Не е известно какво е накарало Вергилий да нарече Родопите „Планина на изкуплението”, но посещавайки руините на свещения град Перперикон, човек неизменно се пита кога българската държава най-сетне ще изкупи греховете си към родната археология.
Десет години след старта на разкопките в хълма над река Перперек на 15 км. североизточно от Кърджали, обектът предоставя все още първобитно преживяване за посещаващите го туристи. Единствената цивилизована инфраструктура тук е просторният паркинг в подножието му, на който ти взимат едно левче, още преди да си спрял
двигателя на возилото си.
Оттам нататък минаваш покрай вехти навеси, приютили под себе си примитивни сергии, предлагащи еднообразни сувенири от рода на минерални друзи и бижута от полускъпоценни камъни, изровени из Родопите, както и несметно количество вкаменелости на омонити, които местните събират наесен с чували от близките ниви, след като бъдат изорани и дъждовете щедро оголят фосилите сред буците пръст.
По-настойчивите търговци пресрещат туристите още в началото и успяват да ги убедят, че няма как да минат без карта, указваща разположението на различните разкрити обекти, най-евтината от които струва поне 5 лв.
След това ти „презентират”, както се изрази един от най-отворените продавачи, десетките издания на Николай Овчаров – кое от кое по-пълни, по-богато илюстрирани и естествено по-скъпи. И все пак доста по-тънко излизащи от това да платиш на екскурзовод нечуваната за страната такса от... 30 лв.
Входните такси за археологическия комплекс и тези за екскурзоводите са определени от Общинския съвет в Кърджали и се отчитат в размер на 100 % в касата на общината, като е гласувано „дефинансирането на Исторически музей-Кърджали в размер на 50 % да се случва в последствие и съгласно решение на ОбС от 31 май т.г. средствата бъдат изразходвани за подобряване на инфраструктурата, рекламната и изследователската дейност на историческите паметници”.
От жената, която продава входните билети – по 3 лв. за възрастни и 1 лв. за ученици и студенти, научихме, че уж за тази година кърджалийската община щяла да отпусне цели... 40 000 лв. за Перперикон, но засега от тях няма и помен. А ежегодно, особено в последните две години, този обект е посещаван от повече от 200 000 туристи и интересът към него нараства непрекъснато.
Всеки може да направи сметката колко пари влизат в хазната на Община Кърджали. Ала за наш срам, дори няма изградена все още най-елементарна будка за събирането на таксите за вход. Сега посетителите броят парите на една женица, застанала край малка масичка, свряна под сянката на гъстия храсталак в началото на прашната пътека, водеща към входа на археологическия комплекс.
Икономисани са средства и за направата на елементарни указателни табели – като изключим няколко избелели и прогнили дъсчици, сочещи „Към двореца” и „Към акропола”. Ако човек реши да хване пътеката през гората, извеждаща го до водохранилището например, ще трябва да се ориентира единствено по избелели червени стрелки, мацнати тук и там по камъни и стволове на дървета.
Ще разбере, че е попаднал на водосборното съоръжение, единствено ако открие фотоса му из някой от закупените пътеводители. В повечето карти то дори не е отбелязано, тъй като е открито сравнително скоро, а маршрутите в тях са отпечатани преди няколко години.
Прави неприятно впечатление и друго. В пътеводителите на проф. Овчаров и неговата съавторка от кърджалийския музей Даниела Коджаманова – състудентка на президента Първанов от историческия факултет, илюстрациите са под всякаква критика – повечето нефокусирани и неясни. Но се оказва, че за да не се харчи за професионален фотограф, титулувания като българския Индиана Джоунс професор е пробутал фотографии, правени... от самия него. С което е прилапал още хонорари.
Не случайно местни хора коментират, че когато се появил за първи път на разкопките, бил облечен с доста вехти дрехи, за разлика от сегашните си изискани одежди. А иначе участващите в археологическите лета хорица от околността, така и не са получили всичките пари за работата си из камъняците.
Преди време по програма фар, проект BG 2006/018-387.03.04 трябваше да започне изграждането на Туристически център „Перперикон”, като за целта бяха отпуснати средства в размер на близо 2,5 милиона евро. След официалната първа копка през юни миналата година, в подстъпите на комплекса сега има изградена една защитна ограда, увиснала заплашително на места, а зад нея – 30-метров изкоп, понастоящем пълен с вода.
Тук до 2011 г. трябва да бъде построен и музей, в който да бъдат излагани намерените при проучванията находки, а също и амфитеатър за организиране на различни прояви. Говори се, че се предвиждат и възможности за 3D прожекции, които ще представят древните обекти на хората, за които изкачването до тяхното място представлява непреодолима трудност.
Най-парадоксалното в момента е, че достъпът за хора с инвалидни колички е безплатен! Това наистина е много щедър почин, стига да беше дори теоретично възможно хълмът да бъде изкачен с инвалидна количка. А проект за изграждането на рампи за тази цел, датира още от времето, когато културен министър бе Стефан Данаилов. Тогава дори битуваха идеи да се търсят възможности за разглеждането на древните руини... от въздуха!
Днес обаче и най-елементарните пътеки не са направени като хората, а и не се знае кога ще стане това, тъй като засега проектът по програма ФАР е дълбоко замразен. В същото време сред колегията битува мнение, че осъществяването на подобен грандиозен замисъл ще се окаже фатално за лесно трошащите се тукашни скали.
По-страшни обаче са поразиите, които екипите, водени от вездесъщия проф. Овчаров, са нанесли на уникалния комплекс. При положение, че има изискване реставрационните работи да бъдат извършвани с материали, възможно най-близки до автентичните, които са използвани на съответния обект, посетителите на Перперикон се натъкват на цели петна от замазки, направени с най-обикновен днешен сив цимент.
На Татул дори директно са лепнали ИТОНГ върху пирамидалната скала в центъра на светилището. Къде са в случая специалистите от Министерство на културата, които съгласно Закона за паметниците на културата и музеите са длъжни «да упражняват контрол върху състоянието, консервацията и реставрацията» на културните паметници и в случай, че установят нанасянате на вреда, следва да прекратят вясакви по-нататъшни изследвания.
Отговорът е повече от елементарен – те просто „не виждат“ нищо нередно, защото пред погледът им се изпречва чадърът, който състудентът на Овчаров – българският президент Първанов, е опънал над колегата си от университета.
Миналата година из медиите се разлютяха доста страсти покрай разкопките. Ст. н. с. Стефанка Иванова от Националния археологически институт при БАН обави, че следствие на археологическите дейности в Перперикон и Татул са настъпили «непоправими разрушителни процеси».
Това потвърждават и резултатите от създадените през 2006 г. и през 2008 г. комисии, отчели сериозни слабости в дейностите на двата терена, като неправилно водене на научната документация, методически нарушения при теренното разкриване, неточности в датировката и пр. В статията си "За отговорността на археолога" колежката на Овчаров изтъква, че "В археологията, както и във всички науки, отдавна е минало времето на пенкилер специалистите.
Тяхната популярност в българското медийно пространство през последните години най-вероятно се дължи на феномена.... чалга археологията". Сдобилият се покрай Перперикон с непресъхваща медийна слава професор пък отвърна, че това черна пиар кампания срещу него и екипа му от „едни възрастни госпожи от института“ (нещо като феодални старици може би) и отхвърли тези обвинения, без обаче да представи каквито и да било оневиняващи го становища на тези комисии.
Въпреки че на насрочена през 2008 г. пресконференция от Института по археология при БАН журналистите бяха запознати със заключението на специалистите, че: „прекомерното медийно рекламиране е изместило качественото научно изследване”, в пресата не изтече нито една лоша дума за Овчаров, дори повсеместно се разтръби, че проверките не са установили никакви нарушения при разкопките.
И това не е учудващо – колеги на професора са разбрали от свои познати вестникари, че им е наложена забрана да се пише срещу него. Нещо повече – имало спуснати директиви поне веднъж седмично обществеността да се информира, че българският Индиана Джоунс пак е намерил нещо.
Не случайно, подобно на охлюви след напоителен дъжд, масово плъзнаха слухове, че самият той подхвърля различни артефакти из обектите, а после ги открива уж най-случайно. „Че това си е живата истина. Така си поддържа имиджа“ - потвърди тези легендарни приказки д-р Стефанка Иванова от БАН.
Нейната колежка проф. Ана Радунчева, която от 30 години следи ставащото на хълма над Перперешка река, пък е потресена от наглото и безпочвено погърчване на името на комплекса, което по принцип идва от хидронима Перперек дере. Цялото местно население от незапомнени времена нарича тази местност Перперек.
Но незнайно защо, през 2004 г. проф. Овчаров решава да кръсти археологическия комплекс Перперикон. Е, добавил едно нищо и никакво окончание, ще кажат повечето хора, какво толкова?! Но именно това окончание интерпретира името като от гръцки произход, което не почива на никакви исторически извори.
Така професорът изкарва Перперикон, че е античен град, какъвто по принцип няма и никога не е имало – нито тракийски, нито гръцки, нито римски. А покрай това археологът така развихри фантазията и пиар уменията си, че дори успя да натрапи теорията си, че това е така търсеното прочуто светилище на тракийския бог Дионис, в което Александър Македонски се бил допитал до проницателите преди да потегли към Мала Азия! Никакви сведения не потвърждават това негово твърдение, но пък хората се вързаха на сензацията.
Както лапнаха въдицата и за намерената от Овчаров „първа лоза, от която Орфей пил вино“ - същата, дето сега се извива в двора на кърджалийския музей. Миналата година, за разнообразие, археологът порови и във Велико Търново, където пък откри някакви принцеси – уж български, пък с византийски накити. Карай да върви! Шум да се вдига!
Както е тръгнало, човек неизбежно си задава въпроса, ще се превърне ли Перперикон в поредния медиен балон, издигнал до нечувани висоти поредният нашенски Индиана Джоунс, опитващ се да му нарочи славата на „Европейския Пачу Пикчу“, както го титуловат някои. Или ще си остане златна мина, пълнеща само джобовете на медийните археолози, които го експлоатират с многотиражни книжни издания и реставрационно-разрушителни мероприятия. Предстои да разберем. Засега Родопите остават, както е казал безсмъртния дядо Вазов „една Шекспирова драма, оживена от перипетии и постоянно менливи декорации".
Проф. Ана Радунчева:
Тъжен спомен за изгубения Перперек
„Консервацията на Перперек е много слаба, хвърлени са много пари за нещо, което вече се руши. Както са подкопани всички зидове – и средновековните, и тракийските, те рано или късно ще рухнат. По-страшното е, че хората стъпват навсякъде. С всяко невнимателно стъпване, скалите се рушат и светилището ще е напът да се изгуби. От времето, в което аз съм тръгнала на Перперек – повече от 30 години, досега маса неща се унищожиха. В тронната зала на големия дворец (или по-точно Големият храм-светилище, както аз го наричам) има един трон с два лъва на облегалката му. Там имаше едно същество, седнало на този трон, което се вижда много добре на старите снимки, документирано е прекрасно, и което има паралели в стенописите на Чатал Хююк в Анатолия (Анадола) от VІІІ хилядолетие – най-запазеният открит засега неолитен град. Днес вече го няма, но хората не са виновни – всеки отива и сяда да се снима в трона.
Да не говорим, че същият този дворец/светилище, имаше отгоре още един пласт от плочи – още една настилка, която непонятно защо бе демонтирана. В неговата пък най-източна част съществуваха скални фигури високи 3,5 м., от които сега няма и помен. Те са напълно обезглавени и сега е запазен само единия крак на един от идолите и една част от седналата фигура. Това бяха праисторически идоли, които помагаха за датировката на комплекса. Последните ми снимки оттам са правени една година преди Овчаров да се заеме с разкопките, и само за един сезон, още на следващата година, идолите бяха унищожени. Добре, че съм запазила тези фотографии, за да се види, че наистина е имало такова нещо.
Ако имаме нещо, с което да се гордеем в Европа, тези скални светилища са нашият най-голям принос във формирането на духовната култура на Стария континент. Подобни образци се откриват и в Гърция, и в Мала Азия, но у нас те са страшно много. Само в Община Момчиловград са вече над 120 – там е и най-гъста мрежата от тях. Иначе са пръснати из цялата планина. Цялата Свещена планина Родопите е изработена от човешка ръка“.
