Или как лидерът на ДПС опитва да узакони криминалното си богатство, а Волен Сидеров стана част от финансовите машинации Между началото на I в. пр. Хр. и средата на I в. сл. Хр. римските легиони прегазват всички антични държавни формации около бреговете на Средиземно море. В тези държави Рим слага за царе представител на борещите се за власт местни аристократически фамилии, които предварително са се съгласили да сътрудничат стопроцентово. Този ред в Европа, Близкия изток и Северна Африка бил наречен от тогавашните историци Пакс Романа (Римският мир).
Автор: Найден Добруджански
Половината от 20 годишния преход у нас може да бъде определен с понятието Пакс Догана. Близо 10 години у нас на практика властта беше в ръцете ДПС и неговия лидер Ахмед Доган. Освен между 2001 и 2009 г., когато премиери бяха Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, Доган управляваше между 1992 и 1994 г. чрез правителството на Любен Беров. Като прибавим към това и факта, че президент винаги става този, който Доган каже и Пакс Догана придобива завършен вид. Доган много често е решавал кой да вземе властта измежду борещите се за нея разноцветни български политици и е получавал срещу това стопроцентово сътрудничество.
Последният скандал около огромният хонорар на лидера на ДПС от 1,5 млн. лв. за проекта "Цанков камък" е поредният красноречив пример как на практика функционира Догановият мир. "Минстрой холдинг" е един от наследниците на "Мултигруп". Тази групировка бе в разцвета си точно по време на Беровото правителство. По време на кабинета на Сергей Станишев холдингът взе да изплаща хонорари на човека, без чиято благословия едва ли щеше да съществува. Учебникарски пример за превръщане на политическа власт в икономическа и обратно.
В цялата история има комичен елемент, който всъщност е с трагичен привкус за нашето общество, което позволява да бъде управлявано от такива хора. Глашатаите на Доган ни проглушиха ушите, твърдейки, че той е голям специалист по хидроенергетика и дори има лаборатория в сараите в Бояна. В двореца на Доган в полите на Витоша могат да бъдат видяни бели пауни на зелени морави, оригинален турски хамам, работен кабинет, издържан в ориенталски стил, но не и лаборатория. А ако смесването на "Чивас ригал" с "Ред бул" има нещо общо с хидроенергетиката, то Доган определено е голям специалист в тази област.
Писмото на Доган до мадам В. също щеше да е много смешно, ако не беше тъжна илюстрация на отношенията медии-власт. С този бисер на епистоларната литература Доган на практика призна, че досега е плащал на определени журналисти. И понеже вече е престанал, те са започнали да го критикуват. В медиите Пакс Догана до скоро наистина повеляваше величаене на лидера на ДПС като най-големия наш политик. И някой от тях определено правеха това за пари.
Не може да се отрече, че до едно известно време Доган умееше да си придава вид на голям политик. Откакто обаче взе да мечтае да си купи летяща чиния неговата истинска същност лъсна. Лидерът на ДПС все по-често започва да си изпуска нервите. Мистериозната смърт на Ахмед Емин насред сарая определено го извади от равновесие. Факт е, че Доган е милионер в зелено, както самият той дори си е признавал. Само дето произходът на парите му е съмнителен и за това сега се опитва да си легализира богатството. Но подходът "консултантски хонорар за Цанков камък" издава несръчност, която никак не подхожда за човек, който определя себе си като голям играч.
На Доган обаче дори не му трябва да бъде изкусен в своите действия. Докато всички български партии са му дали като феодално владение смесените райони, той може да бъде сигурен, че винаги ще бъде сериозен фактор в политиката. "Атака" беше силен контрапункт Догановото дерибействане, но откакто Волен Сидеров пристана на Бойко Борисов националистическата формация скоропостижно загива. Стигна се дотам, че комисията за борба с корупцията в НС на едно и също заседание се занимаваше с далаверите на Доган за Цанков камък и с финансовите машинации на Сидеров със собствените му депутати.
Единственият светъл лъч е, че след двата мандата в управлението ДПС е мръсна дума и нито една партия не иска да се коалира с нея. А коалициите са единствения шанс на движението да се докопа до властта. В момента обаче то е в такава изолация, че скоро едва ли ще стигне до управлението.
