- Г-н Симеонов, групата „Независими“ в Бургаския Общински съвет съществува вече осем месеца. Можем ли да кажем, че това е един нов политически проект? Какво е неговото бъдеще?
- Не мога да дам такова определение – за нов политически проект, макар че вероятно от обществена гледна точка това е така. Нашата група е втората по големина в Общинския съвет и има много сериозно въздействие в него, но и извън него. В много отношения ние не се ограничаваме до територията на Община Бургас. В отчета,
който направихме (във вторник – б. а.), вие видяхте, че имаме участие в много национални каузи. Доказахме, че сме патриоти, че сме националисти. Нашите цели и нашата работа в никой случай не може да се каже, че са ограничени само в регионален план. Въпреки всичко, на този етап би било пресилено да се говори за нов политически проект, поне не такъв, какъвто се схваща от казионните политици и медии в България. Дали ще стане някакъв политически проект, както обичат да говорят политолозите, дали ще бъде чисто и просто едно движение - не знам, но ще ми се да вярвам, че все повече хора ще се присъединяват към нашата твърда, категорична, патриотична позиция и ще издигат за свое знаме и за свое верую достойнството на България и борбата за интересите на българските граждани у нас и по света.
- Не закъсняхте ли с исканата оставка на зам. кмета на Бургас Костадин Марков? Информациите за негови далавери излязоха още преди половин година.
- Не мисля, че сме закъснели, тъй като бе необходимо да бъдат проверени всички данни. Ако в медиите излязат факти или някаква информация, която уличава някого, то все пак ние носим своята отговорност като общински съветници и трябва да сме категорични и убедени в състоятелността на изнесените данни. Ако бяхме реагирали веднага, това можеше да се разтълкува като първосигнален акт срещу управлението на ГЕРБ. Ние напълно осъзнаваме, че ГЕРБ е нова политическа сила, че няма опит в управлението, но независимо от това пред фактите на явна корупция, на явно и безогледно ощетяване на общината от хора, които са на власт, не можем да продължаваме да си затваряме очите.
Защитниците на Марков твърдят, че обектите, построени от близките му фирми, всъщност са изградени добре и обществените средства не са погубени, не са хвърлени на вятъра.
На защитниците на Марков ще кажа, че въпросните фирми нямат работници, нямат и офиси. Тези дружества разполагат с пет до осем човека административен персонал. И това ясно говори, че става въпрос за фирми-посредници - фирми-паразити, които на документи поемат поръчки, но реално не участват в тяхното фактическо изпълнение. Мога да ви дам пример – как стана така, че една от най-могъщите по отношение на пътното строителство фирми в Бургаска община - „Трейс“, на нея да бъде възложено асфалтиране на улици и тя да наеме за подизпълнител дружества като „Дар-строй” и „Олимп строй”, които нямат и един валяк, нямат един багер, нямат и един назначен строителен работник.
Трябва да си пълен глупак, за да мислиш, че тези фирми са свършили нещо. „Олимп строй“, например, е просто един посредник на хартия. Реално улицата пак си е асфалтирана от „Трейс“, в това няма никакво съмнение. То е доказано, ние го видяхме, заснели сме го. А къде е общинска администрация в това явно нарушение на договора на фирмата „Трейс“, както и на останалите фирми? Там ясно пише - че нямат право да възлагат на друг да изпълни тяхната работа.
А относно качеството на строителните дейности, с което защитават Марков, ще припомня 10-месечния ремонт на бул. „Захари Стоянов” (водещ към кв. Меден рудник) на един участък от 400 метра. Той в момента е залят с вода от поредния дъжд, в най-ниската му част пак се образуват огромни локви, а самият път завършва в един стълб! Това ли е добре свършената работа?
В същото време бащата на Костадин Марков – Иван Марков, който е заместник ректор на университета „Асен Златаров“, възлага и контролира поръчка за 7 милиона лева на дъщерна фирма на „Виастрой“ - същата, която прави този участък. На защитниците на г-н Марков, които твърдят, че много добре са ремонтирани обектите, мога да дам и други примери. И ще попитам – колко време изкараха тези улици? В момента най-голямата, с най-скъпото асфалтиране в „Меден рудник” – „Въстаническа”, отново е разорана. Една година не можа да издържи.
- Всъщност действията на Марков незаконни ли са или са само неморални?
- Действията на Марков са по-скоро неморални. Те са и незаконни, но скрито незаконни, ако мога така да се изразя. Няма пряко нарушение на закона и в това е цинизмът, в това е грозотията на поведението на втория човек в Община Бургас. Защото новото управление дойде с идеите за нова власт, с дитирамбите и с клетвите, че далавери и корупция повече няма да има. Обаче точно тези порочни практики пак са налице в общината, само че вече са прикрити – извършват се не чрез пряко нарушение на закона, а опосредствено - чрез междинни фирми. Когато някоя фирма спечели конкурс или търг, Костадин Марков намира начин да посъветва спечелилите да възложат част от поръчката на друго дружество, което му е приближено. И това обяснява, че огромна част от детските площадки бяха ремонтирани, обновени и комплектовани с детски съоръжения почти изцяло от фирмите на Марков. Е, как пък някоя фирма, която прави ремонтите, не се обърна към някой друг? А да не говоря, че при мен лично са идвали хора, които са ми казвали за суми, които са им искали, за да спечелят един конкурс, като сумите са били от порядъка на 15-20% от стойността на поръчката. А това вече е ужасно много.
Друга публична тайна е, че има изградена корупционна мрежа чрез структурите на СДС. Знаят се хората, които събират даже парите от обикновените павилиончета, от отделните комплекси. Известно ни е, че миналата година павилионите за сладолед по централните градски улици са плащали по 500 лева на съответните „лейтенанти” от СДС. Ние не можем да си затваряме очите и да премълчим това. Естествено, нито този, който е дал парите ще признае, нито този, който ги е взел. Но оплакванията валят.
- Тези неща трудно се доказват.
- Имаме случаи и на пряко нарушение на закона, най-нагло и безпардонно. Аз ще ви припомня два драстични примера от предизборната кампания за парламентарните избори преди една година. Ако си спомняте, точно партията на Костадин Марков (СДС – б. а.) по най-нагъл начин прегради цялата улица „Богориди” с един огромен транспарант. Съвсем колегиално ги предупредихме, включително и аз като член на комисията по преместваеми обекти и реклама, да го махнат. Не го махнаха. Упорито го държаха до изборите. По същия начин постъпи и ГЕРБ, опъвайки един огромен транспарант пак на неразрешено място – на триъгълника зад църквата „Кирил и Методий“. Въпреки че бяха предупредени, бяха отправени искания към тях да го премахнат – и пак не! Чисто и просто те нарушиха закона, мислейки, че това ще има донесе някой и друг глас отгоре. Ето това избирателно спазване на законите, това нагло нарушаване, демонстративно, въпреки че става пред очите на цял Бургас - това са грозните явления, срещу които ние няма да спрем да се борим.
- И все пак над всички стои кметът Димитър Николов? - Ето, това е още една причина за забавеното ни политическо решение за искане оставката на Марков – изчаквахме, да видим дали общинска администрация ще се разграничи от действията на Костадин Марков, дали ще ги порицае, дали ще му бъде направена забележка, или поне дали ще влезе в диалог за изясняване на тези всички ужасяващи примери на корупция. Не. През целия този период кметът Николов мълча, общинската администрация не изрази никаква позиция. В това отношение между администрацията на Йоан Костадинов и тази на Димитър Николов няма никаква разлика – просто се мълчи. Николов така и не се изправи да каже – не, упреците към Костадин Марков не са истина, или – истина са, ние ще вземем мерки, или – частична истина са и ние ще ги разследваме. Нищо подобно. Пълно мълчание. Аз не мисля, че това е нормално поведение.
- Много или малко са събраните 330 хиляди подписа за референдума против влизането на Турция в ЕС?
-Повече от достатъчно, за да се инициира разглеждане на този въпрос от НС. 300 хиляди човека, това все пак е доста сериозна сила. Това са пет процента от избирателите, които при едни избори автоматично стават 10%, ако заложим 50% избирателна активност. И това е твърдият, бих казал националистически електорат. Даже не всички, които имаха желание да се разпишат, го направиха, защото имаше пропуски по отношение на организацията. Например в някои големи градове като Ямбол не можаха да организират подписка в центъра. Но все пак аз мисля, че достатъчно ясно и категорично българският народ заяви своето желание да има такъв референдум. Оттук нататък предстои да видим какво ще направят властниците - нашите народни представители. Дали ще дадат възможност на народа да проведе референдум, или за пореден път ще проявят слугинаж спрямо големия ни, икономически силен южен съсед.
- Трябва ли един журналист да се занимава с политика?
- Няма журналист, който да не се занимава с политика. Всеки журналист е политик. Няма как да отразяваш обществените процеси, без да се намесиш в политиката, без да дадеш съответната оценка, особено ако си коментарен журналист. Когато оценката е неудобна на властимащите, те те заклеймяват – ти си от вражеската страна. Ако ги подкрепиш, те те хвалят. Но всичко това също е влизане в политиката. Изключвам, естествено, спортните и светски журналисти.
А когато един журналист членува в партия, не е ли все пак по-различно? Не пречи ли на обективността?
Ако пречеше, ние сега трябваше с г-н Касабов да сме в Атака и да ръкопляскаме на простотиите на Волен Сидеров. Напротив, ние казахме „не” - това, което прави г-н Сидеров, е предателство. Той предаде тези, които гласуваха за Атака. Ние няма да се уморим да го повтаряме. В момента, в който го констатираме, ние го декларираме. Защото да си журналист, влязъл в политическа партия, не означава да си човек без съвест и човек без морал.
