В четвъртък премиерът подобно на щраус си зарови главата в пясъка и процеди между песъчинките, скриващи вечно кахърно изглеждащия му лик, че нямало било да участва в дебати за проблемите с циганите, засягащи най-вече действията на братска Франция по депортирането им. „Ние нямаме проблем и самата Франция няма проблем с България, така че не искам да сме в един кюп с останалите държави, които имат проблем". Така витиевато, по франкофонски, Борисов се измъкна
от ситуацията и по соломоновски реши изправилия се пред него проблем как хем да не влезе в конфликт с големия си приятел Саркози, хем да остане любимец на мургавите ни събратя, които с радост отново ще гласуват за него.
В същото време в един иначе красив български град в сряда разпасани и развилнели се цигани се заеха с разрушаването на цял огромен панелен блок, разбивайки с тежки чукове панелите, за да изкарат арматурното желязо от тях. Сградата бе обявена преди това за опасна и на самонастанилите се в нея роми беше даден срок да я напуснат. Вместо това те я полазиха и следствие на терминаторските им действия пострада тежко десетинагодишно момиче. По почина на премиера, „за да си нямаме проблеми“ и ямболските власти едва ли ще повдигнат обвинения на мургавите рушители за увреждане на чуждо имущество и неподчинение на органите на властта.
„Всеки един човек има своите права“ – мъдро изрече в Брюксел премиерът ни с подтекст – да не закачаме циганите, те са наши. Както винаги, президентът ни бе на друга позиция – политиката на групово репатриране на роми от Франция противоречи на европейските ценности, рече той. Кой крив, кой прав – все някога ще стане пределно ясно. Дотогава можем да се наслаждаваме на апокрифното народно творчество, което побърза да възпее случващото се напоследък покрай циганите у нас и по света:
Аз съвременен съм ром.
и ще срина своя дом.
Ще го срина яко тука,
затова размахвам чука.
После що ли ми остава?
Избори щом се задават,
нищо, че си днеска псувам,
пак за Бойко ще гласувам.
Той ще е един и същи
и ще ни издигне къщи.
Помощи ще ни раздава,
ще му викаме ний – "Слава!"
И във Франция далечна,
славата му вековечна,
ще разнасяме с делата...
И така, така нататък...
