в прокуратурата. Защото тя също е част от тази съдебна власт, която вече месеци е сочена от правителството като основен виновник за всичките му несгоди в борбата с престъпността.
Че съдебната система е нереформирана е ясно за цялото българско общество, но онова, което като че ли все още убягва на управляващите е, че от обвинителите зависят осъдителните присъди. Те са господари на досъдебното производство и те трябва да подсигурят уличаващи свидетелски показания и доказателствата. Не съдът. Той само преценява. И ако при категорично доказана вина пак постанови оправдателна присъда – значи наистина „Октопод”-ът е замесен. Но, за да влезем в този сценарий, хората в червените тоги първо трябва да си свършат работата. А това се случва рядко, затова и осъдителните присъди по знаковите дела са толкова малко.
В емблематичен пример за това очаквано се превърна и процесът срещу Маринови. Още, докато те излежаваха първоначалния си 72-часов арест в края на октомври 2005 г., в прокуратурата вече потриваха доволно ръце и с охота обясняваха пред медиите как имат показанията на анонимен свидетел, член на бандата за поръчкови убийства, сформирана от двамата братя. Загадъчно твърдяха, че между Маргините и трите им набелязани жертви Иван Тодоров-Доктора, близкия до ТИМ финансист Никола Дамянов и ексшефа на Първо ГУ на ДС о. з. ген. Любен Гоцев имало „зависимости” и допирни точки, които да докажат мотива за готвените покушения. Дори се стигна до хвалбите на предишния премиер Сергей Станишев пред Брюксел, че Маргините едва ли не вече пътуват към затвора. Така, малко по малко, делото срещу двамата братя бе натоварено с повече очаквания, от ЕС и от обществото, отколкото обвинението можеше да понесе.
Едва ли вече някой си спомня думите на бившия министър-председател Иван Костов, който още тогава коментира ареста на Маргините доста сдържано. В свое ТВ интервю той сподели, че за крайния успех на подобен удар срещу бившите силови структури е необходимо „наличие на едно много силно досъдебно производство, на много интелигентно, решително, смело, и компетентно следствие и прокуратура. Такива за съжаление в момента в България няма. И аз много се притеснявам, че това пак ще бъде някаква пара, която ще се изпусне в свирката.” Очевидно е, че Костов доста добре е предвидил хода на историята по този казус, само че преди 5 години той още не бе възвърнал старата си популярност, а нуждата от отчитане на знакови арестанти пред ЕС пряко застрашаваше влизането ни в съюза. Затова и прокуратурата нямаше право на песимизъм.
И така образцовият процес срещу мафията, който трябваше да се превърне в своеобразен реванш на държавата срещу мутрите след 15 години безнаказаност, бе поверен на
образцови прокурори – Николай Кокинов и Роман Василев.
И двамата израстнаха по време на делото, като първият стана шеф на Софийската градска прокуратура, а вторият – неизменното лице на закона, водещо показните акции на МВР и ДАНС. Но хода на делото остави един горчив привкус сред аудиторията, която го следи, че кариерното им изкачване се получи не заради, а въпреки този процес. Защото обвинението, изградено от двамата издишаше поне по два основни пункта – свидетели и мотив.
Според тезата на прокуратурата, скрепена само чрез показанията на добре познатия в столичния кв. „Люлин” маргинален бандюга Велин Добрев, Маргините искали да убият Доктора, за да му вземат цигарения бизнес. Финансистът Дамянов пък бил заел на техен приятел 400 000 паунда, които си искал обратно и те трябвало да уредят въпроса. А о. з. ген. Гоцев пречел на бизнеса на братята като давал съвети на конкурента им от СИК Младен Михалев-Маджо и затова трябвало да бъде ликвидиран. И въпреки че подобни мотиви звучат доста несериозно, все пак можеше да се стигне до успех, ако някой от посочените в обвинителния акт хора бе потвърдил поне косвено този сценарий. А това не се случи.
Първата „мишена” на Маргините – Доктора,
бе показно разстрелян в София през февруари 2006 г., докато те бяха в ареста, а съдът безуспешно се опитваше да даде ход на делото им заради различни здравословни проблеми на адвокати и подсъдими. Така вместо Тодоров, в залата като свидетел бе призован адвокатът му Георги Георгиев. Той чистосърдечно обясни, че познава Маринови още от 90-те години и никога не е чувал да са имали проблем с клиента му. Обясни и, че според него те нямали интерес към цигарения бизнес и не са търсели Доктора, за да му предлагат съдружие. Последваха показанията на втората евентуална жертва на бандата – Никола Дамянов. Година преди да почине от инфаркт той заяви, че нито познава братята, нито някога е имал вземане-даване с тях, но си спомни, че е давал заем от около 200 000 паунда на оръжейния бизнесмен Петър Попов. Тук се появи и единственият лъч надежда за обвинението, тъй като тъкмо Попов е близък с Маргините и нещата можеха да се навържат. Но не би.
Дамянов обясни, че заемът вече е върнат с лихвите, а след него и самият Попов разказа, че парите му трябвали за сделка с противогази в Ирак, която пропаднала и затова забавил издължаването си. Най-интересната част от показанията му бе, че успял да изчисти задълженията си към Дамянов с помоща на следователя по делото Андрей Цветанов, който посредничил между двамата. В последствие това не бе опровергано от разследващия и се оказа, че той е спомогнал за разпадането на един от и без това съмнителните мотиви за трите покушения. Ескшефът на Първо ГУ на ДС също не помогна на обвинението, като отрече да е съветвал Маджо как да върти бизнеса си. За готвеният срещу него атентат призна, че е
бил предупреден от „двама генерали в МВР”,
като години по-късно от биографичната му книга стана ясно, че това са бившите шеф и зам.-шеф на НСС Иван Чобанов и Иван Драшков.
Надеждите на прокуратурата да извлекат нещо поне от бившите съдружници на Маргините в СИК Румен Николов-Пашата и Маджо също рухнаха безславно. Първият отхвърли тезата на обвинението, че е срещнал бизнесмена Попов с братята, за да планират покушението на Дамянов, а вторият категорично отрече да е бил в лоши взаимоотношения с тях, с което допълнително разсея връзката му с проектоубийството на о. з. ген. Гоцев. Въпреки това Кокинов и Василев не спряха да опитват и в края на процеса намериха още двама „ключови” свидетели. Единият – приятел на убития през януари т. г. Боби Цанков, а другият – тайнствен приближен на Маргините с прякора Мравката. И двамата обаче направиха за смях прокуратурата, след като отрекоха някога да са виждали Маринови. Още по-малко пък да са чували за готвени от тях убийства.
Така показанията на Велин Добрев останаха единствената мъглява следа за вината на двамата босове от СИК, която обаче не получи своето потвърждение от никъде. Освен от обясненията на друг от подсъдимите Бисер Илиев-Били Лъжеца, който разказа как е обикалял с Добрев по адресите на трите „мишени”, но така и не се стигнало да стрелба. Но благодарение на показанията му бе изяснена само връзката на останалите подсъдими Иво Карагеоргиев, като посредник и Стефан Рангелов и Веселин Тошев, като участници в групата. Затова и логично четиримата получиха присъди. Но никой не призна, че е получавал поръчка от Маргините.
Сега на прокуратурата й остава да продължи с опитите да намери доказателства, които да свържат бандата с нейните поръчители или да се примири с провала. Лошото е, че ако по същия начин са сглобени и другите две все още висящи дела срещу Маринови – за поръчителство на убийството на Цанков и за организиране на банда за продажба на дрога заедно със Стефан Бонев-Сако, комичните развръзки за обвинението предстоят. А нападките на Цветанов все повече ще се засилват. Докато някой не му каже, че за да имаш присъди трябва да подготвиш обвинението си по-добре, а не да си правиш Специализиран съд за борба с организираната престъпност, в който да влязат само удобните за властта съдии.
