от които е и България, не само че няма реакция, но за убийството не се знае почти нищо. Местните медии, улисани в отразяване на Бойко Борисов, пропускат всичко, случващо се в останалия свят.
Изтича почти месец от убийството, когато на 14.01.2010 казахстанският всекидневник “Време” разкрива, че Павлюк е бил екзекутиран от представители на секретните служби на Киргизстан. Полицията в Алмати установява, че за времето след напускането на хотела от телефона на Павлюк са направени няколко обаждания на лица, за които се разбира, че са офицери в тайните служби на съседната държава. Те също са се намирали на територията на Казахстан, но са го напуснали веднага след убийството в нощта на 16-ти срещу 17-ти декември, което е отбелязано на граничния пункт “Кордай”. “По време на разследването Алматинската полиция с удивление е установила, че хората, подмамили Павлюк в Казахстан, които след това са го и убили, или имат твърде наивна представа за възможностите на съвременната техника, или поначало са били уверени в собствената си безнаказаност - пише “Време”. Най-обикновена детайлна справка на обажданията в хотелската му стая и на мобилния му телефон е позволила да се стигне до цяла група от близо 20 предплатени мобилни карти на казахстански оператори, регистрирани с паспортите на служители на киргизските тайни служби. При това от тези номера е звъняно и в някои специфични ведомства и служби в Бишкек, вероятно, за да се отчете успешното изпълнение на поставената задача”. Вестникът обаче добавя, че въпреки огромния резонанс в региона и по света, това гръмко убийство се разследва с “твърде скромните силици” само на полицията в Алмати. “По наша информация нито МВР, нито Министерството на външните работи помагат за разплитането на случая”, отбелязва “Време”. И това е напълно разбираемо – Казахстан от години се управлява от друг несменяем известен азиатски диктатор Нурсултан Назарбаев, който макар и да не е забранил напълно опозицията и свободните медии в страната, редовно фалшифицира изборите и е направил управлението си на практика доживотно. При това положение той не би искал да помага за разкриването на убийство, извършено от друг свой колега по диктатура, защото се опасява да не разбуди позаспалото гражданско общество в Казахстан срещу себе си.
Само седмица след екзекуцията на Павлюк, бившата казахстанска столица Алмати обаче е разтърсена от ново жестоко убийство. 27-годишният киргизстански журналист Саят Шулембаев е открит заклан в квартира в града. Той е пристигнал в Казахстан, за да прави журналистическо разследване за смъртта на колегата си. По тялото на Шулембаев има следи от няколко намушквания с нож. Неговото убийство обаче и до момента не е разкрито.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) отбеляза тези дни, че насилието срещу журналисти в Киргизстан се е увеличило, напомняйки, че през последната година в централноазиатската страна бяха убити още двама журналисти, а седем бяха нападнати. В нито един от тези случаи извършителите не бяха разкрити. По ирония на съдбата обаче авторитарен Казахстан, в бившата столица на която киргизските тайни служби убиват журналисти, е член на същата тази ОССЕ. На всичкото отгоре в момента външният министър на Казахстан Канат Саудабаев е ротационен председател на организацията.
За българина, свикнал новините да съдържат преди всичко сакралното име “Бойко Борисов” или разни местни дребнотемия държавите Казахстан и Киргизстан сигурно му звучат абсолютно еднакво и далечно. Но само преди пет години - през 2005 Киргизстан се бе превърнал в символ на свободата за цял свят, след като там народът се вдигна на протест и извърши една от трите оранжеви революции на територията на бившия СССР (другите две бяха в Грузия и Украйна). Недоволството помете местния диктатор Аскар Акаев, бивша комунистическа номенклатура, използвал придобитата независимост на страната си, за да изгради семеен клан в управлението. След свалянето му президентският пост бе зает от лидера на опозицията Курманбек Бакиев, който обеща, че в тази страна никога повече няма да има диктатура, а свободата и човешките права ще бъдат основни ценности. Очаквано той спечели първите президентски избори след оранжевата революция. Само за четирите години, последвали революцията, бившият инженер от гр. Джалалабад демократът Бакиев се превърна в пълно подобие на предшественика си Акаев. С времето той придоби чертите на типичен азиатски сатрап, а Киргизстан се превърна в поредната страна със завршен авторитарен вожд.
В средата на 2009, тоест малко преди вота, Бакиев назначи лично предани хора на всички постове, от които зависи провеждането на изборите и за чието създаване като гарант на демокрацията той някога активно се бореше. Едновременно бяха прочистени от нелоялните журналисти всички държавните медии, което веднага се забеляза. Почти единственият останал независим вестник “Ош шами” получи по пощата писмо с куршум – красноречиво предупреждение. Месец преди изборите вече не остана нито едно средство за информация, което да се престрашава да публикува репортажи от проявите на опозицията. Телевизията пък громеше опонентите на Бакиев като лъжци и национални предатели – точно както комунистите в България са го правили в средата на 40-те години на миналия век, преди изцяло да забранят опозицията у нас. В резултат Курманбек Бакиев получи на изборите 90% от гласовете. Цифра, която го доближава до изборните резултати на другаря Живков. Веднага, след като бе преизбран на поста, Бакиев се зае да унищожи и малкото останала демокрация в страната, заменяйки я със семеен клан. Той назначи сина си Максим Бакиев за шеф на специално създадената за него Централна агенция за развитие, инвестиции и иновации. Братът на президента Жанибек Бакиев пък бе турнат да оглавява Службата за национална охрана. Другият си брат Марат назначи за посланик в Германия, а третият брат Адилбек Бакиев прати като търговско аташе в Китай. Всичко това се случи на фона на гръмки убийства и съдебни процеси срещу опоненти. Бившият съратник на Бакиев – доскорошният външен министър на страната Аликбек Джекшенкулов, който после оглави опозицията, бе арестуван по скалъпено обвинение в убийство и корупция. Лидерът на Зелената партия Еркин Булекбаев бе натикан в ареста по дело за нарушаване на обществения ред, задето участвал в опозиционен митинг. Малко преди да го арестуват от Киргизстан успя да избяга Едил Байсалов – лидер на Социалдемократическата партия. Депутатът от същата партия Руслана Шаботоева изчезна безследно, а по-късно тялото й бе намерено в селцето Байтик. Всичко това накара оредялата опозиция да се коалира в общ блок и да избере за свой нов лидер Исмаил Исаков, който стана министър на отбраната след оранжевата революция, но после подаде оставка, обвинявайки президента Бакиев, че въвежда диктатура. Исаков на свой ред обаче бе арестуван в началото на тази година. Прокуратурата го обвини, че като министър незаконно дал за временно ползване апартамент от фонда на министерството на сина си Руслан (по това време офицер от армията). Въпреки, че апартаментът е бил върнат на министерството веднага, след като синът е напуснал армията, съдът осъди Исаков на 12,5 години затвор и в момента той е в колония със специален режим. Синът му емигрира в САЩ, за да избегне участта на баща си.
След като бе убита и в прекия смисъл на думата независимата журналистика в страната, миналата седмица в Киргизстан бяха блокирани сайтовете на всички чужди издания на киргизки език: радио “Азаттик” (киргизката служба на радио “Свобода”), Би Би Си, “Гласт на Америка”, на независимите новинарски агенции за Централна Азия, базирани в Русия Фергана.ру и Центразия.ру и на всички руски медии. Въпреки, че Курманбек Бакиев внимава да не се скара със западните држави и с Русия, все пак се е решил на тази драстична стъпка, защото всички тези медии съобщиха, че италианската прокуратура е издала заповед за арест на руския икономист с американски паспорт Евгений Гуревич, когото той официално назначи за свой президентски съветник и който е голям приятел на сина му. Гуревич е обвинен за връзки с италианската мафия.

Текстове под снимките:
Снимка 1: Генадий Павлюк
Снимка 2: Вляво – 27.02.2005, малко преди да го свалят от поста бившият диктатор Аскар Акаев гласува на режисирани избори и побеждава с 90%. Вдясно – 24.07.2009, новият диктатор Курманбек Бакиев гласува за себе си
Снимка 3: 2005 година. Курманбек Бакиев (първият вляво) все още се бори за демокрация и е начело на оранжевата революция. Жената до него е Роза Отумбаева, която в момента оглавява социалдемократическата партия, след като досегашните й лидери бяха или убити, или са в изгнание



В категории: Международна политика