Атанас Семов е роден през 1970 г. Завършил право в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал „Право на ЕС” във Франция. На 6 септември партия „Ред, законност и справедливост“ ще стартира подписка за предизвикване на референдум за свикване на Велико Народно събрание и приемане на нова конституция.
- Г-н Семов, стартирате подписка за свикване на референдум. Какво точно искате да попитате народа?
- Точната формулировка на въпроса е: „Желаете ли разпускане на Народното събрание и свикване на Велико Народно събрание за приемане на нова конституция?”.
- Кой е най-големият проблем на сегашната конституция?
- Липсата на държавническа концепция. Това е конституция на прехода, чиято задача беше да гарантира европо-подобно държавно устройство, което да легитимира пред света криминалния преход и трансформацията на старата политическа власт в нова икономическа. Вторият голям проблем е, че сегашната конституция е безродствена конституция. В нея класическите ценности на българското общество – род, семейство, нация, морал, лична инициатива, са подменени с една малка част от общоевропейските ценности - при това зле уредени. Тази конституция не осигурява нормално функциониране на основните институции, не поставя човека в центъра на държавната конструкция, а обслужва един конюнктурен политически режим и позволява изключително голяма злоупотреба с власт.
- Каква следва да е концепцията на новата конституция?
- В нея трябва да залегнат два принципни подхода. На първо място - радикална промяна на политическия модел на държавата, и на второ – радикална промяна на центъра на държавната власт. Парламентът трябва да се разтовари от отговорности, той е с изключително нисък авторитет, включително поради това, че генерира безотговорност и анонимност. Властта следва да се пренесе към двата по-годни да я носят центъра – пряко избираемата президентска власт, от една страна, и пряко избираемата местна власт, от друга.
- Трябва ли да се премахне институцията Велико Народно събрание?
- Да, тя е изхабена от времето и за съжаление изигра двойнствена роля. От една страна беше полезно нейното наличие, защото предпази първите години на прехода от фриволни конституционни посегателства. В същото време обаче, след 2000 г. тя изключително много пречи, тъй като нежеланието на моментното политическо мнозинство да загуби рахатлъка си и да отиде на нови избори, които има опасност да загуби, попречи да се проведат избори за ВНС и да се направят нужни и важни поправки в конституцията. Даже бих казал, че наличието на института Велико Народно събрание и несвикването му в тия години ни доведе до там, че вече не може и няма смисъл да правим поправки в основния ни закон, които можеше да направим преди пет или десет години. Днес смисъл има единствено приемането на изцяло нова конституция.
- Казват, че не е нормално основният закон на държавата да се променя на всеки 20 години. Това е твърде кратък период.
- Разбира се, че не е нормално, но не е нормално във високо развитите цивилизации. Ние сме в момента държава и нация, които се стремят да се доближат до високо развитите. Но почти няма високо развита западна държава в Европа, Америка е друг случай, която да не е приела нова конституция или изключително съществени промени в конституцията през последните няколко десетилетия. Франция има три различни конституции в рамките на 40 години – преди, по време и след войните. Така че когато е необходимо да се направи промяна, тя просто се прави.
- Една нова конституция означава грандиозна, тотална реформа в държавата. България има ли политически капацитет за такава мащабна реформа, няма ли опасност от възникване на институционален хаос?
- В момента капацитет нямаме, но ние не искаме това да се прави веднага, то не е и възможно. Това може да стане само след избори за ВНС, които да формират един нов и надявам се по-добър политически елит. Второ – евентуалната нова конституция задължително трябва да бъде одобрена с референдум от гражданите. Трето – не ми се иска да се всяват страхове затова как видите ли цялата държава щяла да се разбута и да настъпи хаос. Излезте на улицата и проведете една спонтанна анкета да видите, че повече от 90% от хората ще ви кажат, че в момента държавата е хаос, включително и защото огромна част от управленските решения се взимат от дълбоко неграмотни и случайни хора.
- Каква е гаранцията, че новата конституция ще е по-добра от старата? Днешните политици по-свестни ли са от тези, отпреди 20 години?
- Хубав въпрос. Честният отговор е – няма гаранция. По същия начин обаче на 11 ноември можехме да си зададем въпроса – каква е гаранцията, че след 20 години ще живеем по-добре. Ами, лесно можем да констатираме – днес, 20 години по-късно, не живеем по-добре, отколкото при късния социализъм. В никакъв случай това не означава, че не трябваше да изберем пътя на демокрацията, включително и пътя на новата конституция. От националния ни потенциал, от ролята на интелигенцията, на медиите в много голяма степен зависи дали това, което аз наричам нов политически елит, ще тръгне по пътя на едно стабилно изграждане на нова България, каквото описва Симеон Радев преди век, или отново по пътя на личното устройване, на грабежа, на политическото мишкуване, което така или иначе не ни се губи – то е факт и днес. По-зле политическата ситуация и обществената атмосфера в България не могат да бъдат, докато сме член на ЕС и НАТО. Т. е. в най-лошия случай можем да продължим по същия начин и просто след 20 години да изчезнем от картата. Многократно беше потвърдено и официално признато – че ние сме най-бързо изчезващата нация в света. Затова сме длъжни да търсим начини да излезем от тази ситуация. Аз предпочитам не нов „месия”, а нов държавен модел.
Хубав въпрос. Честният отговор е – няма гаранция. По същия начин обаче на 11 ноември можехме да си зададем въпроса – каква е гаранцията, че след 20 години ще живеем по-добре. Ами, лесно можем да констатираме – днес, 20 години по-късно, не живеем по-добре, отколкото при късния социализъм. В никакъв случай това не означава, че не трябваше да изберем пътя на демокрацията, включително и пътя на новата конституция. От националния ни потенциал, от ролята на интелигенцията, на медиите в много голяма степен зависи дали това, което аз наричам нов политически елит, ще тръгне по пътя на едно стабилно изграждане на нова България, каквото описва Симеон Радев преди век, или отново по пътя на личното устройване, на грабежа, на политическото мишкуване, което така или иначе не ни се губи – то е факт и днес. По-зле политическата ситуация и обществената атмосфера в България не могат да бъдат, докато сме член на ЕС и НАТО. Т. е. в най-лошия случай можем да продължим по същия начин и просто след 20 години да изчезнем от картата. Многократно беше потвърдено и официално признато – че ние сме най-бързо изчезващата нация в света. Затова сме длъжни да търсим начини да излезем от тази ситуация. Аз предпочитам не нов „месия”, а нов държавен модел.- А може ли да се каже, че днес – 20 години по-късно, ние имаме по-развито гражданско общество, което всъщност ще помогне и за по-добра конституция?
- Никакво съмнение, с тази разлика, че днес то е по-уплашено и малко по-обезверено, но във всички случаи е по-готово за ново обществено устройство. Преди 20 години хората бяха по-ентусиазирани, по-енергични, пълни с надежда, но чужди на всякаква идея за модерна държавност. Затова и стана възможно създаването на тази удобна, но неефективна конституция. Днес обаче хората се лъжат значително по-трудно.
- За да е валиден референдумът обаче трябва да са гласували толкова хора, колкото и на последните парламентарни избори, което практически няма как да се случи.
- Винаги съм твърдял, че новият закон за референдумите трябва да се дооправи. Но за мен няма никакво съмнение, че ако съберем 500 хиляди подписа, които са необходими, за да задължим НС да свика референдум, и което убедено вярвам, че ще се случи, това ще предизвика такова слънчогледово завъртане на сегашната политическа класа към темата за конституцията, че въпросът ще бъде не как да съберем подкрепа за провеждането на избори, а как да се вредим ние – инициаторите, пред тези, които ще се опитат да яхнат темата за новия основен закон. Очаквайте 2011 г. да бъде не годината на президентските и местните избори, а годината на говоренето за нова конституция на България.
- На колко процента оценявате шанса да успеете в каузата за нова конституция? Очевидно, в момента сред останалите водещи партии няма политическа воля за това.
Ще ви отговоря само, ако се съгласите да преформулирате въпроса в първо лице, множествено число – „да успеем“. Защото въпросът не е РЗС да успее в събирането на подписката, а България да успее да се снабди с инструмент, за да промени съдбата си. В противен случай ще продължим да робуваме на безсловесни, случайни и безотговорни хора, които вече повече от 20 години съсипват съдбата ни. ООН и ЦРУ излязоха с данни, че през 2050 г. населението на България ще бъде 5 милиона, а българите вече ще бъдат малцинство. Имаме 30-40 години на разположение да променим този процес. Иначе ще станем съавтори на изчезването на една от най-старите държави в Европа. А шансът да тръгнем да се развиваме напред с нов конституционен модел според мен е над 70%. Кога обаче ще стане това, е въпрос, който зависи от нас, от способността ни да реагираме. Всяка загубена година ускорява с десет години изчезването ни като нация.
