Политическите ни лакеи и папата

Автор: Стоян Георгиев

След като ни представиха в Страсбург като турска тоалетна, след като развилнели се цигани раздраха националния ни флаг и се гавриха с костите на героите ни, след като срещу един български граничар беше заведен срамен процес, затова че бе изпълнил служебния си дълг, след никненето на джамии и минарета у нас и провеждането на разни мюсюлмански симпозиуми, дойде ред и не прочутите ватикански йезуити да ни покажат своето презрение към Бойковите лакеи, както и към неговото блюзолизничество и угодливост.
На един от най-святите за всеки българин ден – 24 май, пред един от най-святите ни гробове – този на Константин Философ, приел монашеското име Кирил малко преди смъртта си, наглите католически йезуити нарекоха нашия премиер „премиер на Македония”, а националния ни флаг обърнаха наопаки. Толкова ли са непросветени светите отци, та не знаят тези елементарни неща? И то във Ватикана, където има хиляди ръкописи и където традициите на схоластиката едва ли биха допуснали подобни „грешки”. Но така им се полага на нашите овчедушни политици, като са се втурнали да целуват ръка на папата, сякаш е някакво светило. Защото не знаят горките, че католицизмът е секта и отклонение по отношение на Православието и че винаги е бил една отвратителна за човешката природа теокрация. Нека да попрелистят отново „Осъдени души” на Димитър Димов, ако не друго, та малко поне да им светне пред очичките.
Соломон Паси въведе този тъп обичай да падаме в нозете на папата, сякаш си нямаме православни църкви и свещеници. За него е разбираемо, защото е евреин. Но евреи ли са нашите политици? И с какво ни е помогнала на нас, българите, католическата църква? Та нали рицарите-кръстоносци разграбиха Константинопол и техните зверства и издевателства над православните християни бяха спрени единствено от великия ни цар Калоян в битката край Адрианопол през 1205 г.? Та нали кръстоносците, подкокоросани от алчните си папи, изгориха 26-те Зографски мъченици в българския манастир „Свети Георги” на Атон през 1284 г.? Ами около атентата срещу папата през 1981 г. колко кал беше хвърлена по родината ни? Нима не знаят тези факти нашенските диванета, та ходят пак да се лигавят пред папския престол? Да не говорим за хилядите жертви на Инквизицията като Джордано Бруно, Ян Хус, Жана д’Арк, Савонарола, на които е била забранена всякаква свобода на мисълта и вярата. Да не забравяме и безсмъртните страници, посветени на цезаропапизма в „Легенда за великия инквизитор” на Достоевски, както и изпълнения с осъдени на вечни мъки висши духовници „Ад” на Данте. Защото Ватикана и днес е разсадник на заблуди и ереси, но нашенските невежи политици не смеят дума да обелят за това. Наскоро папата определи с енциклика* параметрите на ада и кой ще влезе в него, така както на времето неговите хитри предшественици са опрощавали греховете на миряните срещу индулгенции*. Невероятно, но факт!
Та нали за Ватикана Иван Вазов написа едно от най-хубавите си стихотоворения, което завършва така:
Летяха векове. Борците смело
вървяха, мряха в бой велик,
при всяка нова стъпка, мисъл, дело –
сè тоя див подземен вик.
О, Ватикан, виж, грее светлината!
Като връх на всичко Бойко Борисов ни съветва да не реагираме на гафовете на Ватикана, за да не си развалим достлука с йезуитите. Ами какъв му беше учителят, какъв е той? Тодор Живков казваше: „Да се снишим, за да мине бурята”; неговият бодигард мърмори същото: „Правете се, че роси росица, когато ви плюят. Неудобно е да се сърдим за това”. Щом му е неудобно да се сърди, то защо същият този поплювко, когото медиите представят едва ли не за Мойсей, нарича народа си „лош материал” и даже му хвърли в лицето, че взимал големи пенсии и заплати. Що за цинизъм? Като мразиш народа си, защо си се втурнал да го управляваш? Само и само да осигуриш безметежното живуркане на своята политичска класа – на лакомата и безскрупулна олигархия! Защото напоследък розовият балон на демокрацията започва да се пропуква и всички сладникави приказки от 20 години насам, сиропирани с права и свободи, се оказаха удобен параван за мракобесието и благоденствието на едни за сметка на мизерията и невежеството на други. Спорадичните новини за благодеяния и благотворителност са само прах в очите на хората, които живеят все по-зле, все по-отчаяно и все по-тъжно. Защото лъжата, с която ги упояваха досега демократичните манадарини*, вече изветря и в техните налудничави мантри могат да вярват само ограничени, изперкали и глупави нещастници.
Необходимо е народът отново да удари с юмрук по масата на историята и да каже, че иска да живее човешки и да се управлява по нормални закони, защото „святата република” на Левски днес се е превърнала в продажна куртизанка на мутри и разбойници, защото Захарий Стоянов се оказа напълно прав, като твърди, че „патриотизъм и богатство са неща несъвместими”, защото нашите възрожденици бяха хора бедни, но честни, заложили имуществото и живота си за отечеството, а днешните неофашистки въшки лазят по народната снага и смучат кръвта й до умопобъркване.



В категории: Политика , Коментари