Засега кошницата на колоритната Татяна Дончева е празна, въпреки че напоследък доста поработи върху външния си вид на лидер. Станишев, колкото и да се дуе, вече е останал сам
05 Април 2010, Понеделник
В България има място за партия, която защитава пролетариата, но червените никога не са се интересували от него
БСП има много дълга история. Но едва ли днешното й състояние има аналог в нея. Столетницата е на път да се разпадне заради многобройните лобита в нея, които плетат интрига след интрига. Положението много напомня на това на СДС от 2001 г., когато Симеон се върна от Мадрид и отвя сините от властта. А докъде стигнаха те от там насетне вече е видно.
Сергей Станишев не подаде оставка през лятото на миналата година, макар че всеки достоен лидер на партия би трябвало да го направи след подобна изборна загуба. Двамата Руменовци също си намират начин да не изпуснат кокала - къде явно, къде по-тайно.
Автор: Найден Добруджански
Овчаров ту подава, ту не подава оставка като лидер на БСП-София и се мъчи да направи своето протеже Георги Кадиев лидер. Петков пък го играе човекът на президента Георги Първанов и първа шпага срещу ГЕРБ. Колоритната Татяна Дончева също се опитва да събере в кошницата си някое и друго парченце от левицата. Т.нар. ляво крило, начело с Янаки Стоилов много иска, но пък не му стиска да работи за реализация на амбициите си. На частичните местни избори в София лобитата дори влязоха в открита война. Тогава Станишев първо отхвърли, а после подкрепи кандидатурата на Кадиев за кмет. На което бившият зам.-министър на финансите пък отвърна, че такава подкрепа не му трябва.
Истината е, че проблемите на БСП започнаха не след последните парламентарни избори, а 4 години по-рано. На вота за НС тогава социалистите обявиха 82-та си мандата като голяма изборна победа. Не се посвениха да направят коалиция със сина на монархо-фашиста и с етническата партия ДПС. Така отблъснаха голяма част от най-твърдия си и сигурен електорат. Впоследствие управляваха така както си знаят - безогледна шуробадажанащина (пардон, другарство), откровени кражби и далавери. Както и да го погледнеш най-големите корупционни скандали в миналия мандат, като този за батко и братко например, бяха свързани с ресорите, за които отговаряше БСП. Когато световната финансова криза взе да достига до България социалистите обявиха, че тя няма да ни засегне, че сме остров на стабилност. Очевидно бяха доволни, че някой друг, а не те, ще се оправят с нея.
Но да оставим миналото. В настоящето БСП е жалка картинка. Вярно е, че новите управляващи от ГЕРБ вече 8 месеца не правят нищо друго, освен да се оправдават с тежкото наследство. Но и социалистите не правят нищо друго, освен да защитават прекрасното си управление. Елементарен поглед върху фактите говори, че ако управлението беше толкова прекрасно едва ли изборната загуба на БСП щеше да е толкова тежка. Съживяването на партията няма как да стане с похвални слова за провалилата се тройна коалиция.
Накратко - БСП вече не е партия, а няколко лобита, които нямат никаква идея как да излязат от незавидното си положение. И Бойко Борисов може да си разиграва коня колкото иска, защото реално няма никакъв опонент.
Такъв се опитва да го играе президентът Георги Първанов. Тази роля обаче никак не му отива, тъй като по конституция държавният глава олицетворява единството на нацията. И не трябва да бъде опозиция на което и да е управление. Освен това ако Първанов смята, че той е човекът, който ще освежи левицата, то той е или дълбоко наивен или тотално заслепен от двата си президентски мандата. За освежаване трябват нови лица, а Първанов е най-старата муцуна в левицата. Преди него е само Александър Лилов, но той отдавна не е в активната политика.
Изплуването на БСП може да стане само по един начин. Партията трябва да се превърне в истински защитник на наемния труд, а не да работи за интересите на червената олигархия. От партия, която защитава пролетариата в България винаги е имало нужда, особено пък сега, когато сме в сериозна икономическа криза. Само че това едва ли ще стане, докато начело на БСП стои един от наследниците на точно тази олигархия. А на "Позитано" 20 различни лобита си въртят интриги, достойни за френския кралски двор и перото на Александър Дюма.
Кое червено лоби ще надделее няма никакво значение. Защото докато трае борбата между тях може би просто няма да има партия, която да бъде оглавена.
