А след "съветите" на премиера, българските информационни агенции цитираха Ядранка Косор така: Получих силна подкрепа от България за присъединяването ни към ЕС
16 Април 2010, Петък
„Мъдрите съвети” на българския премиер към Ядранка Косор са христоматиен пример за дипломатическо невежество Бойко Борисов често прави дипломатически гафове, но последното му изпълнение с хърватски адрес е истински бисер в премиерската му биография. По време на еднодневното официално посещение в София на хърватския министър-председател Ядранка Косор той направи изявления, развеселили иначе сдържаните хървати. На съвместната пресконференция на „Дондуков” 2 нашият премиер заяви с възторжен тон, че България ще бъде силен защитник на Хърватия за по-бързото й присъединяване към Европейския съюз, без да й бъде налаган допълнителен мониторинг върху изпълнението на предприсъединителните критерии.
Автор: Велизар Енчев
Борисов изрази увереност, че Хърватия ще стане европейски член през 2011-та година и посъветва хърватския си колега да проведе нужните реформи в съдебната система. Ето съветът на Борисов към хърватския премиер:
„Направете си реформите сега, а не след като ви присъединят. Сега например хърватският народ е готов да се променя, да направи всичко, имате кауза - приемането в Европейския съюз, сега могат да се правят реформи. След като ви приемат, хората казват: „Нали ни приеха, сега какво още искат от нас". Така че съветът ми е сега реформирайте съдебната си система и започвайте да си създавате екипите за усвояване на еврофондовете след това".
Нека веднага направя важно уточнение, което в моя случай е задължително. Като посланик на България в Република Хърватия (1997-2002) опознах отблизо хърватската политическа, икономическа и етническа действителност. Като изключим тежките междуетнически противоречия (между хърватите и сръбското малцинство в Източна Славония), политическата картина в Хърватия е европейска, а икономическата действителност доближава страната до държави като Австрия и Португалия.
Средната работна заплата в Хърватия е около 600 евро, а минималната пенсия е 400 евро. Дори в най-тежките години за хърватите (по време на сръбската агресия през 1992 г.), стандартът на живот в републиката бе близък до австрийския. Заплатите на лекарите, университетските преподаватели и учителите никога не падат под критичните за хърватите 400 евро. Или ако трябва да съм точен – лекарите задължително получават много над 1000 евро, професорите рядко падат под 1200 евро, учителските заплати се движат около 700 евро, а полицаите отдавна се пребориха за минимална заплата от 600 евро. За доходите на държавните служители и военните изобщо не си струва да говорим или да ги сравняваме с българските им колеги. Това са два свята, които нямат допирни точки. Да си офицер в хърватските въоръжени сили е въпрос на престиж и никой не поставя под въпрос европейските им заплати, надминаващи 1500 евро.
На този фон е просто глупаво да се дават съвети на държава, която не бива да се учи от България, а направо трябва да бяга от нашите трудови доходи и от пенсионната ни система. Впрочем, преди десетина години хърватските пенсионери осъдиха държавата и я принудиха да върне нивата на пенсиите от югославско време, тоест от времената на Йосип Броз Тито. Когато понятието „югославски пенсионер” звучеше гордо.
Да не говорим за инфрастуктурата на страната, за нейната пътна мрежа и комуникациите, копиращи европейските стандарти. Що се отнася до хърватската съдебна система, тя наистина има проблеми. Но със сигурност индексът на корупция на хърватските съдии и прокурори е в пъти по-нисък от българския. Осъдителните присъди на уличените хърватски босове на организираната престъпност са по правило ефективни и не падат под десетина години. Вярно е, че съдебните процедури и там са тромави, но удължаването на делата с години е прецедент, а не практика.
Понеже е възпитана и с дълъг политически опит, Ядранка Косор не иронизира високопарните слова на Бойко Борисов. Тя мимоходом отбеляза, че правителството й се бори с корупцията и работи по подготовката на административния капацитет за усвояването на европейските средства след присъединяването на страната към Европейския съюз.
В началото на 2001 г. на работно посещение в Хърватия пристигна зам.-министърът на външните работи Владимир Кисьов. В качеството си на българския преговарящ с Европейския съюз той проведе консултации с хърватското външно министерство. Поради други ангажименти, не присъствах на целия преговорен маратон, по време на който Кисьов говорил дълго и обстойно. Но след няколко дни имах неофициална среща с един от хърватските заместник-външни министри и директно го попитах какво са научили от лекцията на нашия дипломат. Хърватският зам.-министър се усмихна загадъчно и ме попита: „Държите ли да ви отговоря откровено?” – „Естествено” - казах аз. - „Ние поканихме г-н Кисьов в Хърватия, за да разберем как преговаряте с ЕС и как да не повтаряме вашите грешки при преговорите...”.
Веднага ми стана ясно какво има предвид хърватския дипломат, но наивно попитах: „За какви грешки говорите?”
Отговорът му бе пределно откровен и болезнен за националното ни самочувствие. За хърватите било ясно, че бързото затваряне на преговорните глави с ЕС е добър ход за слабите ученици, които искат да влязат в евросъюза на всяка цена. Но за хърватската държава влизането в ЕС не може да бъде на всяка цена, отбеляза хърватинът. Загреб иска следното: Да нормализира вътрешните си проблеми със сръбското малцинство, да стабилизира отношенията със Сърбия, Босна и Херцеговина и Словения, да вдигне още стандарта на живот, да осигури по-динамично развитие на селското стопанство и туризма, за да е конкурентен на европейските партньори. Едва след това ще се пристъпи към отваряне на преговорните глави. Но тогава Хърватия ще е в по-силна позиция и Брюксел няма да поставя тежки условия.
С две думи: хърватската дипломация се консултираше със София, за да види, като на рентген, глупостта на нашата страна в преговорния процес с ЕС и да не повтаря българските грешки.
Изпратих подробна информация за този разговор на МВнР, правейки горния коментар. Както по-късно разбрах, дипломатическата ми информация била посрещната с недоволни гримаси в София. Десетина години по-късно имам чувството, че в българското правителство продължава да владее атмосферата на непогрешимост и пълна убеденост в блестящите ни европерспективи.
След като жертвахме АЕЦ „Козлодуй” и затрихме ядрената си енергетика за години напред, след като затворихме евроглавите „Екология” и „Земеделие” по най-неизгодния за нас начин и след като сме шампиони по неспособността да усвояваме еврофондове, днес премиерът Бойко Борисов има смелостта да раздава евросъвети на хърватите.
Ако не беше тъжно, можеше и да е смешно. Затова в този случай чувството ми за хумор изневерява. И сериозно се питам: Нашият премиер готви ли се за срещите си с премиерите на европейските държави? И получава ли предварително поне кратка политико-икономическа справка от българското МВнР както за съответната държава, така и за нейните лидери?
Бъдете сигурни - отговорите на двата въпроса ще ни бъдат спестени от иначе словохотливия ни премиер. Затова си отговорете сами. Май още три години ще трябва да си говорим сами.
