20 август, 2009 година. В 12.30 часа пътят към Сарафово потъва в кръв. "Пежо Партнер", управлявано от 28-годишният Калоян Пеев от Поморие, търговски представител на винзавода "Черноморско злато", се врязва в старото рено на семейство Славови. В колата пътуват петима души, сред тях и 10-годишно дете. Зад волана е 62-годишният Койчо Славов, до е седнала съпругата му Желязка - на 57 години, а отзад се возят брат й Благомир, жена му Карамфилка и внукът им Кристиян. Семейството пътува към дома си, когато в далечината се забелязва червеното пежо. Возилото лети към тях с бясна скорост. Славов прави опит да избегне сблъсъка, но ударът е неизбежен. При максимално допустима скорост в този участък от 60 км/ч, километражът на пежото показвал близо 120 км/ч.
Специалистите са категорични, че ако Калоян беше спазвал ограниченията, кървавата веднета на пътя е можело да бъде предотвратена. След удара от колата на Славови остава само скрап. Ламарините смазват тялото на Койчо, лекарите правят всичко възможно да го върнат от ония свят, но сърцето му не издържа. Шуреят му Благомир Чиликов издъхва от черепно мозъчна и гръдна травма. Оцеляват само жените и детето, макар и с тежки травми. Малкият Кристиян е със счупен ляв крак и седалищна кост. Баба му Желязка се спасява по чудо, след като едно от ребрата й, счупено след удара, пробива белия й дроб. Карамфилка е със счупен таз.
25 юни, 2010 година. 09.30 часа. Минали са 11 месеца след трагедията. Оцелелите след катастрофата все още преживяват кошмара от фаталния четвъртък. "Онзи миг, когато колата полетя срещу нас, още е пред очите ми", разказва Желязка, загубила в касапницата на пътя съпруг и брат. Жената пристигна в Бургаския окръжен съд заедно с близките си, за да присъства на процеса срещу Калоян Пеев, който бе ангажирал за защитата си един от най-видните бургаски адвокати Йордан Дичев. Думите на юриста към роднините на двете жертви сащисаха присъстващите в залата: „Нека близките направят един благороден жест. И да приемат условната присъда“. Той предложи споразумение и помоли за снизхождение с аргумента, че... служебните ангажименти на клиента му изисквали той да шофира, иначе нямало как да изкарва прехраната на семейството си.
Казват, че великодушието надвива страданието. Тази християнска добродетел изповядват и Славови. Те не искат разплата, нито мъст. Не искат да печелят кървави пари от смъртта на най-скъпите си хора. И без възражения, някак си примирено, приемат предложението на адвоката на безрасъдния шофьор, отнел два живота, да бъде осъден условно на 2,8 години. Дали тяхната прошка е по-справедлива от наказанието на виновника няма как да разберем, но пък времето ще покаже дали точно тези фиктивни присъди не внушават на камикадзетата по пътищата чувство за безнаказаност.
