Един много наблюдателен и духовит приятел се радваше на мънички кученца, гушкаше ги и казва: „Гледай ги какви са сладки като са мънички, а като порастат, стават като Волен Сидеров”...Сетих се за сравнението му онзи ден – не в кой да е ден, а на Шести септември, когато народът празнуваше за 125-и път една от най-светлите и значими за историята ни дати. Та именно тогава в Кърджали пристигна лицето Волен Сидеров.
Очевидно човекът е решил да пусне корен в този град. За няколко часа той успя да се срещне с партийния актив от Смолян и Кърджали, да връчи членските книжки на 20-ина новопостъпили, да изгони екипа на телевизия СКАТ от пресконференцията, да надрънка толкова много глупотевини пред журналистите и няколко дементни баби, останали в залата от обожание...
Видимо поласкан от факта, че все пак медиите имат питания към него, той изпадна в неизбежната си логорея и изтърси безподобни заплахи, предупреждения, присъди – и всичкото това с характерните му патос и популизъм, неподплатени с конкретика и доказателства.
Нищо ново под слънцето обаче! Злопаметните журналя си спомнихме как сме слушали абсолютно същата куха фразеология и преди 5 години, когато Волен се самосъздаде и направи партията си. Отново ни бе съобщено със съответния драматичен глас, че Кърджали е под угрозата да бъде отцепен от България. Това щяло да стане, тъй като всичко в района е в ръцете на ДПС и турската държава прокарвала интересите си чрез бизнеса.
Че ДПС държи местната власт в Кърджалийско, е безспорен факт. Че турски и гръцки фирми направиха сдружения в областта и някои все още не са се оттеглили – също. Но ситуацията беше същата и преди 5 години. За 5 години пък Кърджали още не се е откъснал от българската територия и подобни индикации изобщо не се забелязват. Няма и намек за промяна някаква вследствие присъствието на партия Атака в района.
„Да си върнем България!” – с тези тихо произнесени като в храм думи Волен връчваше партийните книжки на попълнението си. От кого да си я върнем обаче, нито се видя, нито се чу (докато облива с популизъм рехавата си аудитория, Сидеров наум преговаря новата си статия, която ще пусне в издавания с депесарски пари вестник на Делян Пеевски „Уикенд“)...
После дойде ред на присъдите. Ако през цялата година държавата се занимава със зулумите на предишното правителство на тройната коалиция, на Волен Иван Костов му е много крив. „Управлението на Костов беше най-престъпното през последните 20 години. Дъщеря му уж случайно се омъжи за един от босовете на Уникредито и задигнаха парите”, отсече той. И обвини Костов в престъпно разграбване и бандитска приватизация. Всичките си присъди Сидеров смята да обнародва в Черна книга – да се знае и помни! Той се обяви и за национализация по-мащабна и от онази след онзи Девети – държавата да си върне ЕРП-тата, комуникациите и всички обекти, жертва на престъпната приватизация.
„Аз подхождам държавнически, а не си правя пиар, както правят някои”, изпъчи се Волен. Той обаче не можа да даде конкретен отговор на въпроса започнал ли е поканеният от него международен експертен екип да проверява управлението на Иван Костов. Не стана ясно и дали спецовете от организацията при ООН и Световната банка са склонили на предложената от Сидеров схема за заплащане, т.е. когато намерят откраднатите от Костов пари, да си удържат комисионата... /Има ли някой, дето ще се навие да работи за тоя, дето клати дърветата?!?/.
Добре, че засега само ние го чуваме. Не, че Европа не знае кой е Волен Сидеров и как въпросният може да бъде обрисуван само с 5 думи, започващи с „п”. Даже и стюардесите са наясно.
