Политическият анализатор Александър Маринов е на 53 години. Доцент по публична администрация в СУ, води лекции и по лидерство и политически елити. Бивш член на БСП. Напуска партията през юни 1996 г., заради вътрешно-партиен конфликт.
- Доц. Маринов, читав политик ли е такъв, според когото законът е над морала - това са думи на българския депутат Геновева Алексиева? Как ще ги коментирате?
- Нито е читав, нито е интелигентен, нито е достатъчно съобразителен. Това е погрешно и то не само от теоретична гледна точка, но е въобще погрешно като начин на мислене. Няма и какво да се коментира, това е голям гаф.
- Алексиева продължава да твърди, че няма конфликт на интереси, при положение, че тя е била в изборна комисия на конкурс, в който е участвала дъщеря й?
- Има тежък конфликт на интереси. Аз съм член на специализиран научен съвет и много често се е случвало отделни членове на съвета да обявят, че няма да участват в едно или друго гласуване, дори и за по-далечна връзка, да не говорим за дете.
- Защо в българската политика продължава да се оказва, че няма място за свестните хора?
- Аз не смятам, че няма въобще почтени хора, но непочтените са много, от една страна, и от втора – което е по-лошото – непочтеността се схваща като начин да успееш в българската политика. Почтеността пък се смята за проява на слабоволие, на наивност, както искате го наречете.
- Докога ще бъде така?
- Ако разчитаме един лидер да раздава справедливост, няма да стигнем далеч. Това трябва първо да се наложи като обща норма за българския политически елит. Когато мнозинството от този елит осъзнае, че не бива да престъпва тези норми, тогава ще започнат като цяло да се променят нещата към добро в България. Голяма е ролята в това отношение на гражданите, журналистите, хората, които влияят върху общественото мнение. За съжаление не за всеки се мери с еднакъв аршин – ГЕРБ отстраняват някои компрометирани свои хора, но има едно ниво, над което има конфликт на интереси, където се мълчи.
- Един министър го каза в крайна сметка - че сме шибан народ. Не е ли така, щом не можем да излъчим неколкостотин свестни човека, които да управляват тази държава?
- Да, но аз не бих казал, че това е проблем на шибания народ, това е проблем на политическата система. Такива неща са се случвали и в страните, които често даваме за пример. А и в тях е трябвало да минат много векове, за да може демокрацията да започне да функционира както трябва. Ние искаме всичко да стане много бързо. Важното е да се извличат поуки от случващото се, а да не се замита под килима. Аз бих добавил, че тук е много голяма ролята на политическите партии, защото тъкмо те са посредникът между гражданите и елита. Виждате, че една част от политическите партии възпроизвеждат не просто некачествени хора, а умишлено подбрани некачествени хора, така че да служат на определени лични, групови или други интереси.
- Липсват ли лидери в България?
- Да, уви, да. Липсват лидери, иначе началници много. Но лидерите наистина са твърде малко. Защото лидерството у нас се схваща като командване. Забележете колко малко са високо ерудираните, широко скроени хора с визия и идеи. За съжаление самите български политически партии не произвеждат лидери. Вижте най-старата партия – БСП, в какво отчайващо състояние е по отношение на лидерския въпрос. Другите не са кой знае колко по-добре. Лидерът се възприема като някакъв бащица, който господства над другите. А истинският смисъл на лидерството е взаимодействие, една възможност да поведеш хората след себе си. И затова виждаме, че дори тези български политици, които в началото получават доверие и повеждат масите, много по-бързо разочароват последователите си, които в един момент разбират, че зад фасадата няма нищо сериозно и качествено. И за съжаление това не е проблем само на политиката ни, то важи и за другите сфери – бизнес и т. н.
- Как бихте охарактеризирали политическия лидер Бойко Борисов?
- Бойко Борисов е интересен феномен. Първо, той очевидно има някакви заложби – има политически инстинкт, нюх, има някакъв самороден, първичен талант. Проблемът при него е, че един лидер, особено един министър-председател, не може и не бива да се нагърбва с всичко. Той трябва да е диригентът, а не да свири на всички инструменти. Това прекомерно експониране на неговата роля, на неговата личност, в края на краищата може да има само един закономерен край – бързо политическо изхабяване. Ние живеем в такива времена, когато не може един човек да разбира от всичко. Напротив – трябва да има екип, да свиква около себе си умни хора. Не е задължително да е някакъв супер интелект, но около него трябва да има кръг, и то не много тесен кръг, от който да черпи интелектуален потенциал, да черпи идеи, да има диалог, дори спор и противопоставяне, защото един лидер трябва да има и опоненти, иначе започва да дегенерира.
- Т. е. Борисов става ли за лидер, или не става?
- Не може толкова бързо да се дават преценки. Ние видяхме какво стана с класическите, шлифовани, лустросани лидери у нас. В този смисъл Георги Първанов е един антипод на Борисов. Първанов дойде от нищото, без да притежава някакви особени качества и постепенно се шлифова за десет години в кулоарите на властта. Но в никакъв случай аз не бих предпочел Първанов пред Борисов, въпреки недостатъците му, някои от които аз категорично не приемам като стил на лидерство. Големият въпрос е дали Борисов и партията му е възможно да осъществят един постепенен преход към разширяване на кръга на отговорните политически лица в ГЕРБ, към формиране на повече лидери, на повече фигури с глас. Ако ГЕРБ остане в сегашната си орбита, не смятам, че ги очаква нещо добро.
- Защо не одобрявате Първанов като политик?
Първо, аз познавам добре Първанов и то лично – все пак имало е период, когато сме работили заедно. Той е човек без особени качества и без собствена позиция. Първанов е готов да се извърти в най-различна посока, стига да има интерес. За един партиен лидер това е, да кажем, разбираемо. Не казвам, че е добре, но е разбираемо. Но за един държавен глава въобще не е така. Второ, той е човек, който не обича да носи и бяга от отговорност. Забележете за колко неща той се прави, че няма нищо общо, като например правителството на тройната коалиция. Не може така да се извърта действителността и не е възможно така един политик, още по-малко един държавник, ако е такъв, да отказва да поеме каквато и да било отговорност. Той иска да има правомощия като главнокомандващ, но трябва и да носи отговорност за това, което става в армията. Защо той никога не повдигна въпроса за огромните безобразия в нея? Точно заради липсата на реални личностни качества при Първанов смятам, че той няма и да успее да реализира собствен стойностен политически проект.
