Тече третата седмица от горещия август, а премиерът Борисов още е на работното си място, въпреки гръмкото обещание, че Министерският съвет вкупом ще излезе в летен отпуск. За да даде пример на народа как се почива и не се трупат неизползвани отпуски.
Защо премиерът ни не излиза в отпуск? Какво го кара през ден да застава пред телевизионните камери и дава обилни интервюта, клеймящи тройното правителство и обещаващи светли бъднини след 2012-а? Не е нужно да си психолог, за да поставиш премиерската диагноза: Борисов
страда от тежък нарцисоиден синдром,
изразяващ се в болезнена нужда от публични изяви. Неистовото му желание да е в центъра на вниманието изригна през 2001-а, когато стана главен секретар на МВР. С годините мечтата на момчето от Банкя да надскочи собствения си ръст се изроди в мания за величие, която днес ни облъчва денонощно. Няма ден, в който Борисов да не е на тв екрана и да не сипе поредната порция плоски нравоучения, някои от които сякаш излизат от устата на Бай Ганьо. Като дълбокото прозрение, че „българинът ще оздравее, когато се грижи за здравето си така, както обгрижва личния автомобил”.
Ако политическият нарцисизъм е вече хронично заболяване на българския премиер, култът към личността на Борисов е нов симптом. Преди месец Борисов изписа името си на поставена в римска базилика паметна плоча, редом до името на покойния папа Йоан-Павел Втори. По-късно на път за Виена цяла правителствена делегация кацна в Рим, за да може премиерът собственоръчно да открие паметника си. Докато се любуваше на увековеченото си име и презиме, Борисов с апломб изнесе филологическа лекция и заклейми комунистите, допуснала правописни грешки в текста на плочата.
След като изписа със златни букви името си в католическите храмове на Вечния град, Борисов реши да се разпише и в Православната църква. Енорийският свещеник на Созопол отец Иван получи скъп дар от премиера – реликварий, изработен от злато и сребро, покрит със сцени от житието на Свети Йоан Предтеча, който ще съхранява мощите на светеца. Както трябваше да се очаква, на реликвария има скромен надпис и той гласи: „Дар от Бойко Борисов, министър-председател на Република България, август 2010 г.”
Ако римската плоча на нарциса Борисов е задграничната изява на култа към личността му, реликварият подготвя канонизирането на премиера. За това свидетелства издаденият от Варненската митрополия календар за 2010 г., в който рожденият ден на Бойко Борисов е поставен редом до светци и велики исторически особи. Светият синод на БПЦ не реагира на гаврата с канона и историческата памет, но това не е изненада. Остро синодално порицание на слагащия се на ГЕРБ варненски митрополит ще разгневи Негово светейшество премиера, а от може да спечели Алтернативният синод на Инокентий. Който спечели делото в съда в Страсбург.
След като и чалгата се отчете пред Борисов и сътвори песента „Бате Бойко, ти си мъж”, у мен се породи едно подозрение: Дали пък не се подготвя конституционна промяна, гарантираща пожизнено премиерстване на Борисов? На ползу Роду!
Проследим ли печатните изяви на премиерския култ към личността, установяваме, че три вестника са медийните рупори на Борисов. Както болшевишката газета „Правда” величаела бащата на народите Йосиф Висарионович Сталин, така „24 часа” и „Стандарт” се задъхват от умиление, когато отразяват летните разходки на Бойко Методиев Борисов по магистрали, бензиностанции и детски градини. За да подчертаят близостта си с министър-председателя, двете издания интимно го зоват Бойко. Не се пропуска и генералското му звание, което е мехлем за душата на премиера, както свидетелстват приближени на герберския вожд.
Понеже говоря за вождове, да не пропусна вождисткия вестник „Атака”. С инфантилно умиление газетата на Сидеров описва реликвария на премиера, който ще събира хиляди поклонници пред мощите на светеца. И нищо чудно в атакисткия календар за 2011 г. да изгреят три свещени образа - ликът на Бойко Борисов, иконата на Свети Йоан Кръстител и златно-сребърният реликварий с мощите на светеца.
Показателно е, че жени са главни редактори и на трите премиерски вестника – „24 часа”, „Стандарт” и „Атака”. Венелина Гочева, Славка Бозукова и Капка Сидерова не крият женската си възхита от Борисов, което означава много неща за тези нежни натури. Но аз ще се спра само на едно – последователно налаганият култ към личността от издания, претендиращи да са обективни и независими. Например, какво послание съдържа това заглавие в неделния брой на часовия вестник: „Бойко ще тушира разликата между Северна и Южна България”...
Подобни текстове ни облъчват с примитивното внушение, че бащицата Борисов мисли за всичко и всеки. Поради което трябва да сме му вечно признателни.
Трябва да си умствено ограничен и емоционално неуравновесен, за да одобряваш болния нарцисизъм на Борисов и култът към личността му. За съжаление в последните години интелектуалният потенциал на нацията е в отпуск или емигрира с еднопосочен билет.
Ако не беше премиер, сега Борисов щеше да гаси пожарите в Подмосковието и да се явява в БНТ с пожарникарска каска и опушено лице. Което даже би било симпатично. Но по волята на народа историята се разви по различен начин. И е невъзможно да върнем времето, за да поправим собствената си глупост.
Ала за премиера няма невъзможни неща. Понеже е гений, той е способен да контролира и времето. В петъчната утрин на 13 август Борисов даде пространно интервю за БНТ и Дарик радио, в което се върна в 2005-а. Когато национално мислещият столичен кмет се жертвал за софиянци и отказал да се яви на изборите за президент.Които, естествено, щял да спечели. „Президент трябваше да стана 2005 година - със сигурност щях да бия. Дори в първия тур да беше малко в полза на сегашния президент, аз щях да го победя”, изхвали се той, намеквайки, че следващата година няма да пропусне президентските избори.
Анализираме ли нарцисоидността на Борисов, ще открием добре премислена тактика за подготовка на общественото мнение. Подготовка за поредната роля на Борисов, която ще се играе по волята на родната олигархия и със съгласието на външните му господари. След като приемаме за нормално Борисов да скача от стол на стол, да не върши нищо, но да се хвали денонощно, да се прави на Крали Марко, а всъщност да е Остап Бендер, след това логично ще гласуваме да стане президент, а ГЕРБ да ни яхне още 20 години. Впрочем последното най-нахално си го пожела самият Борисов. И то публично.
И когато мислех, че обожаващите премиера са си дали летен отдих, един от тях ме изненада с... 20 000 кебапчета. Виден бизнесмен, редовно играещ ролята на тениспартньор на Борисов и редовно губещ на корта, обеща да изпълни облога си с премиера и му даде 20 000 кебапчета.
То бива простотия и герберско слагачество, ама такова чудо още не бях виждал. При това е видно, че уменията на тенисиста Борисов са твърде скромни, даже комични. Вижте само как смешно държи тенисракетата и как дърварски удря по топката, за да се убедите, че този човек няма реална представа за възможностите си като тенисист.
Но ако Бойко Борисов е лош тенисист, защо професионални тенисисти го величаят като чудо на този спорт? – Защото се страхуват от гнева на бездарния спортист с огромна власт. И защото с 20 000 кебапчета ще си купят премиерско благоволение, а с него и тлъсти държавни поръчки – за строежите на околовръстно, на магистрална отсечка, на спортна зала, на българския Лувър...
Ако ще сме безпощадно откровени към премиера, нека кажем, че премиерските му качества копират бездарието му в тениса. И е истинско чудо как при толкова лошо управление, при такъв бюджетен дефицит, при такава ужасяваща социална перспектива, този човек има нахалството да гради култ към личността си. И което е най-странно – той иска не само да го избираме во веки веков, но и да го обичаме.
Колко ли ще трае тази перверзна любов?
